Skip to main content

Богатството трябва да бъде създадено, преди да можем да го раздадем на бедните

Автор: Стив Патерсън

"Капиталът", Виктор Дени, 1920
„Капиталът“, Виктор Дени, 1920

Бизнесът често бива описван като суров и жесток. Според популярната гледна точка – светогледа в стил Чарлз Дикенс – предприятията са пълни с коравосърдечни скръндзи, които ценят печалбите повече, отколкото хората. Това се смята за противоположност на добронамереността и алтруизма на благотворителните организации, на организациите с нестопанска цел, както и на правителствата, за които се предполага, че са създадени, за да помагат на хората. Благотворителността, по-специално, се разглежда като етично превъзхождаща бизнеса. В крайна сметка, какво би могло да окаже по-голямо въздействие върху света, отколкото да даряваш на нуждаещите се?

Този възглед е недалновиден. Макар да е вярно, че благотворителността помага на хората, бизнесът има далеч по-голям принос към човечеството. Почти цялото подобрение на стандарта на живот на хората се дължи на обикновена търговия, и от нея най-бедните печелят най-много. За да разберем защо, трябва да разгледаме различните формули, под които благотворителните организации и фирмите работят.

Благотворителността се занимава с разпределение на богатството – координиране на прехвърлянето на „излишъка“ на някои хора към тези в състояние на „краен недостиг“. Бизнесът, от друга страна, се занимава със създаването на богатство чрез продажба на стоки и услуги, които хората смятат за полезни.

Създаването на богатството е на първо място

Без това първоначално създаване на богатство, благотворителните организации няма да имат какво да разпределят. В развития свят е лесно да се забрави, че бедността е състоянието по подразбиране на човешкото съществуване. Богатството не се среща в природата; то трябва да бъде създадено, и точно това е ролята на бизнеса и предприемачите. Те са силата, която ни отдалечава от естественото състояние на бедност. Всички случаи на бедност имат едно и също решение – не просто разпределение на благата, а създаването им. Това е не само теоретичен аргумент. Той е очевиден навсякъде по света.

Колкото по-дълбоко изследваме това, толкова по-ясно става. Помислете за обикновената перална машина. Ние я приемаме за даденост в развития свят, но пералнята е променила живота на стотици милиони хора. Не е преувеличено да се каже, че нейният изобретател е променил хода на историята. Как така? Чрез драстично намаляване на количеството физически труд, нужен за прането. Милиони хора по целия свят – жените, по-специално – са освободени от безброй часове пране на дрехи всяка седмица; това време може да бъде изразходвано за други неща.

Нека приемем скромна оценка и кажем, че пералната машина спестява пет часа труд на седмица. Ако сто милиона души притежават една машина, това са 500 милиона часа труд, спестени на седмица – толкова голямо число, че е трудно да бъде възприето от ума. Това са 500 милиона часа, които могат да бъдат използвани за други неща – образование, прекарване на повече време със семейството, печелене на по-големи доходи, доброволческа дейност в местни организации и т.н.

Въздействието на новосъздаденото богатство и предприемачеството е огромно, въпреки че инженерът, проектирал пералната машина може да е бил егоист. Единствената му мотивация може е била да спечели пари. Разбира се, може би той си е помислил: „Иска ми се на жените да не им се налага да губят толкова много време в пране.“ Така или иначе, резултатът е един и същ. Светът се е променил заради неговото изобретение. Предприятията, които продават перални машини, инженерите, които проектират по-добри машини, работниците в стоманодобивната индустрия, които търсят по-евтини начини за създаване на необходимите суровини – всички те допринасят за експоненциален растеж на стандарта на живот на хората.

Верижните ефекти от предприемачеството

Ползите от предприемачеството не са само преки; те създават „ефект на пеперудата“. Помислете за децата, които са родени в семейства с перални машини. Те също се възползват от свободното време на майка им. Те може би имат възможност да получат по-добро образование и самите те да станат инженери и производители. Кой знае? Възможно е изобретяването на пералната машина да е съществена стъпка към лечението на рака. В крайна сметка, децата, които ще пораснат и ще станат лекари, трябва да имат достатъчно висок стандарт на живот, за да ходят на училище.

Но верижната реакция не спира дотук. Помислете за хората, спасени от лекаря, който лекува рак! Те, както и техните семейства, също ще се възползват от съществуването на пералната машина, и ще бъдат в състояние да произвеждат още повече за останалата част от обществото. С други думи, създаването на богатство е експоненциално, и то буквално променя хода на историята. Алчният бизнесмен може да го е грижа само за него самия, но неговите изобретения и ефективност в крайна сметка облагодетелстват обществото по един изключителен начин.

Сравнете това с благотворителността. Да дариш перална машина на някого ще промени живота му, няма съмнение. И това със сигурност създава непряк ефект само по себе си. Но създаването на перална машина – или нейната продажба, проектиране, или подобряване – променя света. Дори и доставката на суровини за завода променя света. Работниците в мината, или сервитьорката, която им дава обяд, участват в процеса, който спасява хората от бедността.

Това не намалява ролята на благотворителните организации; те също имат ценна функция. Ако сте като мен – ако не сте предприемач или инженер – тогава благотворителността е основен начин да се помогне на ближния. Не всеки има необходимите умения, за да създаде ново изобретение или да стане успешен бизнесмен. Но това не пречи на хората да правят положителен принос за света. Въпреки това трябва да бъдем реалисти: дарението на мебели например не създава същия верижен ефект като продажбата на храни на достъпни цени или на електрически инструменти за всеки.

Много икономически истини работят по този начин. Ние бързаме да хвалим това, което е лесно да се види – като например да дадеш сандвич на някой наистина нуждаещ се – но пренебрегваме или дори осъждаме това, което се случва зад кулисите и всичкия труд и сътрудничество, необходими за да се създадат и разпространяват евтини сандвичи. Фермерът, месарят, шофьорът на камиона, готвачът, инженерът и бизнесменът също трябва да бъдат похвалени за тяхната работа. Без тях нямаше да има излишък на храна, който да раздаваме.