Skip to main content

Раз два три…

Не знам дали го осъзнавате, но неравноделните размери в българската народна музика са нещо много готино. Даже бих казал „куул“ и „джази“.

Струва ми се, че може би всеки българин има инстинктивен усет за тези ритми, дори да не го осъзнава. Случва се, значи, да посвирвам, без да имам някакво музикално образование. Западна, упадъчна музика. Та мисля си аз един хубав ден миналата година бас линия за рок парче. Много хубава, чудесно звучи, ама като тръгвам да я записвам с метроном върху другите тракове, нещо не ми се връзва! Седнах, помислих, потропах по масата и се оказа, че без да искам съм сътворил нещо в 10/16. Наложи се да го опростя и да го вкарам в нормалния 4/4 ритъм.

Тези тактове са много весел начин да потормозиш чужденци, като опиташ да ги научиш на някое хорце. Ето обаче двама чужденци, които хич не изглеждат изтормозени. Страхотно изпълнение на мандолини на тракийското „Седи Донка“:

Поредната ми музикална зарибявка

bandbioib7.jpg
Китарист и барабанист, чиято група току-що се е разпаднала след 2 успешни албума. Студена зима в Бостън. Няма музика, бачкането е кофти, заплатата – мизерна. Тежко. Какво се прави в такава ситуация? Една от възможностите е да намериш двама холандски музиканти, с които да заминеш на турне из Европа веднага щом пукне пролет. След това да наемеш апартамент в Амстердам за 3 месеца, докато си събереш мислите и решиш какво по дяволите да правиш с живота си. И неусетно трите месеца се превръщат в 3 години… така се ражда бандата Jaya The Cat. Стилът им е приятна и оригинална смесица от реге, пънк и ска. Песните им са земни, непретенциозни, навяват спомени за истински истории и истински емоции.

Скоро излезе новият им албум – „More late night transmissions with Jaya The Cat“. Някои от песните им могат да се слушат безплатно в Reverbnation и в Myspace. А който е достатъчно заинтересован, ще знае как да си намери още 😉

Reel Big Fish и Streetlight Manifesto из Европата!

Reel Big Fish, които вече доста време са сред любимите ми групи, отново са решили да стъпят на нашия континент и да направят малко шоу. Реших, че си струва да посетя тази проява, която освен това ще съвпадне с датата на последния изпит от януарската сесия, когато си струва да се разбия (всъщност е предпоследния, но да не издребняваме) 🙂

Новият албум е издаден от независима звукозаписна компания, което означава че от групата са записвали каквото им е кеф, а не каквото им се казва. Резултатът е, че в песните им е изоставено хленченето тип „всички ме мразят“ и „животът sucks“ (което вече е досадно и банално, но още се продава), а вместо това основната тема е „хайде да си купонясваме и да се напием като животни“ (което също не е кой знае какво изкуство, но все пак е стъпка напред).

С тях пътуват и Streetlight Manifesto, които досега бях чувал само като име, но след като си дръпнах* 1-2 албума, ми харесаха страшно много. В музиката има страшно много енергия, без да се губи хармонията, а текстовете също са им страхотни и смислени.

* да, тегля музика незаконно. Защо го правя? Защото мога. Икономически казано: плащам маргиналната цена на продукта, без надценката…

Keep it going

Сдобих се по стандартния пиратски начин (йо-хо-хо и бутилка ром!) с новия пресен топъл албум на Mad Caddies… изненада ме много приятно и си го въртя по цял ден 🙂

Точно в този момент свирят в Италия, но аз ще трябва да се задоволя с това да си ги слушам на компа 🙁 винаги като се затопли времето всички по-интересни концерти и събития се изместват по разни морски курорти, а нас в големите градове кучета ни яли…