Преди няколко години пострадах от първото си тотално скапване на твърд диск. Кофти история, не я пожелавам на никого, но поне дискът беше достатъчно любезен да ме предупреди предварително. Първо забелязах, че Windows се зарежда много по-бавно от обикновено, пуснах няколко теста и забелязах, че по диска се появяват лоши сектори. Първо три-четири, после още, и всеки ден ставаха все повече. Накрая успях да спася всичко (без едно филмче) и да го копирам на нов диск.

Няколко години по-късно, новото устройство започна да дава същите признаци. Някои файлове се отваряха бавно, много по-бавно, отколкото трябва. И така в главата ми светна предупредителна лампичка. Проверих и видях как се пръкват някои съмнителни сектори. Още се четяха, но си личеше, че започват да мухлясват.

Накрая преминах на SSD (Intel X25-M). Точно към края на 2010, когато Intel пуснаха новата си генерация SSD-та, цените на по-старите им хубавинки спаднаха рязко, за да се разпродаде стоката. Пък аз исках джаджа от най-добрата възможна марка, така че се намесих в цялата история и си купих 120GB диск. Може да звучи малък по днешните стандарти, но всъщност е повече от достатъчен за една операционна система, приложения, както и за най-важните данни. За всичко останало можете да използвате външно устройство (аз си имам 1 TB – най-голямото нещо, което може да се намери за USB без външен източник на ток).

Знам, че SSD е нова технология и се счита за по-малко надеждна. Но за един преносим компютър мисля, че те всъщност са по-сигурни от традиционните твърди дискове. Разбира се, паметта на устройството бавно се износва, но тя все пак издържа много години – достатъчно, за да изкара по-дълго от повечето други компоненти на вашия лаптоп. И когато накрая се скапе, на теория това блокира писането, но не и четенето – тоест, данните ви не се губят. И няма движещи се части, така че устройството е имунизирано срещу типичните проблеми, които могат да причинят авария в преносима система – удари, вибрации, високи и ниски температури и тъй нататък.

Някои хора все още са скептично настроени към тази технология. Не бъдете! Високата цена и слуховете за „ограничен живот“ може да ви накарат да се поколебаете, но ползите са много, много повече от недостатъците. С толкова много процесорна мощ и памет в съвременните потребителски системи, твърдият диск е последното слабо звено от веригата, което пречи на хората да се наслаждават на мълниеносна бързина на компютъра си.

За настолен компютър традиционните дискове от висок клас вероятно все още са по-добър вариант – можете да си купите бързо въртящо се чудовище, което да е съобразено с останалата част от конфигурацията, и тъй като няма да го мъкнете насам-натам, то вероятно ще живее по-дълго, отколкото SSD.

Но ако имате лаптоп, не си правете труда. Купете си SSD! Ще ми благодарите.