Skip to main content

Патентни абсурди – 2

eBay, може би най-успешната мрежа за онлайн търговия, е под съд. Оказва се, че някой си е патентовал идеята за някои от функциите на eBay (примерно бутона „Buy it now“). След като през 2003 този някой си е получил от съда правото на 30 милиона долара обезщетение, в момента тече ново дело с цел на eBay напълно да се забрани ползването на тези функции.

И ся кво? „Брилянтната“ и „оригинална“ идея за онлайн продажба на употребявани стоки чрез наддаване можела да се патентова. Only in America…

Патентни абсурди

Оказва се, че някаква световно неизвестна щатска фирма е патентовала следното:

„Автоматично повикване на външни приложения за обработка и показване на вградени обекти в хипермедийни документи“

Оказва се също, че това определение покрива всякакви плъг-ини, филмчета, флашчета и други обекти по уеб страниците. На това основание световно неизвестната щатска фирма е осъдила Microsoft за над половин милиард долара, само защото Internet Explorer предлага такива функции.

След което се получава следният абсурд: за да заобиколи патента, IE вече показва съобщения от типа на „Click OK to continue“. Тъй като се изисква кликване, показването на обектите вече не е „автоматично“.

activating_activex_fig02.gif

activating_activex_fig01.gif

Това е просто пример за абсурдите, които произтичат от софтуерните патенти. Такива патенти са позволени от законодателството в САЩ, но не и в Европа. ЕС обаче е на път да приеме директиви, които да направят софтуерните патенти възможни и у нас.

Тъй като вече и нашето мнение има значение в Европейския Съюз, надявам се и българските граждани да се включат в кампанията срещу приемането на такива вредни закони. Ако накараме и нашите представители в Европейския парламент да обърнат внимание на проблема, може би процедурата ще бъде спряна навреме.

Безплатно, ама само засега

В една сравнително разпалена дискусия във форумите на Дир-а наскоро видях интересно твърдение: че така модерните напоследък „отворени“ лицензи като GPL и CC трудно могат да намерят почва в българското законодателство.

Не съм юрист, правото съм го учил повърхностно и то в чужбина, така че не мога да погледна професионално на въпроса, но мога да прочета закона отгоре-отгоре и да обясня как аз го разбирам.

Първият интересен текст е чл. 37, ал. 2:

Договорът за използване на произведение може да се сключи за срок до десет години. Когато този договор е сключен за по-дълъг срок, той има сила за десет години. Това ограничение не се прилага спрямо договорите за произведения на архитектурата.

Това е една ясна императивна норма, която казва: ако сега примерно пусна нещо под GPL, след 10 години спокойно мога да кажа „дотук с гювеча“. Нещо, което законодателствата на някои други държави не позволяват.

При платените, „затворени“ лицензи нещата стоят по същия начин. Някъде из къщи ми се мотае едно лицензирано копие на Windows 95, на което са му изтекли 10-те години и следователно спокойно мога да го хвърля щото вече е незаконно да го ползвам.

Интересно е и какво е записано малко по-надолу:

Когато възнаграждението, определено като еднократна сума, се окаже явно несъразмерно на приходите, получени от използването на произведението, авторът може да иска увеличение на възнаграждението. Ако не се постигне съгласие между страните, спорът се решава от съда по справедливост.

На български език:
Написвам нещо, примерно „Наръчник на градинаря“. Обявявам публично, че може да се ползва напълно безплатно със всякаква цел, включително комерсиална. След година-две откривам, че Иван Иванов от Пазарджик е напечатал Наръчника в 10-хиляден тираж и на годишното градинарско изложение в Полски Тръмбеш е успял да продаде всички копия с чиста печалба от 5 лева на бройка. От тях аз, авторът, съм получил 0%, възлизащи на 0 лева и 0 стотинки – и това е напълно в реда на нещата, защото сам съм обявил „това е без пари, правете каквото си искате с него“.

И тук е уловката – законът ми дава правото да променя решението си и да искам възнаграждение, дори със задна дата. Т.е. мога да осъдя Иван Иванов от Пазарджик да ми заплати определена справедлива част от сумата, която е спечелил благодарение на моя труд.

Тези разпоредби очевидно поставят ограничения върху open-source и open-content манията, но от друга страна са полезни, защото предпазват авторите от изнудване от страна на разпространителите. Поне на теория…

Ще ми е интересно да се зароди едно по-широко обсъждане на тези норми, включително от юристи и от други хора, които са по-навътре в нещата.