Skip to main content

Ето защо сандвичите на Макдоналдс не мухлясват

Всичко започва през 2008 г., когато Карън Ханрахан споделя в своя блог „Best of Mother Earth“ снимка на хамбургер, купен през 1996 от Макдоналдс. 12-годишният бургер изглежда почти като чисто нов. Авторката обяснява, че причината, поради която бургерът не е изгнил, е, че той няма „абсолютно никаква хранителна стойност“ и е „химическа храна“.

Оттогава експериментът е повтарян многократно, като снимките редовно се публикуват онлайн. Всеки път хората споделят тези снимки като луди и това ни помага да подбираме по-добре храната си.

Или пък не?

Със сигурност „истинският“ хамбургер трябва да мухляса, да го изядат буболечки, или по друг начин да се разпадне, нали?

По-полека. Науката изисква добре планирани експерименти, с множество данни и контролирани променливи, за да се докаже истината за това, което наистина става. Когато за пръв път плъзват тези публикации около 2010, не съществуват такива контролирани експерименти, затова известният готвач и гастрожурналист Кенджи (чиито материали съм ползвал и преди в този блог) решава да запълни липсата, като в продължение на няколко месеца подлага апартамента си (и съпругата си) на хамбургери в различни етапи на гниене (или не-гниене), за да получи някои отговори. Можете да прочетете подробностите за това как са направени експериментите и какви са резултатите.

Накратко: Бургерите на Макдоналдс не мухлясват, защото изсъхват, това е всичко. Ако смятате, че бургер на Макдоналдс, който не изгнива, е изкуствен и гаден, трябва да включите в списъка с изкуствени и гадни неща солените бисквитки, сушеното месо, чироза, крутоните, стафидите и почти всяка хранителна, здравословна храна в килера. Причината, поради която бургерът на Макдоналдс не изгнива, няма нищо общо с химикали, липса на хранителни вещества или нещо друго, от което трябва да се страхувате. Всичко се свежда до водата.

Работата е там, хамбургерът на Макдоналдс е малък и тънък, което го прави с много високо съотношение между площ и обем. Той се препича на много горещ котлон. Тези фактори допринасят за бързата загуба на влага и в резултат имаме бургер, който изсъхва дълго преди да започне да гние. Освен това бургерите се приготвят в чиста среда на много висока температура, която убива всякакви бактерии и по този начин в тях почти липсват организми, причиняващи гниене.

Експериментите включват домашно приготвени бургери със същата форма и размер, които показват, че това явление не е уникално за хамбургерите на Макдоналдс. Всеки бургер с такъв размер и форма изсъхва и не мухлясва точно по същия начин.

По-големите бургери от „Макдоналдс“, например Роял чизбургер, мухлясват, преди да изсъхнат напълно. По същия начин, ако съхранявате бургера на Макдоналдс в среда, която запазва влагата (като например в торбичка с цип), той също ще мухляса, както и домашния хамбургер.

След този домашен експеримент, учени повтарят теста в истинска лаборатория за храна с лабораторно оборудване и контрол. Резултатите са съвсем същите.

Сега, тук не сме защитници на „Макдоналдс“ и има много причини да не се храним редовно там, но нямаме проблем с тяхната кайма. Имаме проблем с псевдонауката.

Така че следващия път, когато видите някоя от тези снимки на немухлясващи бургери, замислете се къде се храните, но се замислете и дали да натиснете бутона „споделяне“.

Кога дъмпингът става социален?

От новините разбрахме, че лятната разходка на бай ви Еманюел Макрон в Източна Европа има една-едничка цел – да си пробута идеите в подкрепа за нови мерки против „социалния дъмпинг“. Дотук добре, но никой обаче не ни обяснява какво точно е това „социален дъмпинг“? Говори се, че едни хора били командировани на едни места, плащали им прекалено малко (според някой си), и това било много лошо. Сега ще се опитам аз да запълня този вакуум и много накратко да разкажа какво е дъмпинг и кога той става социален.

„Дъмпинг“ е лесно да ви разкажа какво е, защото терминът е точно определен в правилата на Световната търговска организация. Най-просто казано, дъмпинг има, когато на чуждестранен пазар дадена стока се продава под пазарната цена в страната-износител. Примерно, ако в България продавам брашно от смърчови иглички за левче килото, а в Гърция го изнасям за по 10 евроцента, това е дъмпинг.

Словосъчетанието „социален дъмпинг“ обаче не е така ясно определено и може да означава всичко – според това кой го употребява и как му е изгодно. Фразата се използва от медии, профсъюзи, НПО-та и политици в Западна Европа. За „социален дъмпинг“ се говори, когато работодатели предпочитат да наемат работници със същата квалификация, но на по-ниска заплата. Навремето на това му викахме просто „пазар на труда“, но какво да правиш, Новговор.

Хайде обаче да опитаме да го определим това животно, социалния дъмпинг. За да има някакъв смисъл употребата на думата „дъмпинг“, трябва да направим някаква аналогия с дъмпинга на стоки. По тази логика, за „социален дъмпинг“ ще може да се говори, ако държавата по някакъв начин субсидира „износа“ на работници в чужбина при по-ниски разходи от тези „у дома“.

Например преди години в българското законодателство дневните пари за командировки не влизаха в осигурителния доход – тоест, фирмите можеха да пращат служители в чужбина и да не начисляват осигуровки върху всичко, което им плащат. Какво се получава – у нас плащаш, в командировка не плащаш. Ето това съвсем основателно може да се тълкува като дъмпинг и съвсем основателно тази практика беше спряна през 2012.

Когато обаче работници от Източна Европа биват временно изпращани например във Франция, с по-висока заплата от тази, която биха получили в родната си страна, с редовни здравни и пенсионни осигуровки вкъщи (т.е. без по никакъв начин да тежат на френската социална система), няма логика да се ползва думата „дъмпинг“ само защото някой така е решил. Истинският дъмпинг представлява агресивно ценообразуване, при което често износителят продава на загуба – или за да се освободи от излишни количества, или да завземе пазарен дял и да пребори местната конкуренция. При т.нар. „социален дъмпинг“ такива загуби няма. Печели работникът, печели и работодателят му.

Ето защо в практиката за командироване на служители в други страни от ЕС далеч няма такава драма, каквато се изкарва. Затова най-добрият отговор, който можем да дадем на ходатайстването на бай ви Еманюел Макрон би бил същият, който той ни дава за Шенген – „Добра идея, много готино, браво. Може би един ден ще стане, кой знае… Беше ни приятно и ви желаем успех!“.

Черно море, хапнахме добре

На фона на всички хотелиерско-ресторантьорски драми, които доминират новините от август 2017, сякаш си нямаме по-важни неща за обсъждане, бих искал да вкарам оптимистична нотка и да опиша един добър пример за гостоприемство в наш морски курорт. Това не е реклама, а израз на личните ми убеждения – аз съм един от онези „пазарни фундаменталисти“, които смятат, че свободната конкуренция може да разреши почти всичките ни проблеми. За да работи тази конкуренция обаче е важно и „от уста на уста“ да се разпространява информация за добрите и лошите услуги, иначе ни остават само платени реклами, фалшиви мнения по форуми и социални мрежи, и всякакви други измислици и манипулации на маркетинг „специалисти“.

На природа си е най-добре!

Като цяло, въпреки че плюенето по българското Черноморие вече стана национален спорт, аз и тази година съм си изключително доволен от почивката. Бяхме на палатки на подходящо наречения къмпинг „Якото място“ между Китен и Лозенец, приспиваха ни щурци и морски вълни, плажовете в района са чисти и поддържани, а чадърите и бирата – на народни цени. Кеф!

Но и на курорт понякога не е зле…

Та решихме един ден да видим как е в цивилизацията, и се пуснахме по селския път до Лозенец (около два километра през гората) че да хапнем, пийнем и разгледаме. Избрахме си място за ядене на съвсем случаен принцип, просто защото вече трябваше спешно да сложим по нещо в стомасите си. Мернахме свободни маси в ресторантче с простичкото име „Бистрото“. Бях психически подготвен за най-лошото, защото по курорти съм скептичен на макс. Не е рядкост или да те прекарат с храната, или да ти отрежат главата със сметката, или и двете.

Е, бях особено приятно изненадан!

Обслужването – супер бързо и супер любезно. По принцип работата на сервитьорите е тежка и често зле платена, затова изобщо не държа хората, които я вършат, да са винаги нахилени и с песен на уста. Обаче момичето, което се грижеше за нашата маса, беше един от най-усмихнатите хора, които съм виждал! Храната беше вкусна, очевидно приготвена с качествени и пресни продукти, а порциите – достатъчно щедри. Цените – приемливи, съпоставими с ресторант средна класа в София. Изобщо – два палеца нагоре. Не знам кой го движи това място, но му желая да продължава все така!

Във влога на Мирела, където е надлежно документирано цялото море 2017, има малко кадри оттам, както и много други интересни неща:

По-полека с чудоманията

Експедиция в Африка попаднала на племе канибали. Обградили ги отвсякъде – ще ги варят в казана! Чудели се какво да правят, един от членовете решил да пробва да уплаши диваците, извадил запалка и щракнал.

Всички мигом паднали на колене:
– О, чудо, чудо! Това е истинско чудо! Запалка да пали от първия път!

Исках да пиша по темата за чудесата още напролет, когато отбелязвахме Възкресение Христово. Е, пиша сега, през август. Когато мъж каже, че ще направи нещо, той го прави – не е нужно да му се напомня всеки месец. 🙂

Та и тази пролет, както всеки път, очаквахме известния в православния свят „благодатен огън“. Много православни християни вярват в свръхестествения произход на този огън, който се запалвал на Божи Гроб всяка година. Твърди се, че той „слизал“ от небето, запалвал се сам, в първите минути не бил горещ и не изгарял вярващите, които се докоснат до него. Това е невероятно силно твърдение, защото рядко срещаме разкази за чудеса, които стават редовно, и то в предварително определен ден и час.

Интересно е, че въпреки това легендата почти не се обсъжда, защото вярващите православни или не се съмняват в нея (все пак в сравнение с Възкресението, някакъв си огън дори не е чак толкова голямо чудо, така че не е трудно да вярваш в него), или се съмняват, но не изказват съмнението си на глас. А пък според инославни християни, друговерци и атеисти твърдението за вълшебния огън е толкова абсурдно, че дори не си заслужава да се говори за него.

Всъщност огънят си е напълно обикновен

Намерих едно-единствено задълбочено проучване, което ползва многобройни гръцки богословски източници и стига до интересно заключение: Вселенският патриарх никога не е твърдял, че огънят слиза от небесата! Текстът на молитвата, която произнася патриархът на Божи Гроб, е публично достояние. От него става ясно, че това си е съвсем обикновен огън. Този огън става свещен единствено благодарение на измолената от Бог благословия. Това, че патриархът сваля одеждите си, преди да влезе, е символичен израз на смирение, а не демонстрация, че няма скрити запалки. Твърдението, че предварително се гасят всички свещи и кандила около св. Гроб също не е вярно – то не идва от Църквата, а от обикновени слухове.

Така че историята със свръхестествения огън е мит, тръгнал от простолюдието, който по-късно очевидно се е разпространил дори сред духовенството. В новата история обаче няма лични свидетелства от самите патриарси за самозапалване на огъня, а по-старите такива са със съмнителен произход и вероятно са изфабрикувани. Просто висшите гръцки духовници по византийски са решили да мълчат по темата и да оставят народа да си вярва в каквото си иска, без да потвърждават или да опровергават легендата.

И все пак това проблем ли е?

Оттук следва друг въпрос – ако тези факти за Благодатния огън станат широко известни, това ще опорочи ли символиката на ритуала? Трябва ли само заради това да се откажем да следваме Христос? Та нима „обикновеният“ огън, който запалваме с подръчни средства, не е също дар от Бога? Общуването с Него чрез молитва, в която този огън е само символично помощно средство, не помага ли за спасението на душите ни?

За какво са ни чудеса изобщо?

Самият Исус добронамерено скастря последователите си: „ако не видите личби и чудеса, няма да повярвате“. Така Той разкрива слабостта на хората, неспособни да видят божественото във всекидневните неща, сякаш цялото творение и всички малки, всекидневни чудни неща в света не са им достатъчни, защото са „обикновени“, а вместо тях искат непременно да им бъдат поднесени необичайни, зрелищни и необясними явления, за да приемат и обикнат Бог.

Библията на Джеферсън

Томас Джеферсън, един от първите американски президенти (днес най-известен като муцуната върху банкнотата от $2) създава за свое лично ползване труд, озаглавен „Животът и поуките на Исус от Назарет“. Т.нар. „Библия на Джеферсън“ е създадена изцяло чрез рязане и лепене на текстове от Новия Завет. Включените текстове отразяват неговото виждане за християнството – Джеферсън изрязва всички свидетелства за чудеса и свръхестествени явления, свързани с Исус, като оставя само биографични събития, морал и поучения.

Същественото в случая е, че пропуснатите в текста чудеса не осакатяват посланието на евангелията. „Цензурата“ на Джеферсън не е нападение срещу достоверността на описаните събития в Светото Писание; тя не цели да се разпали спор дали Исус е вършил чудеса или пък не. Вместо това тя поставя изгарящия реторичен въпрос: „това ли е най-важното?“

По думите на самия Джеферсън: „По-красив или скъпоценен залък етика никога не съм виждал; това е документ, доказващ, че съм истински християнин, т.е. последовател на ученията на Исус“.

Ако нещо безмерно красиво и полезно става всеки ден, ние спираме да го оценяваме.

Ето например едно чудо, което ни е дадено от Господ, от Майката Природа, от Времепространствения Континуум, от Летящото Спагетено Чудовище или както там решите да го наречете: огнено кълбо, което доставя до нашата планета милиарди мегаватове енергия, която е нужна, за да ни поддържа живи, а същевременно е на точното разстояние от нас, че нито да изгорим, нито да замръзнем. Само дето това огнено кълбо (слава Богу) се появява всяка сутрин на хоризонта, затова не ни прави особено впечатление.

Благодарение на таланта и разума, които са ни дадени пак от Господ/Майката Природа/Времепространствения Континуум/Летящото Спагетено Чудовище, стават други чудеса: например говорим си с човек на другия край на света, сякаш е в стаята с нас. Лекуваме болести, които доскоро са били нелечими. Присаждаме на хората нови сърца, бъбреци, черни дробове. Няма вече едра шарка. Ухапването от бясно куче не е вече смъртна присъда. Само дето това не предизвиква особено вълнение в душите на хората, защото е постигнато посредством „скучната“ стандартна наука, а не е плод на някакво парфюмирано екзотично учение от далечния Изток, примерно.

А всъщност какво по-ярко свидетелство за всемогъществото на Бог от това, че Той е сътворил природни закони, които работят неизменно и не Му се налага да ги нарушава, за да изпълни плана Си?

Ето това е моето скромно мнение по въпроса: аз знам, че немалко свидетелства за „чудеса“ са плод на нечия развинтена фантазия. Знам и че други са истина. Вярвам, че тези необяснени случки са част от вселенската хармония и са целенасочено направлявани от сложната и необятна система, която никога няма да разберем напълно, но която със сигурност има разум, личност, и крайна цел, и която наричаме Бог. Убеден съм и че всяко от тях в крайна сметка е съвсем естествено явление, което се различава от неща като слънчевия изгрев и морските вълни единствено по това, че не можем да го наблюдаваме когато си поискаме и все още не можем да разберем как става. Но кой знае, някой ден може и да разберем! Много от „чудесата“ в историята вече сме си ги обяснили по рационален и научен път толкова отдавна, че дори вече не ги възприемаме като чудеса. За други все още не сме натрупали достатъчно знания, а трети вероятно винаги ще надхвърлят възможностите на пихтията в черепа, с която мислим.

Виното на Франклин

За бай ви Том Джеферсън вече говорихме. Друга изтъкната личност от историята на САЩ e Бенджамин Франклин. Той е дотолкова пич, че физиономията му също е на банкнота, ама на най-голямата (100 долара). Освен това обича вино и описва тезата за „всекидневното“ чудо много по-кратко и ясно от моята скромна личност:

„Слушали сме за чудото с превръщането на водата във вино на сватбата в Кана. Обаче това превръщане по Божия благодат всеки ден се случва пред очите ни. Вижте дъжда, който слиза от небето върху нашите лозя и който се поема от гроздето, за да се превърне във вино; постоянно доказателство, че Бог ни обича и иска да ни види щастливи.“

Не оставяйте бушоните на душата да изгорят

За добро или зло, човешката душа е създадена така – тя обръгва на рутината. Умът ни винаги отделя повече внимание на новото, интересното, необяснимото. Това е в човешката природа и често е хубаво – то ни помага да вървим напред и да се усъвършенстваме като личности и като общество.

Понякога обаче тази наша особеност може и да ни пречи. Например на чисто физическо ниво – помислете си за наркомана, който има нужда от все по-високи и по-високи дози, за да се чувства добре – докато не ритне топа от свръхдоза. А пък на душевно ниво сме склонни да изпаднем в цинизъм и равнодушие към света, който ни заобикаля, когато не можем да поддържаме глада си за безкрайна градация на емоционалните стимули. Тогава започваме да се увличаме по друг тип „чудеса“ – интересни, но съмнителни, недоказани, необясними или направо измислени събития като посещения от извънземни, гадания на врачки, теории на конспирацията… а забравяме, че всеки слънчев изгрев и залез е също толкова чуден, ако не и повече, и като бонус можем да ги наблюдаваме безплатно по 365 дни в годината.

Това исках да ви кажа, хора. Чудесата са навсякъде! Обаче за да ги видите, обръщайте повече внимание на естествените неща около вас и не си губете времето с глупости. Всяко вино е чудо, защото някога е било вода. И бирата е чудо, и ракията, и уискито, и водката, и ромът. Дори и чистата вода е чудо, но не споменавайте пред д-р Радева, че съм го казал! 🙂