Етикет: хардуер

Преди няколко години пострадах от първото си тотално скапване на твърд диск. Кофти история, не я пожелавам на никого, но поне дискът беше достатъчно любезен да ме предупреди предварително. Първо забелязах, че Windows се зарежда много по-бавно от обикновено, пуснах няколко теста и забелязах, че по диска се появяват лоши сектори. Първо три-четири, после още, и всеки ден ставаха все повече. Накрая успях да спася всичко (без едно филмче) и да го копирам на нов диск.

Няколко години по-късно, новото устройство започна да дава същите признаци. Някои файлове се отваряха бавно, много по-бавно, отколкото трябва. И така в главата ми светна предупредителна лампичка. Проверих и видях как се пръкват някои съмнителни сектори. Още се четяха, но си личеше, че започват да мухлясват.

Накрая преминах на SSD (Intel X25-M). Точно към края на 2010, когато Intel пуснаха новата си генерация SSD-та, цените на по-старите им хубавинки спаднаха рязко, за да се разпродаде стоката. Пък аз исках джаджа от най-добрата възможна марка, така че се намесих в цялата история и си купих 120GB диск. Може да звучи малък по днешните стандарти, но всъщност е повече от достатъчен за една операционна система, приложения, както и за най-важните данни. За всичко останало можете да използвате външно устройство (аз си имам 1 TB – най-голямото нещо, което може да се намери за USB без външен източник на ток).

Знам, че SSD е нова технология и се счита за по-малко надеждна. Но за един преносим компютър мисля, че те всъщност са по-сигурни от традиционните твърди дискове. Разбира се, паметта на устройството бавно се износва, но тя все пак издържа много години – достатъчно, за да изкара по-дълго от повечето други компоненти на вашия лаптоп. И когато накрая се скапе, на теория това блокира писането, но не и четенето – тоест, данните ви не се губят. И няма движещи се части, така че устройството е имунизирано срещу типичните проблеми, които могат да причинят авария в преносима система – удари, вибрации, високи и ниски температури и тъй нататък.

Някои хора все още са скептично настроени към тази технология. Не бъдете! Високата цена и слуховете за „ограничен живот“ може да ви накарат да се поколебаете, но ползите са много, много повече от недостатъците. С толкова много процесорна мощ и памет в съвременните потребителски системи, твърдият диск е последното слабо звено от веригата, което пречи на хората да се наслаждават на мълниеносна бързина на компютъра си.

За настолен компютър традиционните дискове от висок клас вероятно все още са по-добър вариант – можете да си купите бързо въртящо се чудовище, което да е съобразено с останалата част от конфигурацията, и тъй като няма да го мъкнете насам-натам, то вероятно ще живее по-дълго, отколкото SSD.

Но ако имате лаптоп, не си правете труда. Купете си SSD! Ще ми благодарите.

Най-често срещаните проблеми при лаптопите, особено при по-евтините модели, които почти всички ползваме, са свързани с прегряване. Това е слабото място на тези машинки, защото за да бъдат преносими, техните съставни части трябва да са малки и наблъскани в тясно пространство, което затруднява потока на въздуха и охлаждането. Затова, ако се грижим добре за охлаждането на лаптопа си, можем да удължим многократно живота му.

Най-греещите компоненти, като процесора и чипа на графичната карта, са свързани с пластина от метал с висока топлопроводимост (мед или алуминий), която отвежда излишната топлина към малко радиаторче, което я отдава на въздуха. Обикновено този пасивен топлообмен не е достатъчен, затова в системата за охлаждане има и вентилатор, който при нужда се включва и духа в радиаторчето, за да ускори процеса.

С времето това радиаторче се задръства с прах и не може ефективно да се охлажда от въздуха, което води до повишаване на температурата и съответните неприятни ефекти:

• Вентилаторът автоматично се включва на по-висока степен, за да отстрани излишната топлина. Лаптопът става по-шумен, а животът на вентилатора се съкращава – с времето смазката в лагерите изсъхва, вентилаторът започва да трака и в един момент просто спира да работи. А компютър без работещ вентилатор за минути прегрява и се изключва.
• При достигане на определена температура процесорът автоматично намалява скоростта си, за да грее по-малко. Това се усеща при работата с компютъра – започва да реагира по-бавно и да опъва нервите на собственика си.

Кога започва да се проявява проблемът със задръстеното радиаторче? Зависи от климата и условията, в които компютърът работи. Обикновено през първата година, докато машината е в гаранция, всичко е наред. След това постепенно ефективността на охладителната система започва да намалява. Статистиката сочи, че в разни по-богати страни хората сменят лаптопите си средно през 4 години. Обикновено, с малко късмет, една машина може да изкара толкова без профилактика на охлаждането. У нас обаче ползваме лаптопите си по-дълго и почти всеки е стигал до момента с греенето, бученето, тракането и бавенето.

Лесно можем да предотвратим тези несгоди и да си спестим парите за ремонти и нови лаптопи, ако следим внимателно температурата на процесора. Това може да стане с някоя от многото безплатни и платени програми, създадени за тази цел, като например SpeedFan.

Когато започнем да следим температурата, ще видим при каква температура компютърът е тих, бърз и изобщо работи нормално. Тази оптимална температура е различна за различните процесори, но като цяло чиповете за преносими компютри са проектирани да издържат на по-високи температури, затова обикновено работят идеално при 50-60 градуса, което за нормален (голям) компютър е много.

При голямо натоварване на процесора се случва температурата да се качи още (до 70-80 градуса) и това също е нормално, стига да е за кратко.

Като цяло, за да поддържате охлаждането в добра форма, трябва да правите следното:

1. Редовно (например веднъж седмично): продухвайте отвора за вентилация с въздух под налягане (можете да си купите например от магазин за канцеларски материали)
2. От време на време (през година-две, или когато се появят проблеми) отваряйте компютъра за профилактика и почистване. При някои модели това е лесно, при други трябва да разглобите почти всичко, за да стигнете до процесора и охлаждането му. Ако не сте жичкаджия и ви се струва трудно, занесете компютъра в сервиз, където за 20-30 лева ще ви го почистят. Не се стискайте, важно е това да се прави!
3. При проблем с вентилатора (тракане, скърцане или всякакъв странен шум) пробвайте да го смажете. Точно в средата на вентилатора отгоре има стикер и/или малка капачка, под която можете да видите лагера. Капнете една-две капки машинно масло, за да го укротите и да го накарате да притихне. При по-евтините вентилатори можете да очаквате това да стане нужно след 4-5 години интензивно ползване на компютъра. И пак – ако задачата ви се струва тегава, има си сервизи и за тази работа.

Често се продават разни духалки, които да слагате под лаптопа и които увеличават потока на въздуха. Те действително донякъде помагат за охлаждането, но по принцип ми се струва глупаво решение да добавяте още един вентилатор към системата, вместо да решите проблема вътре в кутията. Един добре поддържан компютър трябва да може да работи нормално и без такива „екстри“. Ако все пак искате да помогнете „отвън“ на охлаждането, практично решение би било да повдигнете лаптопа на някакви импровизирани крачета, ако ви е възможно и удобно. Можете например да си направите такива от коркова тапа.

Моят лаптоп е на около 7 години и го ползвам всеки ден, по цял ден. Ако не спазвах тези прости правила за поддръжка, досега щеше да е на боклука.