Skip to main content

Ембарго, ем санкции*

Може би една от първите мащабни размени на икономически санкции започва преди около 200 години. Тогава, както често се случва, Британия и Франция се млатят. Положението е такова, че франчулята имат фактическо влияние върху цяла Европа – всяка държава на континента или е окупирана от тях, или има тесни политически и икономически връзки с Франция. Единственото изключение може би е по нашите земи – в Османска Турция традиционно са аверчета с англичаните. Френските монети вървят навсякъде. В крайна сметка се получава нещо доста подобно на днешна Обединена Европа, макар и по различен начин – без Балканите е скучно, нямат си Гърция да шмекерува, или България и Румъния да са виновни за всичко.

И както се случва и в днешна Обединена Европа, Наполеон въвежда определени правила за всеки, който иска да се възползва от неговия „единен пазар“. Едно от тези правила е – никаква търговия с англичаните! В тази система, под известен натиск, се включват доброволно почти всички европейски държави, дори тези, които са неутрални във войната. Всички връзки между Континента и Острова са прекъснати, дори пощата.

Разривът се допълва от друго Бонапартово правило – всички трябвало да се движат от дясната страна на пътя.

continental_system

Междувременно британският флот, от своя страна, блокира всички доставки за Франция по море. Няколко американски кораба са конфискувани, а екипажът – пленен. Президентът Джеферсън, разбира се, веднага казва „OMG WTF dudes!!!“, но британците отговарят – à la guerre comme à la guerre. Гневни граждани на САЩ искат държавата им да се включи във войната, но надделяват по-умерените настроения за икономически натиск. И хоп, американците също прекъсват търговията с Европа и с Обединеното Кралство.

jefferson

В крайна сметка, британците са притиснати и изолирани от всички останали световни икономически сили, износът намалява наполовина. Въпреки това, резултатът от войната го знаем – окончателна победа над франчулята.

Оттогава до днес, ефектът от икономическите санкции продължава да бъде много съмнителен. „Рекордьор по ембарго“ е Северна Корея, но изолацията от половината свят не ги притеснява, защото си внасят всичко от Китай. Може би по-засегната е Куба, която вече половин век е изкуствено отделена от най-близкия континент. Затова кубинците карат американски автомобили от 50-те, преоборудвани със съветски двигатели – уникална техническа симбиоза и очарователна гледка за туристите – а пък американските граждани са принудени да ходят до Канада или Мексико за хубав ром и пури. И в крайна сметка Кастро пак си е на власт.

cigars

Никакво ембарго не успя да свали и Саддам Хюсеин, Муамар Кадафи, Слободан Милошевич – други неща се случиха, за да паднат от власт. Аятоласите в Иран също са си там и не мислят да си ходят. Династията Ким започна трето поколение.

Би ли могло да се каже обаче, че икономическите санкции, макар и да не решават окончателно проблема с някоя „непослушна“ държава, то поне предотвратяват ескалирането му? Все пак в една страна, държана в икономическа изолация и бедност, може би властта има по-малко технически средства за контрол над гражданите, освен това не може да си позволи да поддържа силна армия и военна техника, които по принцип струват скъпо?

Ами кажете го пак на Северна Корея, която има една от най-мощните армии в региона, включително ядрени оръжия – черешката на смъртоносната торта, венеца на военните технологии. Това, че народът буквално гладува, не пречи. Практиката показва, че няма невъзможни неща, всичко е въпрос на приоритети.

kim-jong-un

И какво да правим, ако икономическите санкции са доказано неефективни, а не искаме да минаваме към военни действия, защото тогава вече наистина всичко ще си ебе майката? Според мен битката трябва да е за сърцата на хората, а не за тяхната територия или портфейли. Пропаганда, която е приятелски настроена и аргументирана, а не враждебна и настъпателна, ще има по-голям успех. Ако те ти се озъбят, ти им се усмихни и протегни ръка.

И днес имаме проблем с „непослушна“ държава, която този път е и големичка, и силна, и богата на ресурси, и пак се подхлъзваме по пътя на икономическите санкции. А всъщност близките търговски отношения засилват и културното влияние. Една изкуствена икономическа изолация няма да помогне на руския народ да види, че моделът на Путин си е изпял песента и вече не е добър за тях – точно обратното, само ще продължи да му вдига рейтинга и да култивира омраза спрямо всичко на Запад. Напротив, Европа според мен трябва да задълбочи и преструктурира икономическите връзки с Русия, давайки приоритет на инвестиции и стоки, които могат да стигнат до обикновените хора, а не само до руски политици и олигарси. Същевременно трябва да демонстрира истинска (а не псевдо-националистическа) загриженост както за руснаците, останали извън границите на Русия, така и за тези, които са вътре. Руският народ не е толкова прост, колкото внушават някои крайни русофоби, и при такава стратегия, крехката опозиция в страната скоро би заякнала.

367508[1]

За съжаление обаче това моето е прекалено утопична препоръка. Ако пак се върнем към историята, ще видим, че е най-вероятно меренето на пишки отново да надделее, както често става в международната политика. Какво да се прави, живеем в интересни времена.

*надпис на стена в Белград от близкото минало

Как не се прави конспирация: грешките на соросоидите

Покрай обществените вълнения в последните кризисни години, набраха нова сила конспиративните теории за Джордж Сорос. Ако вярваме на някои очевидно добре запознати лица, Сорос е главен предводител едновременно на евреите, турците, нацистите и педерастите, както и на шайка родоотстъпници и превратаджии, известни под общото име „соросоиди“. Той ги финансира тайно с цел да обсеби властта и да подложи българския народ на GENOCID!!!! (който, за разлика от обикновените, всекидневни геноцидчета, се пише на латиница, с главни букви и много удивителни, защото е много по-страшен).

Billionaire investor Soros speaks at a forum during the annual IMF-World Bank meetings in Washington

Тъй като, както всеки нормален човек, искам и аз да завладея света, реших да наблюдавам отблизо действията на другаря Сорос, за да видя как се прави. Работата е, че по-скоро видях как не се прави!… И понеже съм потенциален диктатор с добро сърце, реших да споделя наблюденията си с всички колеги от Задкулисието, устремени към световна хегемония също като мен, за да не повтарят грешките на стария Джорджи.

Да видим за начало основната българска НПО на бай ви Сорос. На сайта на институт „Отворено общество“ пише:

„Институтът е учреден през 1990 година с дарение от г-н Джордж Сорос.“

Не, не и не!

Каква е тая прозрачност, какви са тия глупости! Що за пишман конспиратори!

Ако ще правите уеб страница, най-добре изобщо да липсва секция „кои сме ние“ и вместо това да се концентрирате върху подробни описания на вашите политически съперници и техните оцапани гащи. Ако все пак ви притискат много с въпроси отде сте се пръкнали и как се издържате, ето един по-добър пример, взет пак от Интернет:

„Източниците на средства за съюз СИЛА са разнообразни както от финансова, така и от материална гледна точка се осигуряват доброволно чрез дарения и снабдяване от членове и поддръжници.“

Да виждате името на Алексей Петров? Не! Човекът не е луд да им се обяснява кой дава парите. Достатъчни са 2-3 изречения общи приказки. Не правете грешката на дядо ви Сорос да заставате с личното си име и репутация зад инициативите си!

Вълшебният свят на финансите ви позволява толкова много начини да давате пари за своята конспиративна кауза, без името ви да се появява в списъците с учредители. Помните ли когато руски бизнесмени опитаха да купят най-големия пенсионен фонд в България? Толкова е лесно да регистрираш компания с капитал 50 лева и подставени лица, която да върти сделката.

broken-window-island-tropical-sand-ocean-blue-palm-trees-clouds-starfish[1]
Седалище на фирма-стратегически инвеститор

Има и други подобни схеми за обсебване на икономическия и политически живот в една държава.

Например когато управляващите от ГЕРБ опитаха да подарят на г-н Цеко Минев право на строеж на Витоша, от интервютата му разбрахме, че той изобщо не е собственик на „Витоша ски“ и „Юлен“, което всъщност е самата истина. Собствениците, по документи, са други, а фирмите се контролират от този родолюбив бизнесмен единствено защото имат дългове към банката, в която той е основен акционер. Чиста работа.

По същия начин Цветан Василев няма нищо общо с ТВ7, Делян Пеевски също няма нищо общо с ТВ7, както и двамата нямат нищо общо помежду си, а Николай Бареков съвсем няма нищо общо с тях. Дори да ви разкрият цялата схема, отричайте до дупка! Дори да са ви снимали с вашите съконспиратори на клипче как заедно пеете „градил Илия килия“, казвайте, че не се познавате. Правило номер едно на бъдещия световен хегемон: каквото и да излезе срещу вас, хората бързо ще забравят, ако има какво да ги разсее и продължавате да ги облъчвате с вашата версия. Не бъдете като тоя дурак Сорос, който открито обявява какво прави, на кого дава пари, и защо.

1387633535_6[1]
Тези хора не се познават.

Вместо това си избирайте подставени лица, особено за политическите ви проекти. Между другото, друга грешка на Сорос е да работи с фондации, които само седят отстрани и дават акъл. Трябва да се пипа с твърда ръка и да се влиза директно в политиката! Сформирайте си партийки за по един мандат, с лидери за еднократна употреба – леко тъпички, че да ви играят по свирката, пък и да не е голяма загуба, ако изгърмят като бушони. Напоследък колегите-конспиратори се ориентират към телевизионните водещи, защото са по много – с лопата да ги ринеш, гладни са, обичат светлината на прожекторите, пък и са познати лица и ще е по-лесно да накараме хората да гласуват за тях, па макар и веднъж.

Ясна ли ви стана картинката? Като цяло, изобщо не го гледайте тоя Сорос и неговите соросоиди! Като гледам как некадърно пипат, песента им е изпята!…

Проследяване на международна поща

online_package_tracking[1] Начи, понеже сме у дваесе и първио век, онез от пощата са турили на сайта си едно чудо дето показва де ти е препоръчаната поща, която си пратил или са ти пратили на тебе.

Някои обаче се шашкат, когато открият, че данните за международната поща са непълни. Туй чудо показва само движението на пратката в България – преди да е влязла тук, или съответно след като е излязла, на сайта не се показва никаква информация.

Много хора, като видят това, си мислят неща като „въйй, затриха ми колета“. Именно зарад тези хора, за да успокоя общественото мнение, реших да напиша няколко реда пояснение, че да ви кажа: не е така, пичове и… дами.

Просто когато писмото или пакетът ви е в чужбина, то си е регистрирано в чужбинските системи и там трябва да го търсите. Номерчето за проследяване обаче си остава същото. А как знаят чужбинците, че това е вълшебното номерче, след като нямат електронна връзка с компютрите на български пощи? Много просто – залепено е на плика.

За щастие има един сайт, който улеснява търсенето на международни пратки. Накратко, отивате на http://www.track-trace.com/post, вкарвате кода, натискате „Track with options“, после „Select country“ и избирате страната, която ви трябва.

Туй то!

10 тактики срещу неспирното дрънкане

non-stop-talker_8-most-annoying-people-in-the-gym[1] Случвало ли ви се е да седите някъде с компания, и някой от компанията да обсебва разговора? Да не млъква, да повтаря абсурдните си мнения, да не позволява на останалите да му противоречат и да изложат логичните си аргументи?

Досадно, нали?

Същото нещо, но в много по-голям мащаб става, когато огромен процент от медиите в една страна са собственост на една и съща приятелска и роднинска група. На практика никой друг не може да си каже мнението. Както една фирма сама се хвали на своя корпоративен сайт:

„Водещ холдинг в българската медийна индустрия, Нова българска медийна група няма аналог на местния пазар. С над 220 000 броя вестници дневно холдингът обхваща основния процент от активното население на страната.“

Опалянка.
И ся ко праим?

Първо, тургаме си разширението ignorepeevski за Chrome, Firefox или Opera. То показва предупредително съобщение, преди да влезете в сайтовете, притежавани от Делян Пеевски, майка му на Пеевски, Николай Бареков и компания (дружно известни сред народа под шеговитото название ПрасПрес).

При възможност и желание, повтаряме операцията на компютъра на мама, тати, чичо, леля, братчеда, гаджето и други. С тяхно позволение, разбира се.

Второ, подписваме Eвропейската инициатива за медиен плурализъм. Откакто влезе в сила Лисабонския договор, европейските граждани могат директно да правят предложения за закони, които да важат в целия ЕС – стига да се съберат достатъчно подписи. И понеже, нали, се водим и ние европейски граждани, значи и ние можем да го правим това упражнение.

Тази инициатива е международна, но на практика е издигната основно от италианци, след като им писнало Берлускони – собственик на повечето телевизии и вестници в страната – да си прави пропаганда и да си печели избори както си ще. И затова искат да забранят със закон такива монополи в медиите, както и медийни магнати да заемат държавни постове. Напоследък българите сме сред най-активните в подкрепата за инициативата.

Подписва се ей тук, на сайта на Европейската комисия. Искат ЕГН-та и други разни, но не вярвам ЕК да злоупотреби с личните ви данни, така че споко. Аз подписах миналата година и нищо ми няма!

Тази операция отново се повтаря от мама, тати, чичо, леля, братчеда, гаджето и други. С тяхно позволение, разбира се.

Трето, четвърто, пето, шесто, седмо, осмо, девето и десето няма – сори, излъгах ви с бройната система. Просто мечтаех да си туря заглавие като в Cosmopolitan. Виждате ли колко е лесно човек да се изманипулира медийно? Обаче можете и сами да си измислите свои тактики. Бъдете активни, проучвайте, питайте, протестирайте, мислете. Ако не управляваш живота си, някой друг ще го направи вместо теб.

Айде, цъкайте по линковете! За вас съм ги сложил.