Skip to main content

Google се правят на интересни

reader Нашите приятели от Google обявиха, че ще спират Reader след няколко месеца. Бля.

Оправданието им е, че употребата му намалявала и като цяло нямало смисъл да се поддържа. Трудно ми е да повярвам, защото Google Reader се ползва от почти всеки, който е абониран за Интернет фийдове (Как му се вика на български? Хранилки? Потоци?). Когато човек веднъж се закачи, трудно се откача.

Проблемът е, че закачащите се явно не са много, защото цялата тази концепция с агрегаторите загуби инерция. Предполагам, че повечето от моите приятели са наясно с разни фейсбуци и други такива, но малко от тях знаят какво е RSS агрегатор и яде ли се.

Затова единствената възможна причина такава добра и успешна платформа да не печели нови фенове е, ако не се промотира достатъчно. С няколко инициативи за интегриране в популярни сайтове и софтуер (а защо не и хардуер?), Google биха могли да направят от Reader нещо много по-голямо, отколкото е. Вместо това предпочетоха да продължават да опитват да ни пробутват недоносената си социална мрежа Plus. Както всяка преуспяла технологична фирма, Google започва бавно и полека да губи връзка с потребителя. „Ние сме големи, ще правим каквото си искаме!“ – но всичко е до време, докато не дойде някоя нова звезда на пазара.

Жалко, но факт. За сметка на това животът продължава и хората са се постарали да направят алтернативи. Тази, която аз лично си избрах, е Feedly – малка симпатична програмка, която се инсталира върху Chrome, Firefox, iOS или Android. Хубавото е, че в момента мога да ползвам директно Google акаунта си с Feedly, и там да чета всичко, за което вече съм абониран в Reader. А когато Reader премине в небитието, разработчиците обещават, че ще прехвърлят всичко върху тяхна собствена платформа и ще продължи да си работи както преди.

В защита на кока-колата

coke Често хора, които си нямат истински продуктивно занимание в живота, за да се почувстват важни, започват да виждат навсякъде заговори срещу тях, срещу тяхното здраве и тяхното щастие. В най-крайните му прояви, това явление води до психиатрична диагноза. В по-умерени варианти, може би всеки от нас се е държал така понякога. Може би и аз.

Разбира се, най-честите заподозрени в тези заговори са богатите и известните марки, големите фирми с големите реклами и големите кинти, и те най-често са от САЩ. Никой не обвинява ЕТ „Стамат Лимонов“, че дрогира хората със своята лимонада, но „Кока-Кола“, които на практика произвеждат същия продукт – вода със захар – видите ли, ни докарват кръвно, диабет, наркомания, рак и косми по зърната. А аз обичам кола бе, мама му стара. И затова реших да отговоря на сензационните „факти“ с безпощадна логика.

Ето някои от съставките на колата, които най-често са обвинявани, че ни съсипват:

Захар. Твърди се, че човешкият организъм не може да се справя с такова огромно количество захар като това в кока-колата. Истината е, че всеки жив и здрав човек има отлична система за управление на захарта, която регулира нейното ниво в кръвта, клетките и черния дроб, независимо дали поглъщаме повече или по-малко, отколкото трябва. Иначе щяхме да мрем като мухи от хляб, плодове и какво ли още не. Разбира се, ако прекаляваме със сладкото ден след ден, месец след месец, години наред, дори на тази система й идва множко. Но две-три чашки кола на ден изобщо не могат да ви направят това, което глашатаите твърдят. За сравнение, ето захарното съдържание на кока-колата, сравнено с това на различни плодове (които са безусловно полезни и с тях просто не може да прекалите, както би ви казал всеки веган, маниак на тема здраве и противник на международните корпорации):

  % захар
грозде 18.1
банани 15.6
манго 14.8
череши 14.6
ябълки 13.3
кока-кола 10.8
праскови 9.3
портокали 9.2
диня 9
вишни 8.1
грейпфрут 6.2
ягоди 5.8
лимон 2.5

Да, ябълковият сок има по-голямо съдържание на захар, отколкото кока-колата! Шок!

Киселина. Кока-колата, освен че е сладка, е и кисела. Целта на това, разбира се, е за вкус. Хората винаги са обичали комбинацията от сладко и кисело. Разни многознайковци обаче започват да демонстрират как колата чисти петна, ръжда, разяжда черупки на яйца и така нататък – все свойства, присъщи на киселините – като намекват, че същото става и с нашия организъм отвътре. Да бе, да.

Истината е, че стомахът има специално покритие, което осигурява защита от киселина, защото самият стомах използва киселини, за да разгражда храната! Стомашният сок представлява разтвор на 0.5% солна киселина и различни ензими, което го прави химически по-силен от която и да е газирана напитка. Затова при по-сериозно драйфане усещате парене в гърлото и носа. Но да приемем, че нямаме драйфане, а храната върви в правилната посока. След като стомахът си свърши работата, хапването и пийването преминава в дванадесетопръстника, където пък се отделят други вещества. Там има натриев хидрогенкарбонат, който неутрализира всичко що е кисело, за да не пречи на организма. На практика, човешкото тяло изобщо не може да се стресне от киселините, които се съдържат в кенче кока-кола. И ето ви пак табличка на киселинността на някои неща:

  pH
стомашна киселина 1.5
лимон 2
кока-кола 2.5
грозде 2.9
ягоди 3
череши 3.25
праскови 3.3
портокали 3.3
манго 3.4
ябълки 3.9
банани 4.5
диня 5.18

Още ли сте сигурни, че колата се прави от лошите богаташи и затова разяжда организма, пък лимонът идва от Майката Природа и затова е полезен и готин?

Кофеин. Казват, че го слагат в колата, за да се пристрастим. Ами купете си тогава кола без кофеин, има по магазините! Ще откриете, че безкофеиновият вариант някак леко сладни и просто не е толкова вкусен. Вярно е, че кофеинът е стимулант и затова пиенето на напитки с кофеин дава енергия и свежест. Но освен това той има силен горчив вкус, който в малки количества придава приятен баланс на аромата. Затова продължават да го добавят в разни безалкохолни, колкото и да попада под ударите на хейтърите.

напитка обичайна порция (ml) кофеин (mg)
еспресо 30 50
шварц кафе 120 70
разтворимо кафе 120 50
черен чай 240 37
зелен чай 240 32
кока-кола 250 23

Прекрасният, здравословен зелен чай съдържа повече кофеин от кока-колата! Шок на квадрат!

Още през 16. век известният лекар Парацелз е казал: „Всичко е отрова, и няма нищо, което да не е отровно. Само дозата кара нещата да не бъдат отровни“. Дори водата, най-основното за живота вещество, може да ни убие при предозиране. Кока-колата също е вредна, но само ако се прекалява с нея. Така че другия път като ме видите да си сипвам чашка кола, гък да не съм чул!

Пиеро Ратацо, основоположникът на пейкинга в Италия

rattazzo[1]

Дойдоха първите истински топли пролетни дни и мислите ми, както предполагам тези на хиляди българи, започнаха да се въртят около прекрасната традиция на нашата градска младеж – кроткото посръбване на бира в парка с добра компания, което на галено наричам „пейкинг“.

За някои това е пиянство и упадък, но аз не мога да се съглася. Пийването на открито у нас има по-скоро социална функция и за разлика от битовия алкохолизъм и кръчмарските изцепки, в парка сериозните освинвания са изключение, а компаниите, практикуващи пейкинг са по-скоро безобидни и весели хора, които си осигуряват нискотарифна забава на чист въздух.

Петте години, които прекарах в Италия, работейки усилено върху висшето си образование, ми помогнаха да оценя красотата на тази традиция и прекрасните условия, които имаме за развиването ѝ. Получава се лек културен шок, когато попаднеш в държава, където пейкингът вирее по-трудно.

Спомням си далечната 2005 година, когато заедно с още няколко автентични софийски копелета бяхме попаднали в Милано с благородното намерение да се запишем в университет. Беше септември и времето беше предразполагащо към разходки на открито. Някак естествено у нас дойде желанието да си вземем по една студена бира и да прекараме няколко часа в сладки приказки на някоя пейка, заобиколени от зеленина.

Вече знаехме, че в целия милионен град няма нито един денонощен магазин, което е странно, но се свиква. Европейска му работа. Допълнително се учудихме обаче, когато открихме, че дори през деня в нито един магазин нямат бирен хладилник. Когато в един супермаркет попитахме има ли някакъв шанс да се сдобием със студено пиво, услужливо ни отговориха: „ако искате, можете да вземете няколко от топлите бири и да ги оставите за десетина минути във фризера за замразени храни“. Това са те италианците – може да имат различна култура и странни навици, но поне често са отворени към нови идеи и се намират хора, готови да ти помогнат, ако имаш нужда.

Това стана и редовната ни практика при пазаруване. Първата ни работа беше да сложим по една-две бири във фризера, след което обикаляхме магазина, за да направим останалите си покупки. Така успявахме горе-долу да изстудим бутилките и да се подготвим за пейкинг.

По-късно, когато завързах контакти с местните, се оказа, че в този град с не особено гостоприемен към пейкинга климат, все пак има едно островче, където всичко е различно: култовият бар Ратацо. Мястото, където миланци масово практикуват благото пийване на студена биричка в парка и на улицата. Единственият сигурен източник на студена бира след 9 вечерта, където цените са наполовина на тези в другите заведения. Някак естествено почти всичките ни петъко-съботни вечери завършваха там.

barrattazzo[1] От 50 години в своето заведение Пиеро Ратацо предлага хапване и пийване „за из път“ на жителите на Милано – млади и не толкова млади. Наскоро попаднах на негово интервю, от което можах да науча повече за историята на това прекрасно място и бих искал да предложа на вашето внимание няколко интересни откъса от него.

Каква е историята на раждането на заведението?

Открих бара през 1961. На 21 септември 1961. Продавахме само вино. Беше една малка винарна. Внасях вино от моето родно село, Ница Монферато, където работех като малък. С баща ми правехме вино, останах там до 17-годишен и после дойдох в Милано. Беше 1957 и се хванах на работа в едно заведение в центъра. След 4 години, през 1961, взех тази винарна в квартал Тичинезе. Бях на 21 и тъкмо се бях оженил.

Как беше в началото?

Хич не беше лесно. Но работехме страшно много, аз и жена ми, и успявахме да се издържаме. Бачкахме от 7:30 до 2 през нощта. Тичинезе не беше модерен квартал, беше „народен“ квартал. Клиентите ни бяха възрастни, хора от народа, които идваха да си пийнат по чашка вино след работа. После бедните ги „изнесоха“ и продадоха квартала на богаташи.

Кога започнаха да се променят нещата?

Към края на 60-те, със студентските движения; младите започнаха да идват тук в квартала и понеже имаше малко заведения, идваха предимно при мен. После започнаха и да се нанасят в квартала, защото тогава беше по-евтино място; тогава почнаха да идват при мен и сутрин, така че сложих кафе машина и започнах да сервирам и закуска.

Кога станахте „модерно“ място?

Еми, от 1971. Бяхме станали Барът на студентското движение, на интелектуалците. Тогава едно лято видях, че освен в моя бар, се събираха и в близкия парк Ветра и реших да сложа един хладилник, пълен с бири „за из път“ на конкурентни цени, така можеха да ги пият в парка. Беше голям успех.

Значи може да се каже, че „пиенето навън“ е твое изобретение.

Да, на практика. Реално просто предложих по-ниска цена на студената бира. На кого му се седи на закрито през лятото?

А относно затварянето на парка вечер и т.н.? Какво мислиш за инициативите на кметицата за спиране на „купона“ и упадъка?

Няма никакъв смисъл. Сега ни карат да затваряме в 2 през нощта, за да пият младите по-малко и да се прибират вкъщи по-рано. Но знаеш ли какво правят младите? В 2 без 15 идват при мен и си поръчват по три коктейла вместо един, и после като затворя, си остават тук отпред колкото си искат, даже вдигат повече шум от преди.

Като стана дума за млади, какво мислиш за тези младежи? Различни ли са от онези в миналото?

Младите са си млади. Всички известни интелектуалци, които са идвали при мен, тогава бяха млади, и не бяха по-различни. Взети поотделно, всички младежи са повече или по-малко добри деца, а когато се съберат заедно, леко изкретенясват. Затова не ги виждам всичките тия разлики между „вчера“ и „днес“. Проблемът на младите изобщо не е в това, че се забавляват. Проблемът е семейството, училището. Там трябва да ги учат как да се държат. Проблемът са майките, които гледат на другата страна и отричат реалността. Майките, които казват „моят син не прави такива работи“. Вярвайте ми, госпожо, вероятно и вашият син ги прави.

Последен въпрос: кога ще се пенсионираш?

Аз, в пенсия? И кой ще ми позволи да се пенсионирам? Цял живот върша тази работа и още се забавлявам, когато я върша. Каква ти пенсия, още съм млад!

rattazzo2[1]

Домашно пиво (3)

beertoast[1] И така, настъпи време за последната част от сагата за домашната бира. В последния епизод останахме с бидон напълно ферментирала течност с вкус на изветряла бира. Защо изветряла? Защото ги няма приятните мехурчета, които нежно галят езика и устната кухина, докато отпиваме от пенливата течност.

Има два начина да добавим тези мехурчета. Първият – този, който най-често се използва в промишленото производство – е просто да затворим бирата херметически и да напомпаме въглероден диоксид под налягане. Ако имаме техника за пълнене на кегове, можем да го направим – става бързо, лесно, и позволява почти веднага да пристъпим към пиенето. Ама ние нямаме такава техника, пък тя е скъпа.

Затова ще се наложи да ползваме бабешката схема, а именно – естествена газировка чрез допълнителна ферментация. Идеята е следната – затваряме бирата в бутилки и слагаме съвсем малко захар, която да активира маята за кратко. Отделеният въглероден диоксид този път няма къде да избяга и остава в бутилката под налягане. Постепенно се разтваря в течността и ето ни ги мехурчетата.

Как става това на практика? Лесно е, макар и да изисква малко свободно време и труд. Помните ли баба ви като затваряше буркани с туршии? Е, сега ние ще затваряме бутилки с бира. Първата стъпка е да се снабдим с необходимото количество празни бутилки.

Естествено, хубаво е бутилките да са предназначени за бира. Има различни начини за снабдяване с такива бутилки. Аз лично съм открил един, който ми стана любим, и мисля да го патентовам:

  1. Отивате до кварталното магазинче, бакалия, хипермаркет, клекшоп, мол или каквото там си имате.
  2. Снабдявате се с порядъчно количество индустриално произведена бира в двулитрови пластмасови бутилки. Защо двулитрови? Колкото по-големи са бутилките, толкова по-малко са. А колкото по-малко са бутилките, толкова по-лесно е пълненето. По желание може и по един литър, а ако сте мераклия – и стъклените вършат работа, но ще трябва да си купите капачки и машинка за окапачване.
  3. Каните верни другари, с които дружно изпивате съдържанието на бутилките.
  4. Изплаквате бутилките добре (ако по дъното остане бира, тя може да хване мухъл след време)
  5. Процедурата се повтаря до набавяне на необходимия брой празни бутилки.

Beerbottles

След като сте натрупали първоначален капитал от бутилки за бира, естествено, можете да ги ползвате многократно за собственото си производство.

И така, имаме бидон ферментирала бира. Имаме и празни бутилки, в които да я сложим. Сега трябва отново да дезинфекцираме бутилките и всичкото оборудване с познатия ни разтвор от част първа, за да не ни скапят бирата гадните микроби.

След като всичко е чисто и хигиенично, приготвяме малко захар – по една чаена лъжичка на литър бира. Аз предпочитам отново да я кипна с вода в съотношение 1:1, така се получава сладък сироп, който по-лесно се разтваря в бирата. После разпределям сиропа пропорционално в бутилките. Накрая, с помощта на сифон, канелка или каквото там има подръка, бутилките се допълват с бира и се затварят плътно.

След две седмици бирата трябва да се е газирала, на дъното да е паднала утайка и да сме готови за пиене. Ако сме търпеливи обаче, ще я оставим да отлежи още малко – около месец за леките бири и два месеца за по-тежките – за да приключат всичките му биохимични реакции и вкусът да се изчисти съвсем.

Наздраве!