Как борбата срещу наркотиците ги прави по-опасни

Автор: Бенджамин М. Уиголд
публикувано от Ludwig von Mises Institute

Дезоморфинът, зловещ нов наркотик, известен на улицата като „крокодил“, се появява в новините заради нарастващата му популярност като евтин заместител на хероина, макар и с опустошителни вредни ефекти. Твърди се, че дрогата се появява за пръв път в Сибир през 2002 г. и се разпространява в Русия и други страни от Източна Европа.

Самото име изглежда потвърждава това – названието „крокодил“ идва от руски език и намеква за влечугоподобните люспи, които се получават при тежкото увреждане на тъканите след многократна употреба на този убийствен наркотик. За един наркоман на „крокодил“ средната продължителност на живота е под две години.

Някои източници оспорват разпространението му, като се аргументират с това, че наркотикът изобщо не е толкова често срещан, колкото се предполага. Специален агент Джак Райли, който отговаря за чикагския клон на Агенцията за борба с наркотиците (DEA), заяви, че „200 агенти на DEA в пет щата имат за свой приоритет намирането на крокодил“, но всичко, което са открили досега, „лабораторията казва, че е просто хероин“.

Аргументът за това дали хората умират и се пристрастяват към хероин или към крокодил е без значение за нас тук. Важното е, че такива опасни продукти и „изобретения“ са пряк резултат от забраната на наркотиците.

В Русия и Съединените щати, хероинът е един от многото наркотици, които в момента са незаконни. Огромни суми пари в размер на 41 милиарда щатски долара годишно в САЩ се харчат за продължителни усилия, за да се прилага тази забрана. Можем да се запитаме: дали това работи? Когато вземем под внимание не само появата на нови наркотици като „крокодила“, а и всичко друго, за които биха могли да се употребят $41 милиарда (като например да бъдат върнати тези пари на техните собственици), отговорът е едно възмутено „не“.

Вещество, опустошително като „крокодила“, просто не би се продавало в условията на свободен пазар, и поради тази причина вече няма да се произвежда, даже изобщо никой не би го измислил. За всички производители и разпространители на наркотици – както и на всякакви други стоки – ще съществува възможност за печалба: като не убиват клиентите си за две години, а вместо това им позволят да живеят дълъг, пълноценен живот като техни клиенти, те ще увеличат своите доходи. Освен това, ако клиентите точно разбират ползите и рисковете за тяхното здраве, свързани с използването на такива продукти, те ще са склонни да избират тези, които са с най-малко вредни странични ефекти. По този начин силата на наркотика ще се уеднакви, съдържанието ще стане по-чисто, а дозите ще бъдат обсъдени с лекари и обучени професионалисти, за да се подсигури безопасност за употребяващия, точно както днес се прави с лекарствата.

В условията на свободен пазар, ако лоша партида бъде продадена и консумирана, причинявайки вреда, то жертвата, или може би роднина на жертвата, ще може да потърси обезщетение в съда, защото при това положение употребяващият наркотици е всъщност жертва на измама.

Общите аргументи за забраната на хероина, от друга страна, на практика се изчерпват със списък на симптомите, които се проявяват при безразсъдна или продължителна употреба: той убива хора, разрушава семейства, пилее пари, кара наркоманите да прибягват към насилие, за да си получат дозата, и т.н. Но точно заради тези многобройни причини, той би трябвало да бъде напълно узаконен.

За разлика от потребителите на лекарства, употребяващите незаконни наркотици като хероин никога не знаят къде е произведен, каква е степента на неговата чистота (например дали става въпрос за хероин, „крокодил“, или смес), колко е силен, и какви опасности за здравето носи. От друга страна, ползите от узаконените наркотици за техните потребители са огромни. Ако наркотиците са законни и се продават свободно, ще можеш да се обърнеш към съда, ако те се окажат примесени с опасни боклуци. В една правна среда на узаконени наркотици го няма страха от това законът да се обърне срещу теб, ако някога си употребявал незаконни наркотични вещества. Такава легитимност липсва при закупуването на незаконни наркотици на черния пазар, където няма доказателства за произход, няма гаранции, няма връщане на пари и няма листовки с инструкции, да не говорим за участие на лекари.

Правните стимули, създадени от забраната, водят до изкуствено ограничаване на производството, намаляване на предлагането за продажба и главоломно покачване на цените. В резултат на това, забраната превръща наркоманите в престъпници – не само по дефиниция, но и като прави употребата на наркотици много по-голяма финансова тежест, примамвайки много хора да извършат истински престъпления. Всичко това е катастрофа за зависимите от наркотици.

Чрез използването на възможностите за комуникация, предоставени от интернет, образователните програми за наркотиците могат да достигнат до повече хора в нужда и да направят много повече за наркоманите и за възстановяващите се наркозависими, както и за техните семейства и приятели, отколкото всяка полицейска акция някога е успявала.

Истинските решения трябва да се търсят в семейството, сред приятелите и в общността – не чрез намеса и манипулиране от страна на държавата. Отмяната на забраната и превръщането на наркотиците в пазарна стока е единственият начин да се изчистят наркоманите и да им се помогне.

Американският конгресмен Рон Пол в прощална реч на края на своя мандат пита: „Някой забелязал ли е, че властите не могат дори затворите да опазят от наркотици? Как ще се реши проблемът, ако превърнете цялото ни общество в затвор?“ Знае се, че „подходът на затвора“ не би могъл да реши проблема и не го е решил, защото вече е пробван ($41 милиарда годишно!), и е добавил към него множество допълнителни проблеми, свързани с гражданските свободи, безопасността на наркотиците, цените, случаите на предозиране и пристрастяване. Може би подходящо продължение на въпроса, поставен от бившия конгресмен, би било: колко време ще отнеме на обществото, за да разбере колко е обещаващ другият вариант?