Skip to main content

Чрез химия към по-добър живот

mad-scientist От няколко лета ме занимава въпросът: как в жегата да получим студена бира на плажа. Този въпрос, разбира се, по принцип има прост отговор – от най-близкия бар.

Само че аз съм капризен турист и предпочитам да посещавам места, които са на достатъчно голямо разстояние от всякакви чадъри на дебеловрати концесионери, както и от руски туристи и други видове орки. Тоест, най-често става въпрос за местности, на които симпатичната и интелигентна българска младеж лятно време разпъва палатки, и които през останалите сезони същата тази младеж „спасява“ по столичните кръстовища.

Тези местности обикновено са разположени встрани от цивилизацията и не са облагородени от инвеститори (засега), така че най-близкият хладилник обикновено е на километри разстояние.

Irakli-Evgord[1]

Трябва да се вземе предвид и икономическата страна на въпроса, а именно неравното времево разпределение на бюджета у средностатистическия летуващ, което поетът е изразил по следния начин:

първите пет дена черпим барманки
последните три закусвам странджанки

Поради тези бюджетни особености, в един или друг момент става нужно снабдяването с бира неминуемо да бъде от магазини за хранителни стоки, а не от питейни заведения. Което утежнява проблема с поддържането на ниска температура. Хладилните чанти помагат, но от опит знам, че не са напълно достатъчни.

Лично аз съм завършил езикова гимназия, но в паралелка с природонаучен профил. За съжаление нашите учители не обсъждат нашироко практическите приложения на тези дисциплини при пиенето на бира. Никой не ни обясни, че то е жадуваната кулминация на безброй физико-химично-биологични процеси. Като се започне от малцуването и ферментацията, които преобразуват скорбялата в етанол и се завърши с отварянето на капачката, което е практическо приложение на Архимедовия закон за лоста (особено ако я отваряш със запалка).

how-to-open-a-beer-with-a-lighter.WidePlayer[1]

F1.l1=F2.l2

 

И така, проблемът с изстудяването на бирата би могъл да се реши с химия, ако намерим проста, евтина и безопасна ендотермична реакция. Такава реакция съществува – разтварянето на амониев нитрат във вода:

NH4NO3 → NH4+ + NO3

И ако изразим проблема в числа, се получава следната задачка:

Средна температура на морската вода по южното българско Черноморие през лятото 24,7 °C
Идеална температура на бирата 6 °C
Вместимост на стандартна кофа 0,012 m3
Енергия, необходима за разтваряне на амониева селитра във вода 25,7 kJ/mol
Енергия, необходима за затопляне на 1 грам вода с 1 градус 4,186 J
Моларна маса на амониевата селитра 80,052 g/mol

Можем да пренебрегнем по-високата плътност на солената вода и да приемем стандартните 1000 kg/m3. Откъдето получаваме следното уравнение:

(24,7-6) . 4,186 . 0,012 . 106 . 80,052 : (25,7 . 103) ≈ 2 925,91

В крайна сметка се оказва, че 3 кг амониева селитра са достатъчни, за да охладят 12-литрова кофа вода до 6 градуса. Цената на тези 3 кг е около 2 лв.

После слагаме бутилките бира в студената вода, чакаме да се охладят, и пием. Все още не съм изпробвал тази теория на практика, но когато ми се удаде случай, ще споделя резултатите.

Честна избирателна система

Тъй като пак се оказа, че избраните „народни“ „представители“ хич не представят народа и пак се заговори за промени в изборния кодекс, искам да предложа интелигентно и изпробвано решение за проста, но изключително ефективна промяна в избирателната система. Накратко, силно съм убеден, че решението за политическите проблеми на България се нарича „Единичен прехвърляем вот“ (https://en.wikipedia.org/wiki/Single_transferable_vote).

В какво се състои тази система? Вместо да обяснявам надълго и нашироко, ето ви проста картинка:

stv

Алгоритъмът за разпределяне на местата е малко по-сложен и можете да си го изчетете във връзката, която съм дал към Уикипедия.

Предимствата на тази схема са много:

  • пропорционално представяне – запазва се предимството на сегашната система – малцинствата не са изолирани както при мажоритарната система, а са представени в парламента.
  • запазване на вота – ако любимият ви кандидат не се класира, гласът ви не отива на боклука, а може да подкрепи някой от другите кандидати, предпочитани от вас.
  • възможност за преподреждане на листите – системата позволява запазването на партийните листи, но реалното гласуване е както за партии, така и за личности. Съставът на парламента се определя от народа, а не от партийните ръководства.
  • изпробвана система – в Ирландия се ползва за парламентарни избори от почти 100 години. Успешно е приложена в Шотландия, Австралия, Исландия, както и за местни избори в различни градове по света.
  • лесна за използване – ако предпочиташ да избереш само един кандидат, както досега, нищо не пречи да го направиш. Ако се колебаеш между повече от един, също е лесно да подадеш своя вот, достатъчно е да можеш да броиш и да пишеш цифрите.
  • лесна за въвеждане – имаме законодателна и техническа възможност да въведем тази система веднага. Не изисква промени в Конституцията.

USB спри-тръгни

usb3_02_full[1] На всеки, който е достатъчно пристрастен към Интернет, рано или късно му се случва да върже лаптопа си към Голямата Мобилна Мрежа, за да се наслаждава на бърз нет на открито, независимо дали е из града на кафе или по Балкана за гъби.

Купих си и аз USB джаджа за 3G връзка преди години, когато ми се наложи да живея в общежитие, където интернет връзката беше отчайваща. От мобилния Интернет, за сметка на това, бях напълно доволен, пък и не беше скъп. До момента, когато пуснаха високоскоростната HSPA връзка и ми се скъсаха нервите.

Защо ми се скъсаха нервите, ще попитате вие? Ами защото секунди след като влезе в HSPA режим, бам! – връзката прекъсва, модемът се изключва и се рестартира, след което пак се включва и ни лук ял, ни лук мирисал ме пита за PIN.

Преинсталирах софтуер, разглабях и сглабях електроника, какво ли не правих, за да го накарам да работи нормално. Почти бях решил, че ми се е паднала дефектна бройка… докато един ден, както си ровех из Уикипедията, ми просветна.

Работата е там, че тези джаджи, за разлика от мобилните телефони, излъчват доста по-силен сигнал, защото не им се налага да пестят батерия. Затова често постигат по-добра скорост от обикновен телефон. И пак затова е нормално един 3G модем да загрее толкова, че да можеш да си топлиш ръцете с него в студените зимни дни.

Когато модемът засече хубав сигнал и премине във високоскоростен режим, може да се случи да дърпа толкова много ток, че USB-то да се претовари. Тогава устройството се изключва и „изчезва“. Същото може да стане и с други джаджи, които ползват повечко ток, например външни хард дискове.

Какво е решението? Има няколко възможности:

  • Пробвайте друг USB порт. Често на един компютър едновременно има портове, отговарящи на различни USB стандарти -USB 1.1, USB 2, USB 3… ако имате късмет, можете да попаднете на някой, който „дава“ повече ток.
  • Сменете си компютъра. Ако си търсите нова машинка, хубаво е да проверите дали има поне един USB3 порт на нея. Не се знае кога ще ви потрябва.
  • Ползвайте два порта. Съществуват кабелчета, които позволяват да свържете USB устройството към два порта едновременно (единия за данни, другия – за допълнително захранване).
  • Инсталирайте си нов USB порт. За лаптопи съществуват устройства, които се пъхат в ExpressCard слота и получавате високоскоростен USB3 порт. Обикновено тези устройства могат да се свържат с адаптерче за допълнително захранване.

Because fuck logic, that’s why

image[1] Пълен ташак. В нета се разнесе новината, че общинарите искат да разкарат една от най-хубавите автобусни линии в София, култовия 94… и да я заменят с трамвай, който уж пак минавал някъде там, ама не баш.

Дори да не броим удобството за студентите – връзка с една линия между ректората и общежитията през сума ти факултети – химически, физически, биологически, ФМИ, не можем да пренебрегнем факта, че тази линия минава през ключови места от центъра на София и през спирки на двете линии на метрото. От всички автобуси най-често ползвам този, просто защото е с най-удобен маршрут.

Всъщност идеята не е чисто нова, просто чак сега се раздуха. Иначе било имало обществено обсъждане още през април. Което ми напомня на приключенията на Артър Дент от великия Пътеводител на галактическия стопаджия…

Мистър Просър рече:
— Вижте какво, имахте възможност да направите всякакви предложения или възражения в законния срок.
— В законния срок? — избухна Артър. — В законния срок ли? Че аз за пръв път чух за тая работа от оня майстор, който пристигна в къщата ми вчера сутринта. Питам го аз прозорците ли е дошъл да почисти, той ми вика не, дошъл съм да съборя къщата. Но, разбира се, не ми го каза веднага. О, не! Първо избърса няколко прозореца, за което ми взе една петачка. И чак тогава ми го съобщи.
— Но, мистър Дент, проектите бяха на разположение в местния проектантски отдел в продължение на девет месеца.
— О, да, разбира се! Щом научих, отидох право там да ги видя — още вчера следобед. Ама вие не сте се потрудили чак толкова да насочите вниманието ни към тях, нали? Ей така, просто да кажете нещо на някого.
— Но проектите бяха изложени…
— Изложени ли? В последна сметка се наложи да сляза чак в мазето, за да ги открия.
— Ами там се намира отделът, където са изложени.
— С електрическо фенерче.
— Сигурно са откраднали крушките.
— И стълбището ли?
— Ама вижте, нали все пак ги открихте?
— Да — каза Артър, — така е. Бяха изложени на дъното на един заключен канцеларски шкаф, забутан в заключена тоалетна с надпис на вратата ВНИМАНИЕ, ЛЕОПАРД!