Skip to main content

По-полека с чудоманията

Експедиция в Африка попаднала на племе канибали. Обградили ги отвсякъде – ще ги варят в казана! Чудели се какво да правят, един от членовете решил да пробва да уплаши диваците, извадил запалка и щракнал.

Всички мигом паднали на колене:
– О, чудо, чудо! Това е истинско чудо! Запалка да пали от първия път!

Исках да пиша по темата за чудесата още напролет, когато отбелязвахме Възкресение Христово. Е, пиша сега, през август. Когато мъж каже, че ще направи нещо, той го прави – не е нужно да му се напомня всеки месец. 🙂

Та и тази пролет, както всеки път, очаквахме известния в православния свят „благодатен огън“. Много православни християни вярват в свръхестествения произход на този огън, който се запалвал на Божи Гроб всяка година. Твърди се, че той „слизал“ от небето, запалвал се сам, в първите минути не бил горещ и не изгарял вярващите, които се докоснат до него. Това е невероятно силно твърдение, защото рядко срещаме разкази за чудеса, които стават редовно, и то в предварително определен ден и час.

Интересно е, че въпреки това легендата почти не се обсъжда, защото вярващите православни или не се съмняват в нея (все пак в сравнение с Възкресението, някакъв си огън дори не е чак толкова голямо чудо, така че не е трудно да вярваш в него), или се съмняват, но не изказват съмнението си на глас. А пък според инославни християни, друговерци и атеисти твърдението за вълшебния огън е толкова абсурдно, че дори не си заслужава да се говори за него.

Всъщност огънят си е напълно обикновен

Намерих едно-единствено задълбочено проучване, което ползва многобройни гръцки богословски източници и стига до интересно заключение: Вселенският патриарх никога не е твърдял, че огънят слиза от небесата! Текстът на молитвата, която произнася патриархът на Божи Гроб, е публично достояние. От него става ясно, че това си е съвсем обикновен огън. Този огън става свещен единствено благодарение на измолената от Бог благословия. Това, че патриархът сваля одеждите си, преди да влезе, е символичен израз на смирение, а не демонстрация, че няма скрити запалки. Твърдението, че предварително се гасят всички свещи и кандила около св. Гроб също не е вярно – то не идва от Църквата, а от обикновени слухове.

Така че историята със свръхестествения огън е мит, тръгнал от простолюдието, който по-късно очевидно се е разпространил дори сред духовенството. В новата история обаче няма лични свидетелства от самите патриарси за самозапалване на огъня, а по-старите такива са със съмнителен произход и вероятно са изфабрикувани. Просто висшите гръцки духовници по византийски са решили да мълчат по темата и да оставят народа да си вярва в каквото си иска, без да потвърждават или да опровергават легендата.

И все пак това проблем ли е?

Оттук следва друг въпрос – ако тези факти за Благодатния огън станат широко известни, това ще опорочи ли символиката на ритуала? Трябва ли само заради това да се откажем да следваме Христос? Та нима „обикновеният“ огън, който запалваме с подръчни средства, не е също дар от Бога? Общуването с Него чрез молитва, в която този огън е само символично помощно средство, не помага ли за спасението на душите ни?

За какво са ни чудеса изобщо?

Самият Исус добронамерено скастря последователите си: „ако не видите личби и чудеса, няма да повярвате“. Така Той разкрива слабостта на хората, неспособни да видят божественото във всекидневните неща, сякаш цялото творение и всички малки, всекидневни чудни неща в света не са им достатъчни, защото са „обикновени“, а вместо тях искат непременно да им бъдат поднесени необичайни, зрелищни и необясними явления, за да приемат и обикнат Бог.

Библията на Джеферсън

Томас Джеферсън, един от първите американски президенти (днес най-известен като муцуната върху банкнотата от $2) създава за свое лично ползване труд, озаглавен „Животът и поуките на Исус от Назарет“. Т.нар. „Библия на Джеферсън“ е създадена изцяло чрез рязане и лепене на текстове от Новия Завет. Включените текстове отразяват неговото виждане за християнството – Джеферсън изрязва всички свидетелства за чудеса и свръхестествени явления, свързани с Исус, като оставя само биографични събития, морал и поучения.

Същественото в случая е, че пропуснатите в текста чудеса не осакатяват посланието на евангелията. „Цензурата“ на Джеферсън не е нападение срещу достоверността на описаните събития в Светото Писание; тя не цели да се разпали спор дали Исус е вършил чудеса или пък не. Вместо това тя поставя изгарящия реторичен въпрос: „това ли е най-важното?“

По думите на самия Джеферсън: „По-красив или скъпоценен залък етика никога не съм виждал; това е документ, доказващ, че съм истински християнин, т.е. последовател на ученията на Исус“.

Ако нещо безмерно красиво и полезно става всеки ден, ние спираме да го оценяваме.

Ето например едно чудо, което ни е дадено от Господ, от Майката Природа, от Времепространствения Континуум, от Летящото Спагетено Чудовище или както там решите да го наречете: огнено кълбо, което доставя до нашата планета милиарди мегаватове енергия, която е нужна, за да ни поддържа живи, а същевременно е на точното разстояние от нас, че нито да изгорим, нито да замръзнем. Само дето това огнено кълбо (слава Богу) се появява всяка сутрин на хоризонта, затова не ни прави особено впечатление.

Благодарение на таланта и разума, които са ни дадени пак от Господ/Майката Природа/Времепространствения Континуум/Летящото Спагетено Чудовище, стават други чудеса: например говорим си с човек на другия край на света, сякаш е в стаята с нас. Лекуваме болести, които доскоро са били нелечими. Присаждаме на хората нови сърца, бъбреци, черни дробове. Няма вече едра шарка. Ухапването от бясно куче не е вече смъртна присъда. Само дето това не предизвиква особено вълнение в душите на хората, защото е постигнато посредством „скучната“ стандартна наука, а не е плод на някакво парфюмирано екзотично учение от далечния Изток, примерно.

А всъщност какво по-ярко свидетелство за всемогъществото на Бог от това, че Той е сътворил природни закони, които работят неизменно и не Му се налага да ги нарушава, за да изпълни плана Си?

Ето това е моето скромно мнение по въпроса: аз знам, че немалко свидетелства за „чудеса“ са плод на нечия развинтена фантазия. Знам и че други са истина. Вярвам, че тези необяснени случки са част от вселенската хармония и са целенасочено направлявани от сложната и необятна система, която никога няма да разберем напълно, но която със сигурност има разум, личност, и крайна цел, и която наричаме Бог. Убеден съм и че всяко от тях в крайна сметка е съвсем естествено явление, което се различава от неща като слънчевия изгрев и морските вълни единствено по това, че не можем да го наблюдаваме когато си поискаме и все още не можем да разберем как става. Но кой знае, някой ден може и да разберем! Много от „чудесата“ в историята вече сме си ги обяснили по рационален и научен път толкова отдавна, че дори вече не ги възприемаме като чудеса. За други все още не сме натрупали достатъчно знания, а трети вероятно винаги ще надхвърлят възможностите на пихтията в черепа, с която мислим.

Виното на Франклин

За бай ви Том Джеферсън вече говорихме. Друга изтъкната личност от историята на САЩ e Бенджамин Франклин. Той е дотолкова пич, че физиономията му също е на банкнота, ама на най-голямата (100 долара). Освен това обича вино и описва тезата за „всекидневното“ чудо много по-кратко и ясно от моята скромна личност:

„Слушали сме за чудото с превръщането на водата във вино на сватбата в Кана. Обаче това превръщане по Божия благодат всеки ден се случва пред очите ни. Вижте дъжда, който слиза от небето върху нашите лозя и който се поема от гроздето, за да се превърне във вино; постоянно доказателство, че Бог ни обича и иска да ни види щастливи.“

Не оставяйте бушоните на душата да изгорят

За добро или зло, човешката душа е създадена така – тя обръгва на рутината. Умът ни винаги отделя повече внимание на новото, интересното, необяснимото. Това е в човешката природа и често е хубаво – то ни помага да вървим напред и да се усъвършенстваме като личности и като общество.

Понякога обаче тази наша особеност може и да ни пречи. Например на чисто физическо ниво – помислете си за наркомана, който има нужда от все по-високи и по-високи дози, за да се чувства добре – докато не ритне топа от свръхдоза. А пък на душевно ниво сме склонни да изпаднем в цинизъм и равнодушие към света, който ни заобикаля, когато не можем да поддържаме глада си за безкрайна градация на емоционалните стимули. Тогава започваме да се увличаме по друг тип „чудеса“ – интересни, но съмнителни, недоказани, необясними или направо измислени събития като посещения от извънземни, гадания на врачки, теории на конспирацията… а забравяме, че всеки слънчев изгрев и залез е също толкова чуден, ако не и повече, и като бонус можем да ги наблюдаваме безплатно по 365 дни в годината.

Това исках да ви кажа, хора. Чудесата са навсякъде! Обаче за да ги видите, обръщайте повече внимание на естествените неща около вас и не си губете времето с глупости. Всяко вино е чудо, защото някога е било вода. И бирата е чудо, и ракията, и уискито, и водката, и ромът. Дори и чистата вода е чудо, но не споменавайте пред д-р Радева, че съм го казал! 🙂

IT решението, довеждащо логистиката до нови нива

Използвам този пост за да се похваля набързо, че имах възможността да направя кратко представяне на проекта, по който работя от около 7 години (в последните 3 – под формата на докторска дисертация) в предаването „В развитие“ с Вероника Денизова по Блумбърг ТВ България.

Видео »

Маркетинг в ерата на безкрайната интернет свързаност

Петко Босаков и Етиен Янев коментираха технологичния напредък и влиянието му върху маркетинга, търговията и потребителите в предаването „В развитие“ с Вероника Денизова, Bloomberg TV България, 10.2.2017.

Видео »

Искърското дефиле – красота на един хвърлей от София

Знам, че е минус супорнайсе градуса и тази лятна планинарска дестинация не е особено актуална в момента. Истината е, че посетихме това местенце още през юни и оттогава все се каня да го опиша с кратък фоторазказ в блога, и все не остава време.

Защо го посетихме? Защото ни сърбяха стъпалата. Искахме да мръднем нанякъде за един уикенд и търсех място, което хем да е в природата, хем да е близо до София, хем да се стига без автомобил – е, намерих го. Става въпрос за едно райско кътче около Своге – „Вазовата екопътека“ от гара Бов до село Заселе.

Влакът

Пресичането на Стара Планина с железопътна линия – влакът в Искърския пролом – е символът на развитието след Освобождението, на новата България, описана от дядо Вазов в „Дядо Йоцо гледа“. Самият той много е обичал този кът и многократно го е посещавал, заради което и пътеката е наречена в негова чест. Като малък много пъти съм преминавал транзитно този маршрут на път за баба ми във Видин и обратно. Все се опитвах да преброя тунелите и все ми излизаше различна бройката. Едва през далечната 2016, железничар ми разкри пъклената тайна – в едната посока са 22, в другата – 23.

От София до гара Бов тунелите са доста по-малко и се стига бързо и лесно. Пътническият София-Лакатник си е нещо като градски транспорт. От Централна гара се пътува около час, струва само 3 лева в едната посока, и се обслужва от най-новите мотриси на БДЖ – чисти, удобни, с климатик.

Самата гара Бов е малка симпатична гаричка на известно разстояние от самото село. През летните уикенди повечето пътници, които слизат там, са софийски туристи като нас. Има няколко кафенета и магазинчета, където да се подкрепиш за ходенето по баирите.

Вазовата екопътека

Тя започва малко над гарата – като слезеш от влака, пресичаш река Искър по моста и продължаваш по пътя на север по течението. Съвсем скоро се вижда и табелката за пътеката.

 

В началото се ходи около половин час по слънце и можеш да умреш от жега, но когато влезеш в гората става многократно по-приятно и красиво. Е, и малко по-стръмно.

        

Водопадът Скакля

След известно катерене (за кашкавал туристи като нас – повече от час, но иначе е близо) се стига до тази местна зителност. Водопадът е доста висок – колкото 30-етажен блок – но църцори слабо. Вероятно през пролетта, когато има повече вода, изглежда по-впечатляващо.

 

Нагоре към билото

Пътеката минава покрай водопада в подножието му и оттам започва стръмно изкачване чак до горната част (както казах, равностойно на 30 етажа). Това е и най-трудната част от маршрута. Изкачването не е леко, а по скалите няма сянка. Пътеката е облагородена със стълби и стабилни железни парапети.

За по-мързеливите и кекавите разходката би могла да свърши дотук, и някои обръщат на това място, след като са видели местната забележителност – водопада. Пътят по-нагоре наистина е малко по-тежък, но със сигурност е по силите на средностатистическия човек. Разликата е единствено във времето. Опитни туристи в добра форма могат да вземат разстоянието за под два часа, а на нас ни отне повече от 4 с всичките почивки и паузи за снимки. При всички положения ходенето си струва. Гледката отгоре е невероятна.

       

След голямото изкачване има място за отдих с беседки – ако си носите ядене и пиене, тук е чудесно за почивка и хапване. Ако нямате – самото село Заселе е съвсем малко по-нагоре и там, разбира се, ви чака кръчма, където да се подкрепите със студена бира.

Преспиване

Ако всичко, което искате, е еднодневна екскурзия, можете спокойно да потеглите сутринта и да се върнете в София вечерта. За по-дълга отмора, има различни варианти за преспиване в селото. Ние си намерихме ето това – комплекс Божилово. Състои се от две големи къщи с добре поддържан двор; цените са сравнително високи за района, но е много уютно, спокойно, всички са любезни и готвят вкусно. Местенцето е направено с желание и вероятно с известно количество европейски пари за селски туризъм – доста такива проекти имаше наскоро. Изобщо в последните години по селата на България се навъдиха чудесни къщи за гости и нямаме извинение да висим само в претъпканите „традиционни“ курорти.

Надолу

По-закоравелите ентусиасти могат да продължат и нагоре към разни старопланински върхове – от селото има пътеки. Но ние решихме, че надолу, разбира се, е по-лесно. Направо е учудващо колко по-бързо слязохме в сравнение с изкачването.

Ето и видео от разходката във влога на Мирела.