Skip to main content

Богатството трябва да бъде създадено, преди да можем да го раздадем на бедните

Автор: Стив Патерсън

"Капиталът", Виктор Дени, 1920
„Капиталът“, Виктор Дени, 1920

Бизнесът често бива описван като суров и жесток. Според популярната гледна точка – светогледа в стил Чарлз Дикенс – предприятията са пълни с коравосърдечни скръндзи, които ценят печалбите повече, отколкото хората. Това се смята за противоположност на добронамереността и алтруизма на благотворителните организации, на организациите с нестопанска цел, както и на правителствата, за които се предполага, че са създадени, за да помагат на хората. Благотворителността, по-специално, се разглежда като етично превъзхождаща бизнеса. В крайна сметка, какво би могло да окаже по-голямо въздействие върху света, отколкото да даряваш на нуждаещите се?

Този възглед е недалновиден. Макар да е вярно, че благотворителността помага на хората, бизнесът има далеч по-голям принос към човечеството. Почти цялото подобрение на стандарта на живот на хората се дължи на обикновена търговия, и от нея най-бедните печелят най-много. За да разберем защо, трябва да разгледаме различните формули, под които благотворителните организации и фирмите работят.

Благотворителността се занимава с разпределение на богатството – координиране на прехвърлянето на „излишъка“ на някои хора към тези в състояние на „краен недостиг“. Бизнесът, от друга страна, се занимава със създаването на богатство чрез продажба на стоки и услуги, които хората смятат за полезни.

Създаването на богатството е на първо място

Без това първоначално създаване на богатство, благотворителните организации няма да имат какво да разпределят. В развития свят е лесно да се забрави, че бедността е състоянието по подразбиране на човешкото съществуване. Богатството не се среща в природата; то трябва да бъде създадено, и точно това е ролята на бизнеса и предприемачите. Те са силата, която ни отдалечава от естественото състояние на бедност. Всички случаи на бедност имат едно и също решение – не просто разпределение на благата, а създаването им. Това е не само теоретичен аргумент. Той е очевиден навсякъде по света.

Колкото по-дълбоко изследваме това, толкова по-ясно става. Помислете за обикновената перална машина. Ние я приемаме за даденост в развития свят, но пералнята е променила живота на стотици милиони хора. Не е преувеличено да се каже, че нейният изобретател е променил хода на историята. Как така? Чрез драстично намаляване на количеството физически труд, нужен за прането. Милиони хора по целия свят – жените, по-специално – са освободени от безброй часове пране на дрехи всяка седмица; това време може да бъде изразходвано за други неща.

Нека приемем скромна оценка и кажем, че пералната машина спестява пет часа труд на седмица. Ако сто милиона души притежават една машина, това са 500 милиона часа труд, спестени на седмица – толкова голямо число, че е трудно да бъде възприето от ума. Това са 500 милиона часа, които могат да бъдат използвани за други неща – образование, прекарване на повече време със семейството, печелене на по-големи доходи, доброволческа дейност в местни организации и т.н.

Въздействието на новосъздаденото богатство и предприемачеството е огромно, въпреки че инженерът, проектирал пералната машина може да е бил егоист. Единствената му мотивация може е била да спечели пари. Разбира се, може би той си е помислил: „Иска ми се на жените да не им се налага да губят толкова много време в пране.“ Така или иначе, резултатът е един и същ. Светът се е променил заради неговото изобретение. Предприятията, които продават перални машини, инженерите, които проектират по-добри машини, работниците в стоманодобивната индустрия, които търсят по-евтини начини за създаване на необходимите суровини – всички те допринасят за експоненциален растеж на стандарта на живот на хората.

Верижните ефекти от предприемачеството

Ползите от предприемачеството не са само преки; те създават „ефект на пеперудата“. Помислете за децата, които са родени в семейства с перални машини. Те също се възползват от свободното време на майка им. Те може би имат възможност да получат по-добро образование и самите те да станат инженери и производители. Кой знае? Възможно е изобретяването на пералната машина да е съществена стъпка към лечението на рака. В крайна сметка, децата, които ще пораснат и ще станат лекари, трябва да имат достатъчно висок стандарт на живот, за да ходят на училище.

Но верижната реакция не спира дотук. Помислете за хората, спасени от лекаря, който лекува рак! Те, както и техните семейства, също ще се възползват от съществуването на пералната машина, и ще бъдат в състояние да произвеждат още повече за останалата част от обществото. С други думи, създаването на богатство е експоненциално, и то буквално променя хода на историята. Алчният бизнесмен може да го е грижа само за него самия, но неговите изобретения и ефективност в крайна сметка облагодетелстват обществото по един изключителен начин.

Сравнете това с благотворителността. Да дариш перална машина на някого ще промени живота му, няма съмнение. И това със сигурност създава непряк ефект само по себе си. Но създаването на перална машина – или нейната продажба, проектиране, или подобряване – променя света. Дори и доставката на суровини за завода променя света. Работниците в мината, или сервитьорката, която им дава обяд, участват в процеса, който спасява хората от бедността.

Това не намалява ролята на благотворителните организации; те също имат ценна функция. Ако сте като мен – ако не сте предприемач или инженер – тогава благотворителността е основен начин да се помогне на ближния. Не всеки има необходимите умения, за да създаде ново изобретение или да стане успешен бизнесмен. Но това не пречи на хората да правят положителен принос за света. Въпреки това трябва да бъдем реалисти: дарението на мебели например не създава същия верижен ефект като продажбата на храни на достъпни цени или на електрически инструменти за всеки.

Много икономически истини работят по този начин. Ние бързаме да хвалим това, което е лесно да се види – като например да дадеш сандвич на някой наистина нуждаещ се – но пренебрегваме или дори осъждаме това, което се случва зад кулисите и всичкия труд и сътрудничество, необходими за да се създадат и разпространяват евтини сандвичи. Фермерът, месарят, шофьорът на камиона, готвачът, инженерът и бизнесменът също трябва да бъдат похвалени за тяхната работа. Без тях нямаше да има излишък на храна, който да раздаваме.

Съвършените твърдо сварени яйца

Научен метод
Резултатите при различна температура, количество вода и продължителност на варенето. Да живей научният метод!

Вчера се размислих разни мисли, докато си варях яйца.

Размислих се върху това как никога не успявам да уцеля перфектните твърдо сварени яйца. Или по-точно, понякога успявам, но с чист късмет. Или ще са недосварени, или преварени. Чудейки се колко минути точно е най-добре да ги оставя да врят, се допитах, естествено, до бай Гугъл.

Излязоха ми куп съвети на различни експерти. Сред тях е трудно да намериш два еднакви, но аз се спрях на статия на J. Kenji López-Alt, която беше адски солидно подкрепена с научни факти.

И тъй, преразказвам накратко: в яйцето има куп протеини, които реагират различно на различните температури, но най-простичко казано: при около 80 градуса белтъкът се стяга идеално, без да е мек и лигав или твърд и „гумен“. Жълтъкът пък трябва да се загрее до малко по-ниски температури – около 70 градуса – за да има най-хубав цвят и вкус.

eggs2

Първо, за да се достигне такова сравнително равномерно затопляне на всички части на яйцето, трябва яйцата да се сложат в студена вода и да се загряват постепенно, а не да се пуснат директно във вряща вода.

Второ, изобщо вряща вода не е нужна, защото при 100 градуса ако не се превари цялото яйце, то поне външната част на белтъка ще е над оптималната температура. Отделно кламбичкането може да счупи черупката.

Затова водата с яйцата трябва да се затопли докато едва-едва почне да къкри (ще видите в един момент как малки мехурчета се отделят постоянно от дъното). Това състояние отговаря на температура от около 80 градуса.

След това котлонът се изключва и водата трябва да се остави да изстива бавно, докато яйцата се „варят“ вътре. За целта трябва количеството вода да е подходящо, за да задържи точната температура за точно време. Изчисленията показват, че идеалното количество е литър и половина вода, в която яйцата да стоят поне 10 минути след изключването на котлона.

Една идея в борбата срещу спама

0_fb9ac_47b05556_orig[1] Писнало ли ви е от спам? Всички знаем, че когато въведем email адреса си някъде в Интернет, рискуваме той да влезе в някаква маркетингова база данни и след това цял живот да получаваме оферти за уголемяване на пениса (особено досадно, като се има предвид че статистически погледнато, около 50% от Интернет потребителите нямат пенис).

За съжаление е много трудно да използваме каквато и да било услуга в Интернет, без да споделяме email адреса си. Затова бих искал да споделя едно чудесно решение с вас. То съществува от 15 години и аз го използвам от поне 10, но съм забелязал, че по принцип малко хора го знаят.

Spamgourmet е услуга, коиято ви позволява извънредно лесно (автоматично) да създавате неограничен брой email адреси „за еднократна употреба“, които известно време препращат поща към вашия основен адрес, а след това спират да работят. Така можете да си ги ползвате за регистрация по разни сайтове, без да се обременявате с досаден спам.

Веднъж като имате Spamgourmet акаунт, не е нужно да правите нищо, за да създавате допълнителни еднократни адреси – те се създават автоматично в момента, в който някой прати поща на тях и изглеждат подобно на това:

neshto.5.pesho@spamgourmet.com

neshtodrugo.10.pesho@spamgourmet.com

  • neshto и neshtodrugo са произволни думи, които вие си измисляте, за да различите един адрес от друг
  • 5 и 10 в случая са максималният брой мейли, които се получават на адреса. След това той се закрива.
  • pesho идентифицира вас – то е името, с което сте се регистрирали в Spamgourmet.

Така ако на някакъв сайт ви искат email адрес за регистрация, ще можете да да потвърдите регистрацията си, без да рискувате основният ви email адрес да „изтече“. Например аз навремето се регистрирах в сайта на Adobe с email адрес от Spamgourmet. Години по-късно базата данни на Adobe беше хакната и явно email адресите са откраднати и продадени, защото почнах да получавам мейли с оферти за продажба на Виагра и подобни боклуци, които всеки е виждал в кутията си. Благодарение на Spamgourmet, успях веднага да прекъсна тази досада.

Колко струва музиката всъщност?

IMAG0243 Авторското право отдавна е обект на дебати по света и у нас. Как е по света – не знам, но у нас е факт, че народът масово си „дърпа“ филми и музика оттук-оттам, и докато някои от родните „звезди“ се сърдят и тропат с краче, повечето открито заявяват, че се радват, когато са сред „най-крадените“ и имат проблем единствено ако видят свое произведение на изкуството, изпиратствано с търговска цел. Междувременно „административните“ кадри зад изкуството – продуценти, разпространители, адвокати – се борят със зъби и нокти за зачитането на авторските права, пък горепосоченият обикновен народ вижда в тях чорбаджии, изедници и кръвопийци.

Това полемизиране е странно, защото на пръв поглед нещата са прости – който работи, трябва да получи възнаграждение, всичко друго е кражба, експлоатация, както искаш го наречи. Сегашната система на възнаграждение обаче е сложна и объркана, а на обикновения човек не му е ясно защо е хубаво, че Софроний Врачански е преписал Паисиевата история, пък е лошо да запишеш на гаджето диск с лигави любовни песни (примерно).

Цената в икономиката

augmentation-prix-640x308[1]

Основната икономическа теория за цената е проста и е позната не само на икономистите, а на всеки, който има малко обща култура или сергия на пазара. Например през 13-ти век арабският философ Ибн Таймия пише: „ако желанието за стоката се увеличава, а нейната наличност намалява, нeйната цена расте. От друга страна, ако наличността на стоката се увеличава, а желанието за нея намалява, цената пада.“

Няколкостотин години по-късно класическата икономика доразвива тази идея и я описва математически, като използва познатите термини „търсене“ и „предлагане“.

Изкуствен недостиг

Като следствие, всеки „мръсен спекулант“ може да увеличи цената на стоката си, като намали общото й предлагане на пазара – стига да има тази възможност. На това му се вика „изкуствен недостиг“. За да контролираш предлагането, трябва или да се разбереш с всички останали производители и да направите картел, или самият ти да си единственият производител, демек монополист. Монополист се става, когато никой друг не може ефективно да произвежда това, което ти можеш, или пък когато имаш приятелчета в държавната власт, които ти помагат да наложиш монопола си със сила.

Конкуренция и пределна стойност

В обратния случай – конкуренция, свръхпредлагане и „заливане“ на пазара с продукти, теорията казва, че цената може да падне най-много до така наречената „пределна стойност“. Пределната стойност е разходът, измерен във време и пари, който производителят заплаща, за да създаде една допълнителна бройка от стоката си. Ако предлагането стане толкова голямо, че цената да започне да пада под пределната стойност, някои от производителите ще си кажат „майната му“ и ще започнат да си изкарват хляба с нещо друго. Така предлагането отново ще намалее и цената ще се върне към пределната стойност.

При интелектуалните продукти – филми, книги, музика и подобни – странното е, че пределната стойност на практика е нула, или поне е много близка до нулата. Ако си автор на книга и имаш едно копие, записано във файл на компютъра си, можеш на практика почти без никакъв труд и разходи да създадеш второ, след това трето, и така нататък.

Цената на интелектуалните продукти обаче не пада до пределната стойност, защото на практика те не се конкурират помежду си в икономическия смисъл на думата. Например всяка книга е уникална и не може да се замени с произволна друга книга. Както производството на сирене не е пряко свързано с търсенето на автомобилни гуми, така и предлагането на един филм не е пряко свързано с търсенето на друг.

Войните на браузърите

Има и изключения, разбира се. През 90-те години например, „войните на браузърите“ доведоха до създаването на два различни интелектуални продукта с практически еднакво приложение и свойства – Netscape Navigator и Internet Explorer. Стана точно това, което икономическата теория предсказва: цената за потребителя падна до пределната стойност, тоест 0. Повечето Интернет браузъри и днес са безплатни, а създателите им намират други начини да печелят от тях. Например в годишния си доклад, Mozilla казват: „По-голямата част от приходите на Mozilla се генерират от функциите за търсене и търговия, вградени в нашия продукт Firefox чрез всички основни партньори за търсене, включително Google, Bing, Yahoo, Yandex, Amazon, eBay и други.“

Този алтернативен модел носи на Mozilla горе-долу същите годишни приходи като тези на пазарния лидер от средата на 90-те – Netscape.

А музикантите?

При произведенията на изкуството обаче това няма как да се случи. Едно копие от песен например може да се конкурира единствено с друго копие на същата песен. И тъй като по закон всички копия принадлежат по право на един и същи производител, се получава изкуствен недостиг, защитен със закон. Обаче…

Стражари и пирати

Cartoon pirate Изкуственият монопол, разбира се, губи стойността си, когато не може да бъде приложен на практика. Така наречените „пирати“ не спират да произвеждат допълнителни копия без разрешение и да ги разпространяват на цена, равна на пределната стойност (т.е. безплатно). Някои, също както създателите на браузъри, намират непряк начин да печелят от това, и то доста стабилни пари. Други го правят заради политически убеждения, за да предизвикат полемика и реформа в законите за интелектуалната собственост. Трети търсят слава, а много просто искат да споделят любимите си произведения на изкуството с възможно най-много хора.

Важното тук е, че обществото някак си не възприема тези нарушения на закона като проблем. За разлика от повечето престъпления и нарушения, мерките срещу нарушенията на т.нар. „интелектуална собственост“ се приемат на нож от обществото и политиците са под сериозен натиск да не си дават твърде много зор.

Колумбе, да ти еба любопитството!

ACTAnymous_600px_0[1] Важно изключение е една симпатична държава, наречена САЩ. Тя е световен център за авангардни продукти на мисълта – всички са чували за Холивуд и Силициевата долина например. Там интелектуалните продукти – изкуство, софтуер, дизайн, патенти и търговски марки – се оценяват на стотици милиарди долари всяка година (а вероятно достигат и трилион) – повече от целия им военен бюджет например. Не е далеч от акъла, че там индустрията може да си позволи да лобира сред политиците толкова активно, че да вземе превес над гражданския натиск. Вероятно затова в Америка виждаме огромни обезщетения, скъпи дела, възможност да патентоваш почти всичко, както и постоянно растящ срок на авторското право, клонящ към безкрайност.

Правителството на САЩ, от своя страна, натиска останалите държави да направят същото – засега с ограничен успех. Последният сериозен опит за това беше споразумението ACTA, което в крайна сметка беше скъсано на поправителен.

И ся ко ша праим?

Факт е обаче, че дори в бастиона на авторските права – САЩ, те се нарушават постоянно и обществото не е убедено, че те трябва да бъдат защитавани винаги и на всяка цена, а законите трудно успяват да насмогнат на развитието на технологиите, които ги заобикалят. При музикантите щетата не е тотална – остават им изпълненията на живо, които имат елемент на уникалност, защото преживяването и емоцията не могат да се копират, за разлика от записите. И все пак продължават да се търсят и други решения. При всяка шокова технологична революция има реакция, има и адаптация.

В търсенето на нови решения знакова беше идеята на Radiohead през 2007 да продават новия си албум онлайн на принципа „плати колкото искаш“. Те са може би първата голяма и известна група, която прави такава смела стъпка, и месеци по-късно се оказва, че приходите даже са по-големи от тези на по-старите им албуми, продавани по стандартната схема.

Завръщането на изкуствения недостиг

По-малко известни „независими“ изпълнители предлагат още по-авангардни решения. Сигурно сте чували за Кавехи. Ако не сте – позволете си едно лирично отклонение и погледайте какво прави, защото мацката е супер талантлива и, честно да си кажа, направо съм си малко влюбен в нея:

Кавехи, както немалко други музиканти напоследък, просто продава много от записите си, преди да ги е създала, вярна на старата приказка, че след като си работил за името си, после то работи за теб. Така избягва конкуренцията на пиратите и събира средства за осъщществяването на проектите си. Платформата Kickstarter е революционно техническо средство в това отношение – виждаме как технологиите успяха да решат проблема, който създадоха. Това, което най-много ме впечатли при нейното ново EP беше опцията „кавър по поръчка“ – трима души получават възможността да платят $1000, за да вкарат в EP-то кавър версия на любима песен. Кой превари, той завари.

Това е положението, другари – докато у нас естрадните изпълнители от соца драпат за пенсии, по света търсят и намират решения как талантът да бъде възнаграден, без да чакат от държавата да им подхвърля трохи или да раздава тупаници на „пиратите“. Смятам, че това е правилният път, който засега е по-скоро пътечка, но се надявам в бъдеще да става все по-утъпкан и широк.