Skip to main content

Раз два три…

chernobyl Вашият коментар

Не знам дали го осъзнавате, но неравноделните размери в българската народна музика са нещо много готино. Даже бих казал „куул“ и „джази“.

Струва ми се, че може би всеки българин има инстинктивен усет за тези ритми, дори да не го осъзнава. Случва се, значи, да посвирвам, без да имам някакво музикално образование. Западна, упадъчна музика. Та мисля си аз един хубав ден миналата година бас линия за рок парче. Много хубава, чудесно звучи, ама като тръгвам да я записвам с метроном върху другите тракове, нещо не ми се връзва! Седнах, помислих, потропах по масата и се оказа, че без да искам съм сътворил нещо в 10/16. Наложи се да го опростя и да го вкарам в нормалния 4/4 ритъм.

Тези тактове са много весел начин да потормозиш чужденци, като опиташ да ги научиш на някое хорце. Ето обаче двама чужденци, които хич не изглеждат изтормозени. Страхотно изпълнение на мандолини на тракийското „Седи Донка“:

Помощ за безпомощните

chernobyl 1 коментар

aid_corruption[1] Човечеството има проблем: по света се шири неравенство и бедност.

По-богатите народи често се съгласяват да поемат отговорност за разрешаването на този проблем, донякъде от чисто човешки подбуди, но и с геополитически цели. Благоденствието носи сигурност и стабилност, както и образование и разум, а повечето войни по света винаги са се водели или за оскъдни ресурси, или поради безумен фанатизъм.

Помощта, която тези богати народи оказват, е най-общо два вида: хуманитарна помощ и помощ за развитие. Първата има за цел да осигури най-основното (храна, вода, лекарства) в спешни, неотложни случаи (глад, войни, природни бедствия). Обаче когато говорим за трайно разрешаване на проблема с бедността, по-интересен е вторият вид помощ. Тя се състои във финансиране на проекти, които да подсилят обществото и стопанството на бедните народи – пътища, училища, предприятия и т.н.

Проблемът с тази помощ е ясен на всеки, който например следи какво става с прословутите еврофондове у нас. Проблемът е, че се краде. И ако мислите, че в България се краде много, просто си нямате представа какво става в някои по-слабо развити общества. Икономистът Петер Бауер е може би най-известният критик на този вид помощи, и той ги определя като „чудесен начин да прехвърлиш пари от бедни хора в богатите държави към богати хора в бедните държави“.

Освен корупцията, тромавата бюрокрация също убива ефективността. Дори когато помощта се управлява от неправителствени организации, които по подразбиране са по-мотивирани да си свършат работата както трябва (защото съществуват с една-единствена задача, за разлика от правителствата, които си имат много други работи), просто няма как да преместиш толкова много пари на толкова голямо разстояние, без да изгубиш голяма част от тях за различни разходи. През 2007 в доклад на Oxfam International за Афганистан пише: „Твърде много от помощите биват погълнати от печалбите на компании и подизпълнители, отиват за ресурси извън Афганистан, и за високи заплати и разходи на командировани служители… Западен консултант, изпратен на място, може да струва до $500 000 на година.“

Да се върнем пак при богатите народи. Интересното е, как те са станали богати? По времето на ранната индустриализация спускането „отгоре“ на мащабни капитали е по-скоро изключение. Повечето от хората, които движат прогреса, от малки усвояват занаят и го практикуват „на дребно“. Някои разширяват дейността си, наемат още хора, внедряват нови супер-дупер технологии. Текстилното производство, металургията, химията – всички започват като малки занаятчийски практики. Сред двигателите на новата индустрия, единствено въгледобивът от самото начало е в ръцете на едри собственици. В по-нови времена също виждаме как новото богатство се изгражда отдолу нагоре. Лека и тежка индустрия – американски марки като Coca-Cola, Apple, Boeing, омразните Monsanto, европейски гиганти като Bayer и FIAT, японски корпорации като Mitsubishi, Honda и Canon – всички те започват по мазета и гаражи.

Решението според мен е, че трябва да помагаме на човека, а не на масите. Ако искаме да дадем летящ старт към благоденствието в бедни страни, които все още не са достигнали и една десета от потенциала си, трябва да се работи директно с човешки същества от плът и кръв, а не с правителства и гигантски организации; да се предоставя помощ избирателно и на дребно; например – газов котлон за Абдул, който иска да отвори дюнерджийница. Ето това е смислена помощ.

Следизборна прогноза

chernobyl Вашият коментар

pm Изборите приключиха, пушекът от бойното поле се разнесе, и съвсем скоро вече няма да е куул да се говори за тях, та бързам да хвана последния влак. Предполагам, че най-често задаваният въпрос тези дни е: „И ся кво?“. Затова кратко и аргументирано мисля да опиша накъде сме тръгнали сега според мен. За да може след години да погледнем заедно, да видим прав ли съм бил, и в зависимост от резултата или да ви натяквам „казàх ви аз“, или пък да си посипвам главата с пепел.

1. Всичко вероятно ще започне с опит на ГЕРБ за съставяне на самостоятелно „правителство на малцинството“, както при предишния мандат. Вместо да търси коалиция, което си е загубена кауза, Борисов може да опита да предложи кабинет от силни, безпартийни личности.

2. Интересите, които играят, обаче са твърде големи, и едва ли такъв проект ще издържи. Например огромния натиск, който БСП, дори и когато беше в опозиция, упражняваше за довършване на АЕЦ Белене, показва, че хора на ключови позиции в партията имат много очевиден материален интерес там. Ясно е, че политик, който успее да пробута такъв голям и дългосрочен проект, може добре да осигури себе си и семейството си за цял живот. Тези хора искат власт и са наясно, че най-сетне могат да я получат.

3. ДПС е естествен коалиционен партньор на БСП; тези две партии и досега са управлявали заедно неведнъж, и между тях липсва остра реторика и противопоставяне. Няма проблем да очакваме официална следизборна коалиция между тях за съставяне на правителство. Тя, разбира се, няма да е достатъчна за получаване на мнозинство, затова трябва да погледнем и към четвъртата по брой гласове партия.

4. Атака е по-различен тип политическа сила, която гради авторитета си на основата на радикализиране и противопоставяне, затова е невъзможно официално тя да влезе в тази коалиция. Волен Сидеров вероятно далеч не е толкова изперкал, колкото изглежда, и ще съумее вместо това да изтъргува неофициалната подкрепа на своите депутати – срещу определени облаги, разбира се. Така Атака „тайно“ ще гласува доверие на БСП, точно както досега „тайно“ гласуваше доверие на ГЕРБ. Същевременно с остър изказ и имидж на опозиционен лидер Сидеров ще продължи да поддържа подкрепата на своя електорат (в който влиза може би най-наивната част от българите). Отлюспянето на опортюнисти от Атака като че ли привърши в рамките на миналия парламент и може да се очаква новата парламентарна група на партията да е много по-сплотена и да участва координирано в такава схема.

5. Възможно е и подкрепата за правителство на БСП на по-късен етап да се осигури чрез разпадане на единството в ГЕРБ и с помощта на определени народни представители от тази партия. ГЕРБ никога не са били в опозиция и може би авторитетът на Бойко Борисов няма да е достатъчен, за да ги задържи заедно в бъдеще.

6. При всички положения, подкрепата за такова правителство е доста разклатена, и очаквам то да се задържи не повече от година-две, след което Борисов да се върне на бял кон и пак да ни „спасява“. Подобна беше ситуацията в Италия с кабинета на Романо Проди (2006-2008), който за кратко успя да замести Силвио Берлускони. Всъщност Борисов като явление в политиката много прилича на Берлускони (мачовски имидж, скандали, връзки с организираната престъпност, псевдо-дясна политика и редовни, парадоксално високи резултати на избори). Пак по аналогия със Силвио, сигурно сега срещу Бойко ще бъде заведено някое и друго дело, което да се точи дълги години без резултат и да осигурява занимание за кифлите-журналистки.

Накратко, очаквам: изолация и люспене на ГЕРБ; Коалиция БСП-ДПС; много крякане, но тайна подкрепа за правителството от Атака; падане на кабинета след 1-2 години и нов възход на бате Бойко под някаква форма.

Още по-накратко: майката сме си…

Закани на Бойко Борисов: статистически анализ

chernobyl 1 коментар

boyko_borisov-razkopki-dikanya[1] Настоящото предварително статистическо проучване е проведено през април 2013 на базата на списък от заглавия във вестници и новинарски сайтове от 2008 година до днес, получен с помощта на портала за Интернет търсене Google. Изходните данни са приложени по-долу. Поради спорадичната природа на честотата на заканите на г-н Борисов, се оказва трудно да се установи тенденция и прогноза, но използвайки подвижни средноаритметични стойности, можем отчасти да изчистим данните от казуалност и да анализираме и коментираме евентуални тенденции и корелации. До избирането на г-н Борисов за премиер наблюдаваме сравнително ниско, но постоянно ниво на закани. Едва в средата на 2010, приблизително когато изтича първата година от неговия мандат, се забелязва рязък, но временен пик в заканите. След това има относително дълго затишие, което се нарушава едва през пролет/лято 2011. После отново имаме временен спад, но в последните месеци навлизаме в период на нарастваща честота на заканите. Поради липсата на данни от минали години е трудно да направим общо заключение, но интерес предизвиква наблюдавания факт, че температурата на въздуха в България сякаш корелира с началото на всяка нова партида закани. Ако тази хипотеза е вярна, през 2013 и в бъдещите години е възможно да се наблюдава нарастване на заканителната активност на Бойко Борисов във връзка със затоплянето на времето в пролетните месеци.

zakani

[29.09.2008] Бойко Борисов се закани да струпа боклука пред Министерския съвет
[23.10.2008] Борисов се закани да уволнява хората на Даниел Вълчев
[16.03.2009] Борисов се закани, че ще управлява сам
[19.08.2009] Борисов се закани да лови вещиците от кабинета Станишев
[28.08.2009] Борисов се закани да закрие енергийния холдинг
[15.01.2010] Борисов се закани на Божидар Нанев и Лъчезар Иванов
[02.02.2010] Борисов се закани да “разпердушини” полицията в Самоков
[02.02.2010] Борисов се закани, че ще затвори полигона в Змейово
[16.03.2010] Борисов се закани на корумпирани сред своите
[21.03.2010] Борисов се закани на футболните хулигани
[07.04.2010] Борисов се закани на доставчиците на ток
[20.04.2010] Премиерът Бойко Борисов се закани да сменя министри и заместник-министри на всеки два месеца
[21.04.2010] Бойко се закани: Левски ще съжалява, ако прецака победителя за Купата
[10.05.2010] Борисов се закани на театрите
[09.06.2010] Борисов се закани да гони алкохолните босове докрай
[01.07.2010] Борисов се закани да даде газови договори на прокурор
[15.05.2011] Борисов се закани за редовни проверки на пътищата
[16.05.2011] Борисов се закани да приведе стадионите в София в нормален вид
[19.05.2011] Борисов се закани да смени един зам.-министър на земеделието
[25.05.2011] Борисов се закани да забрави за дружбата с „Атака“
[19.08.2011] Борисов се закани на Стяуа
[10.09.2011] Борисов се закани да отнема лицензи заради скандала с „Алма тур“
[12.09.2011] Борисов се закани да уволнява министри, ако пречат на създаването на е-правителство
[18.09.2011] Борисов се закани да подпише споразумение с Шеврон „на инат“
[26.09.2011] Борисов се закани на Цар Киро: Няма да живее добре!
[27.12.2011] Борисов се закани, че няма да даде на Русия и лев за „Бургас – Александруполис“
[29.12.2011] Борисов се закани да освободи от пост Симеон Дянков
[12.01.2012] Борисов се закани да намали дългите отпуски в държавната администрация
[25.01.2012] Борисов се закани на големите началници в МВР
[08.02.2012] Борисов се закани с „брутална“ реформа за язовирите
[05.05.2012] Борисов се закани на Македония
[13.09.2012] Борисов се закани за „неприятна среща“ с Путин
[13.10.2012] Борисов се закани да командирова Вежди Рашидов на палатка
[07.01.2013] Борисов се закани да уволни шефа на Агенцията по горите
[17.01.2013] Борисов се закани на мързеливи депутати и министри
[28.01.2013] Борисов се закани: Доста хора до края на деня ще бъдат уволнени
[11.02.2013] Борисов се закани да се стигне до разваляне на договорите с ЕРП-та
[13.02.2013] Започват одити на ДКЕВР, закани се Борисов
[25.04.2013] Борисов се закани, че на следващите избори ще е кандидат за президент