Skip to main content

Лепене на панорами с Hugin

hugin1

Hugin е най-новото ми откритие във връзка с моите любителски експерименти в областта на цифровата фотография. Това е софтуер за създаване на панорамни снимки, който наскоро открих. Може би не е най-добрият в категорията, но за сметка на това е без пари и сравнително лесен за ползване.

1. Снимките

По възможност ви трябва статив и фотоапарат с ръчна настройка на експонирането. Ако оставите апарата на автоматично мерене, възможно е някои снимки да са по-светли/тъмни от другите, което затруднява качественото лепене. А ако нямате статив, перспективата много лесно може да се обърка.

Внимателно снимате парченцата от панорамата така, че части от тях да се застъпват.

2. Софтуерът

След като всичко е снимано, просто пускате Hugin и зареждате снимките в него (най-добре да са в правилния ред – по принцип програмата се ориентира и ако са разбъркани, но може да се получат странни неща).

Препоръчително е и да заредите и информация за параметрите на обектива, който ползвате (това може да стане автоматично от Интернет база данни).

3. Лепенето

И така, компютърът ще се опита да напасне снимките възможно най-добре, като изчисли позицията и перспективата на всяка от тях. Ако имате късмет, от раз ще получите добра панорама. Ако не стане с едно бутонче, винаги можете да нагласите ръчно някои параметри – на сайта има инструкции за целта.

Резултатът е картинка в TIFF формат, която с всеки читав софтуер за обработка на снимки можете да обърнете в нещо по-разпространено (примерно JPEG), както и разбира се да я кропнете и да пипнете малко цветовете, което, както знаем, често се налага.

Ето панорамна снимка на Лондон, която е направена с този софтуер:

hugin2

А ето и един мой по-скромен опит от тазгодишното море:

IMG_4492-IMG_4473

Бит кой?

bitcoins[1] В САЩ държавата започна да обръща сериозно внимание на Bitcoin и да се опитва да си вре носа с разследвания, регулации и репресии. А това означава само едно – че Bitcoin започва успешно да постига целите си. Иначе новата валута щеше просто да бъде игнорирана.

Bitcoin е електронна валута, която се създава и обменя в Интернет. Тя работи, като поддържа нещо като огромна децентрализирана счетоводна книга, където всяка транзакция е защитена с електронен подпис. Любопитното е, че не съществува централен сървър, където се помещава тази „счетоводна книга“ – на практика всеки компютър, участващ в системата, има копие от нея.

Затова, за разлика от традиционните валути, които са емитирани от централни банки, Bitcoin е без централна институция. Вместо това, системата е съставена от машините на всички потребители. Валутните единици на Bitcoin представляват редици от числови стойности, създавани в компютрите на тази мрежа, които изпълняват сложни математически задачи – процедура, известна като „добив“ на Bitcoin. Математически, системата на Bitcoin е създадена така, че да става все по-трудно да се „добиват“ нови Bitcoin единици с течение на времето. Следователно няма как централна банка да издаде нова маса от Bitcoins, девалвирайки тези, които вече са в обращение.

Bitcoin единиците могат да бъдат купени и продадени срещу традиционна валута на няколко борси, и също могат да бъдат прехвърляни директно в интернет от един потребител на друг чрез използване на подходящ софтуер. Това прави Bitcoin потенциално привлекателна валута за международни транзакции без неудобство от високи банкови такси или неизгодни валутни курсове. Някои интернет услуги (като например уеб хостинг и онлайн хазарт) също могат да се плащат с Bitcoin. Анонимността на системата означава, че тя може да се ползва и за престъпни цели като пране на пари или търговия с наркотици и оръжие.

Парадоксално е, че развитието в технологиите първоначално даде на държавата огромен контрол върху паричните потоци, като замени голяма част от хартиените и металните пари с виртуални такива. Вече дори и дребни сделки – например пазаруване от магазина за хранителни стоки – минават през системата на някоя банка, което ги прави много лесни за проследяване.

Развитието на технологиите обаче продължи и сега всеки има у дома си мощна изчислителна машина, която само преди 20 години би струвала невъобразима сума пари. И всяка от тези машини е постоянно свързана в мрежа с още милиони такива. С хитри криптографски формули става възможно на практика да се откачиш от банковата система и да създаваш свои собствени пари. Както съм казвал и преди, монополът върху парите може би е един от основните проблеми на нашето общество. Ще наблюдавам с интерес развитието на подобни схеми, които потенциално биха могли да разбият този монопол.

Дилъри-данъкоплатци

TaxStampsingle110407 Докато се мотах и четох глупости из нета, се натъкнах на закон, който под една или друга форма важи в около 20 американски щата, и изглежда като излязъл от управата на Анкх-Морпорк.

Забранено е да се продават наркотици, гласи законът. Дотук – нищо ново. Но освен че е забранено да се продават наркотици, също така е забранено да се продават наркотици без бандерол!

Някой гениален законодател е решил, че нелегалната търговия също може и трябва да се облага с акциз. И ако те хванат да продаваш дрога, ще си „спечелиш“ не само наказателно дело, но и административно – за неплащане на данъци. Освен ако, разбира се, не си лепнал съответните бандероли на дрогата – по тарифа, която варира от няколко долара за грам марихуана до две стотачки за кокаин. Щатската администрация услужливо е предоставила начин такива бандероли да бъдат закупени при гарантирана анонимност.

Тази практика е забавна и позволява на хората да си вземат от любопитните хартийки с колекционерска стойност. Но освен това, въпреки че де факто утежнява наказанието, според мен тя дава силен коз в ръцете на защитниците на узаконяването на дрогата, защото по този начин рязко разграничава търговията с наркотици от другите престъпления и в известен смисъл я приравнява с обикновена търговска сделка. Все пак би било съвсем различно държавата да въведе „данък кражба“ и „данък убийство“, след което да залага в годишния си бюджет очакваната печалба от тези „дейности“, нали?

За раниците с любов

pic4106

Куфарите са чудесно нещо, ако си баровец и те взимат с кола от летището, но ако трябва да цепиш пеша из природата или града, друго си е да имаш голяма и удобна туристическа раница. Ето защо отдавна се канех да си взема такава и когато този месец се видях с малко излишни пари, започнах да се оглеждам.

Спрях се на един от по-скромните модели Ташевки (на снимката – води се 60 литра), защото ми се стори с най-добро съотношение цена/качество за човек, който иска да му е удобно, без да е заклет турист или планинар.

А този пост го пиша, защото както пролича от предходния, съм голям почитател на свободния пазар. Само че свободният пазар си има и недостатъци: той не работи добре при липса на информация. Затова е много важно да хвалим търговците, от които сме доволни, и да предупреждаваме за тези, от които сме недоволни.

Дали самият продукт е добър – ще мога да ви кажа едва след няколко години употреба. Така е при раниците. Но пък искам да ви споделя, че съм много доволен от онлайн магазина на Ташев. При поръчка в петък следобед, след един час дамата от Плевен ми се обади за потвърждение, а на другата сутрин раницата беше у дома. Браво!