Milano Rock City

Беше по Колеле, майчице! А пък Рандолф беше самичък. Къде ли бяха всичките му добри приятели? Бърни, Дейв, Ники, Алис, Беги, Фрида, Вичи, Найджъл, Алфред, Клайв, Стан, Френк, Том, Хари, Джордж, Харълд? Къде ли са всички те на този ден? Рандолф тъшшно бледаше своята единствена каледна честитутка – беше я изпратил баща му, който живееше другаде.

“Не разбирам, не мога да разбера как е възможно да си толкова самотлест в този единствен ден от годината, когато човек със сигурност пречаква един-двама приятели?” – размишляваше Рандолф. И продължи, въпреки всичко, да си украсява стаята с громки и плячки. Изваднож се дочу весело думкане по тратата. Кой ли, кой ли може да е тоя, дето чука на братата моя? Той отвори, а там стоеше, там стоеше – кой там? – ами само негови приятели. Бърни, Дейв, Беги, Фрида, Вичи, Найджъл, Алфред, Клайв, Стан, Френк, Том, Хари, Джордж, Харълд, нали?

“Е, хайде, заповядайте, влезте, стари другари, приятели и мои хора.” Рандолф ги покани вътре с огромна усмивка на лицето. Като влязоха, те започнаха да се друсат и да скачат и крещяха с всичка сила:. “Бесела Коледа, Рандолф!” – и разни други чувотии, а после всички те се сметнаха отгоре му и със силни удари по главата го присмелиха на пода, като ревяха с пълен глас: “Ние никога не сме те обичали през всичките години, в които сме те познавали. Ти никога не си бил наистина един от нас, така да знаеш, келеш с келеш!”

И, нали разбирате, те го убиха, ала той поне не умря самотен, нали така? Весела Заколеда, Рандолф, верни стари другарю.

Тихо се сипе белият сняг.
Работници ходят на работа пак.
Сега сме във криза. После – възход.
После – рецесия. Накрая к’во? Гроб.
Робство, война, свобода, диктатура,
строеж, петилетка, инфраструкту̀ра.
Пиянство и трезвеност, глупост и мисъл,
и всичко това е лишено от смисъл.
Всеки се смята за много отворен,
но Господ днес стана с гъза си нагоре,
излезе на своя панелен балкон,
събу своя стар опетнен панталон
и жълто потече над всички глави,
а те си помислиха просто: “Уви.”
Решиха: “Тук има някаква цел,
конспирация, заговор, даже картел,
някакъв план на вселенско ниво,
епична борба между зло и добро.”
Но аз зная – всичко това бе случайно,
лишено от ритъм, лишено от тайни.
И мислех, че няма друг толкова дзен,
живота разбрал точно колкото мен.
Не щеш ли… яви се такъв индивид.
Извадих късмет, тъй нали, един вид.
Логично – завчас в индивида се влюбих.
Логично – завчас индивида изгубих.
“Какво от това?” – блесна в мен бодра мисъл.
“Така и така няма никакъв смисъл.”

Братислава, 19.1.2010

1. Може да изучите и наизустите регистрационните номера на всички автомобили пред вас.
2. Ако имате руло изолационна лента, може да я намотаете на волана. Много е красиво.
3. Може да станете шампион на мобилния си телефон по Triple Pop, Snake-2, Balloon Shooter или друга интелектуална игра.
4. Може най-накрая да изучите детайлно конструкцията на скоростния лост. Опитайте се да го разглобите и сглобите.
5. Може да се заемете да бродирате, а волана да използвате за обръч.
6. Можете, без да бързате, да оберете всички женски косми от предната и задната седалка, да проверите не са ли останали следи от обувки по тавана.
7. Може да направите “Вж-ж-ж-ж-ж-ж!” и да развъртите волана. Това ще развесели и вас, и вашия съсед.
8. Задръстването е и място, където най-накрая може да се занимаете със съдържанието на носа си. Прочистката на носа и внимателното изучаване на съдържанието му ще изпълнят вашия живот със смисъл и ще направят палците ви ловки и силни.
9. Можете да продадете автомобила си и да си купите автомобил, който е по-близо до светофара.
10. Може и нещо да пийнете. Все едно, скоро няма да тръгнете.

Попитах небето къде си,
там нежно премигна звезда
и мигом ми каза адреса:
“Там долу – планета Земя.”

“Какво съвпадение!” – креснах.
“И аз съм на тази планета!”
Не вярвах, че толкова лесно
при мене ще дойде късметът.

И тръгнах под Млечния път
със песен и с бодро сърце
да търся прекрасния кът,
където е твойто лице.

Не щеш ли, сърцето ми спря:
застреля ме някакъв чичко.
И малко преди да умра,
накратко разказа ми всичко.

Преминал съм бил нещо там,
“граница” май го нарече.
Какво е това – аз не знам,
но явно на някого пречех.

Така граничарят ме гръмна
и всичко приключи дотук.
Без теб. Без любов. Стана тъмно.
Издадох безрадостен звук…

Около Синеморец, около 19.8.2009

Тайният дневник на Джоуи ДеМайо
Автори – Hell Spirit & Shadowfax

Ден 1
Тръгваме на турне. Обичам турнетата – винаги имам възможност да поговоря пред феновете.

Ден 2
Направихме много як концерт в Баден Баден Баден (забравих колко пъти се пише Баден, но нищо, аз съм басист, не енциклопедия).

Ден 3
Ерик Адамс взе да ме гледа накриво. Обяснението му било, че на сцената моят глас се чувал повече от неговия.

Ден 4
Казаха ми, че имам нужда от една хубава баня. Аз пък не мисля така. Дори вкъщи банята ми не се използва по предназначение, а за гараж на Харлей Дейвидсъна.

Ден 5
Реших да сътворя нова песен. Извадих картите, на които бях написал безсмъртните думи Metal, King, Sword, Warrior и Power, разбърках ги и ги подредих на масата. Хареса ми комбинацията, която се получи. Ще стане велика песен!

Ден 6
Попаднах на страхотна онлайн игра – Легендата за Зеления Дракон. Пълна е с идеи за нови песни. Има битки на всяка крачка. Умрях още в началото и се възкачих във Валхала. Има опция да се съживя, но като истински воин ще предпочета да съм близо до Один.

Ден 7
Днес е почивен ден от турнето. Както пише в Библията, Бог създаде света за шест дни, а на седмия създаде Manowar.

Ден 8
След осемчасово обсъждане с останалите членове на групата решихме да включим името на Один към безсмъртните наши текстове.

Ден 9
Скот Кълъмбъс ме убеди да се изкъпя. Реших, че мога просто да претичам под някоя чешма, но номерът ми не мина. Все пак като че ли вече движа дясната си ръка по-лесно и нещо не ме убива под мишницата.

Ден 10
Отидох да се изкъпя в едно езеро. Предупредиха ме, че имало крокодили, но аз обещах да не им правя нищо лошо.
Ефектът от къпането беше поразяващ – първо рибите експлодираха, после крокодилите избягаха, а накрая водата се втвърди. Заради всичко това изпуснах концерта. Дано братята и сестрите на метъла не разберат, че през това време съм се къпал.
Поне си намерих фанелката от предишното турне.

Ден 11
Карл Логан ми е сърдит за вчерашното отсъствие. Ерик бил обявил, че концерт няма да има, “защото Джоуи ДеМайо избягал”. Нищо няма да му кажа – още му завиждам за онази снимка на която всички държат брадвата с две ръце, само Ерик Адамс с една.

Ден 12
През нощта се събудих. Ходих да пия една бира, но се спънах в китарата и тя издрънча. Май от това ще се получи нова песен.
На връщане се спънах отново. Определено ще стане едно от най-добрите ни парчета.

Ден 13
Явно от банята съм настинал и съм си загубил гласа. Не можах да кажа нищо пред феновете по време на концерта. В резултат това беше най-краткият ни концерт в цялата история – два пъти по-кратък от нормалното.

Ден 14
Много добре си спомням как снощи си легнах с блондинка. Защо тази сутрин в леглото ми има брюнетка и то грозна?!
Всъщност май гледам огледалото. И все пак къде отиде блондинката? Всъщност как ли се казваше?

Ден 15
Ерик предложи да направим сборен албум. Аз обаче предложих нещо по-добро – да направим сборна песен. Събрах любимите на всички ни реплики Sign of the hammer, Heart of steel, Swords in the wind, Gods of war и ги комбинирах по десет различни начина. Получиха се десет разнообразни песни. Всички бяха одобрени. Ще издаваме албум – не сборен.

Ден 16
Решихме преди албума да издадем DVD – Hell on Earth LXIV.

Ден 17
Предстоящият албум ще бъде издаден в два формата – CD и Boxset (True immortal boxset of steel).

Ден 18
Събудих се рано. Снощи съм бутнал без да искам колодата с карти с изписаните безсмъртни думи и те са се подредили. Ще има нова песен! Ще се казва Kingdom of Kingdoms – така са се подредили картите.

Ден 19
Турнето е към края си. Беше ползотворно. Имаме материал за нов албум. Ще го запишем и живот и здраве след има-няма пет години ще го издадем.

Do these guys get special training or what?

Малко полезна информация за българите, които искат да гласуват в чужбина

Понеже тази информация не ми се стори особено лесна за намиране, ще пробвам да обясня кратко и ясно какво трябва да направим, за да гласуваме извън България.

1. Избори за европейски парламент (7 юни 2009)

Ако имаш постоянно местожителство в друга държава от ЕС (с всичките му документи) можеш на избраната от местните власти дата да гласуваш за местните кандидати. Разбира се, така губиш правото да гласуваш за българските кандидати.

Ако предпочиташ да гласуваш за нашите си политици, можеш да го направиш в някои от българските посолства или консулства (за съжаление не във всички – ако твоята държава я няма в списъка, сори). Срокът за предварително записване мина, но това не е проблем – ако на изборния ден отидеш в секцията и не си в списъка, просто ще те добавят. Трябват ти:

• паспорт или лична карта
• декларация, че през последните три месеца си живял в България или в друга страна от Европейския Съюз.

2. Избори за народни представители (5 юли 2009)

Можеш да гласуваш с паспорт или с лична карта. Няма го изискването през последните три месеца да си живял в ЕС. По закон избирателна секция задължително ще има във всеки град, където има българско посолство/консулство. А ако искаш да отворят секция на друго място, почвай да зарибяваш приятели и познати – трябва до 14 юни поне 100 граждани да подпишат и подадат заявления по образец (лично, по поща, факс или email) до българското посолство в съответната държава. Иначе подаването на такова заявление не е задължително условие за гласуване – може да поискаш да те добавят в списъка на самия ден на изборите.

Това е то – дано съм бил полезен. Информацията е сигурна, взел съм я от Държавен Вестник и от сайта на Външно.