Skip to main content

Искам си гръцките домати пък!

globalization-hands-pic[1] От над два века икономистите твърдо насърчават свободната търговия между народите като най-добрата възможна търговска политика. Въпреки това, много „практични“ хора (доста от които – с добро образование) продължават да се отнасят скептично към нея. Тези практични хора „знаят“, че нашите жизненоважни индустрии трябва да бъдат защитени от чуждестранна конкуренция.

Различията в убежденията между икономистите и повечето „хора от народа“ възникват, когато прескочим от лично ниво на национално ниво. В личните си дела почти всеки от нас се възползва от предимствата на свободната търговия, без много да му мисли.

Ако някой те посъветва да „защитиш“ себе си от „нелоялната конкуренция“ на нископлатените строителни работници, като си построиш къщата сам, ще го помислиш за луд. Здравият разум ни казва да ползваме услугите на фирми, които са специализирани в тази дейност и да им плащаме с парите, които изкарваме, правейки нещо, което пък ние умеем по-добре. Интуитивно разбираме, че ако се изолираме от останалите хора, това ще намали нашия стандарт на живот.

Прозрението на Адам Смит е, че точно същата логика може да се приложи за народите. Ето какво е написал той през 1776:

„Максимата на всеки благоразумен глава на семейство е никога да не опитва да произведе вкъщи това, което е по-скъпо да се направи, отколкото да се купи… Ако чужда страна може да ни снабди с една стока по-евтино, отколкото ние самите можем да я произведем, по-добре да я купим от тях срещу част от продукцията на нашата собствена промишленост, впрегната в работа така, че ние да имаме предимство.“

Една и съща максима, която важи както за семейството, така и за целия народ!

И въпреки това, ние като идиоти години наред се опитвахме да развиваме металургия в Кремиковци, генерирайки само загуби и мръсен въздух в най-населения български град.

Години наред „подкрепяме“ българския въгледобив, като го субсидираме чрез сметките си за ток (нищо, че много от нас не могат да си ги платят) – а когато избухнаха протести и скандали, се оказа, че цената можела да падне, ако изключим няколко ТЕЦ-а от системата. Ама не бива, щото нали горките миньори какво ще правят. (А останалите българи не са ли хора?)

И година след година земеделските производители се жалват от евтиния внос, който ги конкурира. Кого си мислиш, че заблуждаваш, чичка? При положение, че продукцията ти е също толкова „пластмасова“, колкото чуждата, че и по-скъпа, къде си тръгнал да ни я пробутваш? Пробвай се в друг занаят!

Не забравяйте, че производителите са малцинство, а потребителите – мнозинство, и всяка форма на „защита“ на първите означава диктат на малцинството над мнозинството – и ограничаване на неговото право на свободен избор.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.