Skip to main content

Гласуваш за Бойко, получаваш Ахмед. Гласуваш за Сергей, пак получаваш Ахмед.

dogan_borisov Наскоро прочетох един изключително силен анализ на Евгений Дайнов, който се занимава основно с отношенията Пеевски-Василев и с възможните последствия от водовъртежа, който се завихри около тях.

С всеки нов абзац в анализа става все по-ясно, че в цялата статия, където пише „Делян Пеевски“, трябва да се чете „Ахмед Доган“. По някаква причина Дайнов не го казва директно, но всеки читател, който следи обществените дела, може да се досети.

Но има и нещо по-интересно. Да тръгнем от тези твърдения:

  • Делян Пеевски е подставено лице на Ахмед Доган и медиите на Пеевски са медии на ДПС;
  • До тази година, тези медии работят с капитал от КТБ, => КТБ е тясно свързана с ДПС
  • До тази година, капиталът на КТБ пък е сериозно поддържан от стотици милиони левове, вложени от държавни предприятия, които се завъртат в различни печеливши проекти пак с помощта на държавата, => КТБ е и придворна банка на правителството на Бойко Борисов.
  • Това логически води до извода, че ДПС през цялото време фактически са управлявали редом с ГЕРБ по време на мандата на Бойко Борисов, щом техните медии са го хвалели, а тяхната банка е работела в симбиоза с правителството. Всичките полемики и пререкания между партиите са били просто театър.

    zx450y250_2138740[1]

    После просто замениха ГЕРБ с БСП и щяха да си продължат кротко и спокойно в този дух, ако Цветан Василев не беше решил да си вземе парите и да играе сам (чрез Николай Бареков като подставено лице).

    От вестниците на Пеевски можем да вземем например „Монитор“, който има електронен архив в Интернет. С малко работа в Гугъл е много лесно да се открият някои тенденции за периода 2009-2013:

    • позитивни заглавия за ГЕРБ, Борисов, Цветанов и компания
    • негативни заглавия за „предишното“ правителство на Станишев
    • за Доган – или добро, или нищо (предимно нищо, докато другите вестници пишат поне за прословутото му барбекю, за ордена „Стара планина“ и други събития около личността му)
    • атака по „Атака“ 🙂 но само до разпадането на парламентарната група към края на 2011 (после няколко „независими“ депутати на практика гласуват с ГЕРБ). След това – и за тях нищо.
    • Сега в изказванията на Борисов изплуваха намеци за евентуално официално съвместно управление ГЕРБ-ДПС (не за кеф, а само ако се наложело, за да спасят държавата, разбирате ли).

      Вече по няколко теми двете партии гласуват заедно. После се разбра и че са се обединили в опит да блокират сметките в банките по кипърски сценарий.

      (Интересно е, че по въпроса за блокирането на сметките за пръв път изплува и името на Централна кооперативна банка. Явно и ТИМ участват в схемата, защото и те са подкрепили блокирането на сметките за разлика от всички други банкери. Изводи за състоянието на ЦКБ няма да правя, че да не мътя водата…)

      Това е в пълен унисон със заключенията от анализа на Дайнов, където в последния абзац се споменава, че цялата цел е да се върне ГЕРБ на власт – окончателно и с мнозинство, гарантирано от ДПС. А за да стане това, тези две партии са били готови да съсипят финансовата система на България, защото, от една страна, това е единственият начин да се оправдае подобна коалиция, а от друга – следващото правителство ще бъде видяно като „спасител“ и ще си бетонира участието в политиката за години наред.

      Така че, ако видите ГЕРБ и ДПС да заработят заедно наесен, не се чудете. Това не е нищо ново.

Човешки истории: (11) Кръчмата на Тошо и финансовата стабилност

drinks Един ден в един от крайните квартали на областния град настъпи суматоха.

Кръчмата на Тошо беше може би единствената атракция в квартала. Обикновено – чак след работно време. В по-ранните часове кръчмата беше тиха и спокойна. По това време Тошо решаваше кръстословици и броеше мухите.

Този ден обаче кръчмата беше пълна още по обяд. Всичко започна, когато влезе Пенчо от първия етаж. Пенчо от първия етаж живееше на първия етаж в най-големия блок на квартала. Оттам имаше добра видимост. Винаги знаеше кой минава. Понякога чуваше и какво си говорят. Всички слухове в квартала минаваха през Пенчо от първия етаж. Той каза на Тошо:

– Абе Тошо, наистина ли кръчмата щяла да фалира?

– Няма да фалира – отвърна Тошо.

– Ама сигурен ли си?

– Бизнесът върви добре. – каза Тошо. – Снек-бар „При Тошо“ е най-стабилната питейна институция в региона. Възвръщаемостта на капитала е в нормалните граници. Залагам предимно на диверсифицирано портфолио от ликвидни активи като бира, ракия, коняк, джин, водка и ром. Редовно правя стрес тестове с помощта на Киро Пияницата и винаги имам повече провизии, отколкото той може да изпие. Имам и адекватно ниво на валутни резерви от ония английски туристи, които спряха миналия четвъртък на път за Слънчев Бряг, нальокаха се като животни и нямаха левове…

– Не ти разбирам бръщолевениците – каза Пенчо. – Звучат ми точно като дрънканици на кръчмар пред фалит. Я поне дай една бира за последно.

Тошо се отказа да спори с Пенчо и му отвори бутилка студена бира. По пътя на логиката, скоро я последва втора. И трета, и пета. Междувременно кръчмата се напълни с разтревожени граждани. Всички бяха убедени, че фалитът е неминуем. Затова идваха да изпият по една бира за последно. И втора, и трета, и пета. Слухът се разпространяваше. Свободните маси свършиха. Пиеше се на крак. Хората си взимаха отпуски, за да прекарат деня в кръчмата на Тошо. Водеха и жените си.

Скоро студените бири в хладилника свършиха. Тошо изкара топли от задната стаичка. Посетителите се убедиха, че това е доказателство за близкия фалит на кръчмата. Поръчките зачестиха. Тошо звънеше по складовете и правеше заявки за извънредни доставки.

До вечерта половината посетители бяха под масите. Другата половина образуваха доброволчески команди и ги изнасяха по домовете. След това се връщаха, за да си допият навреме преди фалита.

– Няма да фалирам бе, хора! – за стотен път каза Тошо. След това окачи новия надпис „ДЕНОНОЩНО“ и предаде смяната на сина си.

4G за всички?

4g От няколко дни съм в авангарда на новите технологии – ползвам LTE за основна Интернет връзка вкъщи.

Докарах го дотам, тъй като в Милано живея в студентско общежитие, където нямам възможност да опъвам кабели. Има обща кабелна мрежа, но когато няколко хиляди студенти я ползват едновременно… този Интернет не става за нищо. Може да си чакаш 10 минути, за да отвориш един сайт.

И тъй като по принцип съм скромен консуматор – нито тегля филми, нито нищо – реших да ида при оператора с най-добро покритие и да видя какво ще ми предложи. „Най-мощната“ оферта беше план с 10 GB на месец и прецених, че ще ми свърши работа. Речено – сторено, и засега съм супер доволен.

Реалната скорост достига към 10 Mbit/s, което за Италия е чудесно постижение – по-бързо от повечето ADSL услуги, които ползват нормалните хора, и то почти на същата цена. Само дето го има това досадно ограничение на трафика…

Това ме наведе на дълбоки мисли – дали скоро ще можем да очакваме наистина неограничен, бърз мобилен Интернет, който да направи ненужни кабелите до дома?

Може би да, може би не. Сегашният капацитет на мрежата е крайно недостатъчен, за да се ползва масово. Радвам се на такава скорост единствено защото засега много малко хора ползват LTE и мрежата е сравнително свободна. Затова е и ограничението на трафика – ако се премахне, ще седнем много маймуни на клона и мрежата няма да издържи.

Но след години? Японците, които са създали този стандарт, са успели експериментално да постигнат скорост от 5 Gbit/s. Това е теоретичният максимум, до който след 3-4 години може би ще се доближим, стига да бъдат заделени и лицензирани достатъчно честоти (това беше целта на спирането на аналоговата телевизия – да се освободят честоти за други цели).

В София има около 900 базови станции и около 460 000 жилища. Ако всяка от тях при добри условия поддържа тези 5 Gbit/s, или поне половината, по груби сметки за всеки дом теоретично може да се осигури интернет със скорост, напълно достатъчна за домашна употреба и съизмерима с реалната (не рекламираната) скорост, предлагана от много кабелни доставчици. Останалото е въпрос на конкуренция – веднъж да се покрият инвестициите за добра мрежа и у хората да бъде събуден интерес към услугата, и цените ще паднат.

Това може да доведе и до революция в цените за разговори. Ако мобилната мрежа достигне капацитет, съизмерим с кабелната, може да се очаква и пазарът да се приспособи и да станем свидетели на неща, немислими днес – например безплатни мобилни разговори с цяла Европа без ограничение на минутите…

Прекален оптимист ли съм? Не знам. Ще видим някъде към 2025…

Минутки за наука

shower-image Наскоро, докато борех жегите посредством студен душ, в главата ми се оформи въпрос:

Защо, аджеба, от студеното на човек изведнъж му се допикава?

С малко ровене намерих отговора. Оказва се, че той е сравнително прост и е част от гениалния дизайн на природата.

При студ капилярите по кожата се свиват и намаляват оросяването. По този начин кръвта се изтегля към вътрешните органи, за да пази топлината там.

Обаче когато кръвта тече в по-малко пространство, съвсем логично кръвното налягане се повишава и трябва да се вземат мерки. Затова бъбреците отделят вода от кръвта и я пращат за изхвърляне. Излишната течност се изпуска, налягането пада. Гениално! 🙂