Skip to main content

Синя зона

Днес ще паркирам във синята зона,
на уличка скрита, под кестен дебел.
Без да си плащам, напук на закона.
В ръката ще нося отвара от хмел.
Там ще се скрият звездите зад смога,
вместо звезди ще засвети неон.
Там ще забравя за теб и за Бога
в шумен и мрачен пиянски подслон.

София, 15.9.12

Sejarah_Musik_Blues[1]

На раздяла

„Довиждане“ е думичка красива.
Изпълнена е, някак си, с мерак.
Тя казва: „чини ми се, теб те бива
и се надявам да се видим пак“.

Да кажеш „сбогом“ също е приятно,
би рекъл някой си езиковед.
То значи „Тръгвай смело по Земята
и няма да се плашиш, Бог е с теб!“

А „чао“ е лаф изискан и чутовен,
на чист венециански диалект.
На български превежда се дословно
ей тъй: „оставам верен роб на теб“.

Пък аз се чудех как да я изпратя,
когато ме заряза изведнъж.
Замислих се. Посочих ѝ вратата
и с равен тон ѝ казах просто: „Къш.“

София, 3.2.13

Мръсната песен на ранения глиган (във фа диез минор)

BBFC_18_2002[1]На лов дойдохте незаконно
и гръмнахте ме във гърба,
но още съм свиня огромна
и майката ще ви еба!

Да, наранихте ми сърцето
и доверчивата душа
но знайте: скоро във дупето
аз ваш’та майка ще еба!

Помнете мойте думи вие:
ще дойда някой ден в града!
Там майките ви ще открия;
ще ги еба, еба, еба!…

София, 23.1.12

Безинтересните приключения на един пасажер

airplane[1]

Голям и хубав самолет.
Небе отзад, небе отпред.
Огрян от слънчеви лъчи
летя си аз. Летиш и ти.
Посоката е “к’во ти пука”,
бял облак казва ни “Наслука!”

Обръщам се да те погледна
и виждам нещо тъй нередно:
не си до мен! Съдба проклета!
Май пак обърках самолета!

Ех, скапан мръсен самолет.
Мъгла отзад, мъгла отпред.
Запитвам се къде си ти
и някой с теб дали лети?
В посока “махам се оттука”
хвърча, но на кого му пука?

София, 8.1.13