Skip to main content

Човешки истории: (9) Инж. Градев и туристите от съзвездието Кентавър

saucer_41[1] Инж. Градев беше строителен инженер. Той много обичаше да строи. Затова имаше собствен строителен бизнес.

Един ден по новините обявиха, че народната космическа служба е открила евентуални признаци на живот в съзвездието Кентавър.

На следващия ден, пак по новините, говорителят на народното сдружение на туроператорите обяви:

– Ние от народното сдружение на туроператорите се радваме, че има живот в съзвездието Кентавър. Напоследък има криза. У нас идват все по-малко туристи от чужбина. Но сега вече знаем нещо ново. Има живот на чужди планети. Затова лятото очакваме сериозен наплив от туристи от съзвездието Кентавър. Те с удоволствие ще посетят нашия морски бряг. Тази година ще станем много богати.

Инж. Градев слушаше това и се радваше.

„Сега ще намеря най-райското кътче от нашия морски бряг”, мислеше си той. „Ще построя там голям хотел. Лятото той ще се напълни с туристи от съзвездието Кентавър.”

Инж. Градев започна да обикаля морския бряг и да търси най-райското кътче. Обикаляше месеци наред. Най-накрая го намери.

Около най-райското кътче нямаше жива душа. Чак до хоризонта се виждаха само море, пясък, дървета, птички и пчелички. Обаче върху самото райско кътче се мъдреше бяла спретната къщурка. В двора седеше мъж на средна възраст. Той кротко си пиеше пиво.

„Някой е намерил преди мен най-райското кътче от нашия морски бряг”, помисли си инж. Градев. „Сега трябва да го убедя да ми продаде земята. После ще построя голям хотел.”

– Здравей, селянино! – приветливо се обърна инж. Градев към мъжа.
– Ти на кого шъ викаш селянин! – приветливо отговори той.
– Здравей, гражданино! – поправи се инж. Градев. Вече беше привлякъл вниманието на мъжа. Затова инж. Градев продължи:
– Имам уникално предложение за теб. Искам да построя голям хотел върху този имот. В замяна ти предлагам ваучер за безплатен уикенд за двама в моя прекрасен голям хотел. След като го построя де.
– Гледай си работата. – каза кротко мъжът. Той беше възпитан. По тези земи обикновено отговаряха по-неучтиво.

Наскоро инж. Градев бе посетил една лекция в столицата. Лекторът беше световноизвестен маркетинг гуру. Той казваше, че ключът към успешната сделка е в последователността и упоритостта.
– Еее, хайде, моля те, нека построя голям хотел тук! – упорито повтори инж. Градев, следвайки съветите на световноизвестния маркетинг гуру.
– Не може.
– Искам да построя голям хотел!
– Не.
– Дай да го построя де!
– Няма!
– Добре тогава! – тросна се инж. Градев. – Значи не даваш да построя голям хотел върху твоя имот. Тогава аз ще те прецакам. Ще построя четири големи хотела от четирите страни на твоята бяла спретната къщурка. Така ще ти закрия гледката и ще ти е гадно!

Собственикът на бялата спретната къщурка сви рамене. След това продължи да си пие пивото.

Скоро инж. Градев изпълни заканата си. Първо построи голям хотел от източната страна на къщурката. После още един на Юг, после на Север и накрая – на Запад.

– Баси, ти наистина построи четири големи хотела и ми закри гледката – констатира собственикът на бялата спретната къщурка. – Ужас. Махам се оттук и отивам на планина! – след което се качи на личния си автомобил и отпътува.

Инж. Градев остана да се любува на четирите си големи хотела. В този момент на плажа кацна малка космата летяща чиния. Оттам излязоха четири малки космати създания с малки космати раници и малки космати фотоапарати.

– Здравейте – каза едното създание. – Ние сме туристи от съзвездието Кентавър. Казаха ни, че някъде тук е най-райското кътче по вашия морски бряг. Бихте ли ни упътили към него?
– Точно тук е! – гордо каза инж. Градев. – Между тези четири прекрасни големи хотела!
Малкото космато създание се хвана за главата.
– Олеле. Олеле. И тук ли! – завайка се то и извади малка космата радиостанция.
– Говори туристическа бригада 86. Местните са превърнали най-райското кътче по морския бряг в грозилище. Моля започнете процедура по прикриване на грозилището!

Четирите малки космати създания се качиха в летящата чиния и излетяха. След малко от небето започна да се спуска огромен черен похлупак. Той захлупи инж. Градев и четирите му хотела.

– Помощ! Помощ! – викаше инж. Градев, но похлупакът не пропускаше нито светлина, нито звук.

Днес огромният черен похлупак се вижда от Космоса и се смята за туристическа забележителност.

На раздяла

„Довиждане“ е думичка красива.
Изпълнена е, някак си, с мерак.
Тя казва: „чини ми се, теб те бива
и се надявам да се видим пак“.

Да кажеш „сбогом“ също е приятно,
би рекъл някой си езиковед.
То значи „Тръгвай смело по Земята
и няма да се плашиш, Бог е с теб!“

А „чао“ е лаф изискан и чутовен,
на чист венециански диалект.
На български превежда се дословно
ей тъй: „оставам верен роб на теб“.

Пък аз се чудех как да я изпратя,
когато ме заряза изведнъж.
Замислих се. Посочих ѝ вратата
и с равен тон ѝ казах просто: „Къш.“

София, 3.2.13

Охлаждане на лаптоп: некои съображения

Rable-fingre_imageCopy_24358d7a_crop_24d8a2c5[1] Най-често срещаните проблеми при лаптопите, особено при по-евтините модели, които почти всички ползваме, са свързани с прегряване. Това е слабото място на тези машинки, защото за да бъдат преносими, техните съставни части трябва да са малки и наблъскани в тясно пространство, което затруднява потока на въздуха и охлаждането. Затова, ако се грижим добре за охлаждането на лаптопа си, можем да удължим многократно живота му.

Най-греещите компоненти, като процесора и чипа на графичната карта, са свързани с пластина от метал с висока топлопроводимост (мед или алуминий), която отвежда излишната топлина към малко радиаторче, което я отдава на въздуха. Обикновено този пасивен топлообмен не е достатъчен, затова в системата за охлаждане има и вентилатор, който при нужда се включва и духа в радиаторчето, за да ускори процеса.

С времето това радиаторче се задръства с прах и не може ефективно да се охлажда от въздуха, което води до повишаване на температурата и съответните неприятни ефекти:

  • Вентилаторът автоматично се включва на по-висока степен, за да отстрани излишната топлина. Лаптопът става по-шумен, а животът на вентилатора се съкращава – с времето смазката в лагерите изсъхва, вентилаторът започва да трака и в един момент просто спира да работи. А компютър без работещ вентилатор за минути прегрява и се изключва.
  • При достигане на определена температура процесорът автоматично намалява скоростта си, за да грее по-малко. Това се усеща при работата с компютъра – започва да реагира по-бавно и да опъва нервите на собственика си.

Кога започва да се проявява проблемът със задръстеното радиаторче? Зависи от климата и условията, в които компютърът работи. Обикновено през първата година, докато машината е в гаранция, всичко е наред. След това постепенно ефективността на охладителната система започва да намалява. Статистиката сочи, че в разни по-богати страни хората сменят лаптопите си средно през 4 години. Обикновено, с малко късмет, една машина може да изкара толкова без профилактика на охлаждането. У нас обаче ползваме лаптопите си по-дълго и почти всеки е стигал до момента с греенето, бученето, тракането и бавенето.

Лесно можем да предотвратим тези несгоди и да си спестим парите за ремонти и нови лаптопи, ако следим внимателно температурата на процесора. Това може да стане с някоя от многото безплатни и платени програми, създадени за тази цел, като например SpeedFan.

Когато започнем да следим температурата, ще видим при каква температура компютърът е тих, бърз и изобщо работи нормално. Тази оптимална температура е различна за различните процесори, но като цяло чиповете за преносими компютри са проектирани да издържат на по-високи температури, затова обикновено работят идеално при 50-60 градуса, което за нормален (голям) компютър е много.

При голямо натоварване на процесора се случва температурата да се качи още (до 70-80 градуса) и това също е нормално, стига да е за кратко.

Като цяло, за да поддържате охлаждането в добра форма, трябва да правите следното:

  1. fan1Редовно (например веднъж седмично): продухвайте отвора за вентилация с въздух под налягане (можете да си купите например от магазин за канцеларски материали)
  2. От време на време (през година-две, или когато се появят проблеми) отваряйте компютъра за профилактика и почистване. При някои модели това е лесно, при други трябва да разглобите почти всичко, за да стигнете до процесора и охлаждането му. Ако не сте жичкаджия и ви се струва трудно, занесете компютъра в сервиз, където за 20-30 лева ще ви го почистят. Не се стискайте, важно е това да се прави!
  3. fan2 При проблем с вентилатора (тракане, скърцане или всякакъв странен шум) пробвайте да го смажете. Точно в средата на вентилатора отгоре има стикер и/или малка капачка, под която можете да видите лагера. Капнете една-две капки машинно масло, за да го укротите и да го накарате да притихне. При по-евтините вентилатори можете да очаквате това да стане нужно след 4-5 години интензивно ползване на компютъра. И пак – ако задачата ви се струва тегава, има си сервизи и за тази работа.

Често се продават разни духалки, които да слагате под лаптопа и които увеличават потока на въздуха. Те действително донякъде помагат за охлаждането, но по принцип ми се струва глупаво решение да добавяте още един вентилатор към системата, вместо да решите проблема вътре в кутията. Един добре поддържан компютър трябва да може да работи нормално и без такива „екстри“. Ако все пак искате да помогнете „отвън“ на охлаждането, практично решение би било да повдигнете лаптопа на някакви импровизирани крачета, ако ви е възможно и удобно. Можете например да си направите такива от коркова тапа.

Моят лаптоп е на около 7 години и го ползвам всеки ден, по цял ден. Ако не спазвах тези прости правила за поддръжка, досега щеше да е на боклука.

Мръсната песен на ранения глиган (във фа диез минор)

BBFC_18_2002[1]На лов дойдохте незаконно
и гръмнахте ме във гърба,
но още съм свиня огромна
и майката ще ви еба!

Да, наранихте ми сърцето
и доверчивата душа
но знайте: скоро във дупето
аз ваш’та майка ще еба!

Помнете мойте думи вие:
ще дойда някой ден в града!
Там майките ви ще открия;
ще ги еба, еба, еба!…

София, 23.1.12