Skip to main content

Черно море, хапнахме добре

На фона на всички хотелиерско-ресторантьорски драми, които доминират новините от август 2017, сякаш си нямаме по-важни неща за обсъждане, бих искал да вкарам оптимистична нотка и да опиша един добър пример за гостоприемство в наш морски курорт. Това не е реклама, а израз на личните ми убеждения – аз съм един от онези „пазарни фундаменталисти“, които смятат, че свободната конкуренция може да разреши почти всичките ни проблеми. За да работи тази конкуренция обаче е важно и „от уста на уста“ да се разпространява информация за добрите и лошите услуги, иначе ни остават само платени реклами, фалшиви мнения по форуми и социални мрежи, и всякакви други измислици и манипулации на маркетинг „специалисти“.

На природа си е най-добре!

Като цяло, въпреки че плюенето по българското Черноморие вече стана национален спорт, аз и тази година съм си изключително доволен от почивката. Бяхме на палатки на подходящо наречения къмпинг „Якото място“ между Китен и Лозенец, приспиваха ни щурци и морски вълни, плажовете в района са чисти и поддържани, а чадърите и бирата – на народни цени. Кеф!

Но и на курорт понякога не е зле…

Та решихме един ден да видим как е в цивилизацията, и се пуснахме по селския път до Лозенец (около два километра през гората) че да хапнем, пийнем и разгледаме. Избрахме си място за ядене на съвсем случаен принцип, просто защото вече трябваше спешно да сложим по нещо в стомасите си. Мернахме свободни маси в ресторантче с простичкото име „Бистрото“. Бях психически подготвен за най-лошото, защото по курорти съм скептичен на макс. Не е рядкост или да те прекарат с храната, или да ти отрежат главата със сметката, или и двете.

Е, бях особено приятно изненадан!

Обслужването – супер бързо и супер любезно. По принцип работата на сервитьорите е тежка и често зле платена, затова изобщо не държа хората, които я вършат, да са винаги нахилени и с песен на уста. Обаче момичето, което се грижеше за нашата маса, беше един от най-усмихнатите хора, които съм виждал! Храната беше вкусна, очевидно приготвена с качествени и пресни продукти, а порциите – достатъчно щедри. Цените – приемливи, съпоставими с ресторант средна класа в София. Изобщо – два палеца нагоре. Не знам кой го движи това място, но му желая да продължава все така!

Във влога на Мирела, където е надлежно документирано цялото море 2017, има малко кадри оттам, както и много други интересни неща:

По-полека с чудоманията

Експедиция в Африка попаднала на племе канибали. Обградили ги отвсякъде – ще ги варят в казана! Чудели се какво да правят, един от членовете решил да пробва да уплаши диваците, извадил запалка и щракнал.

Всички мигом паднали на колене:
– О, чудо, чудо! Това е истинско чудо! Запалка да пали от първия път!

Исках да пиша по темата за чудесата още напролет, когато отбелязвахме Възкресение Христово. Е, пиша сега, през август. Когато мъж каже, че ще направи нещо, той го прави – не е нужно да му се напомня всеки месец. 🙂

Та и тази пролет, както всеки път, очаквахме известния в православния свят „благодатен огън“. Много православни християни вярват в свръхестествения произход на този огън, който се запалвал на Божи Гроб всяка година. Твърди се, че той „слизал“ от небето, запалвал се сам, в първите минути не бил горещ и не изгарял вярващите, които се докоснат до него. Това е невероятно силно твърдение, защото рядко срещаме разкази за чудеса, които стават редовно, и то в предварително определен ден и час.

Интересно е, че въпреки това легендата почти не се обсъжда, защото вярващите православни или не се съмняват в нея (все пак в сравнение с Възкресението, някакъв си огън дори не е чак толкова голямо чудо, така че не е трудно да вярваш в него), или се съмняват, но не изказват съмнението си на глас. А пък според инославни християни, друговерци и атеисти твърдението за вълшебния огън е толкова абсурдно, че дори не си заслужава да се говори за него.

Всъщност огънят си е напълно обикновен

Намерих едно-единствено задълбочено проучване, което ползва многобройни гръцки богословски източници и стига до интересно заключение: Вселенският патриарх никога не е твърдял, че огънят слиза от небесата! Текстът на молитвата, която произнася патриархът на Божи Гроб, е публично достояние. От него става ясно, че това си е съвсем обикновен огън. Този огън става свещен единствено благодарение на измолената от Бог благословия. Това, че патриархът сваля одеждите си, преди да влезе, е символичен израз на смирение, а не демонстрация, че няма скрити запалки. Твърдението, че предварително се гасят всички свещи и кандила около св. Гроб също не е вярно – то не идва от Църквата, а от обикновени слухове.

Така че историята със свръхестествения огън е мит, тръгнал от простолюдието, който по-късно очевидно се е разпространил дори сред духовенството. В новата история обаче няма лични свидетелства от самите патриарси за самозапалване на огъня, а по-старите такива са със съмнителен произход и вероятно са изфабрикувани. Просто висшите гръцки духовници по византийски са решили да мълчат по темата и да оставят народа да си вярва в каквото си иска, без да потвърждават или да опровергават легендата.

И все пак това проблем ли е?

Оттук следва друг въпрос – ако тези факти за Благодатния огън станат широко известни, това ще опорочи ли символиката на ритуала? Трябва ли само заради това да се откажем да следваме Христос? Та нима „обикновеният“ огън, който запалваме с подръчни средства, не е също дар от Бога? Общуването с Него чрез молитва, в която този огън е само символично помощно средство, не помага ли за спасението на душите ни?

За какво са ни чудеса изобщо?

Самият Исус добронамерено скастря последователите си: „ако не видите личби и чудеса, няма да повярвате“. Така Той разкрива слабостта на хората, неспособни да видят божественото във всекидневните неща, сякаш цялото творение и всички малки, всекидневни чудни неща в света не са им достатъчни, защото са „обикновени“, а вместо тях искат непременно да им бъдат поднесени необичайни, зрелищни и необясними явления, за да приемат и обикнат Бог.

Библията на Джеферсън

Томас Джеферсън, един от първите американски президенти (днес най-известен като муцуната върху банкнотата от $2) създава за свое лично ползване труд, озаглавен „Животът и поуките на Исус от Назарет“. Т.нар. „Библия на Джеферсън“ е създадена изцяло чрез рязане и лепене на текстове от Новия Завет. Включените текстове отразяват неговото виждане за християнството – Джеферсън изрязва всички свидетелства за чудеса и свръхестествени явления, свързани с Исус, като оставя само биографични събития, морал и поучения.

Същественото в случая е, че пропуснатите в текста чудеса не осакатяват посланието на евангелията. „Цензурата“ на Джеферсън не е нападение срещу достоверността на описаните събития в Светото Писание; тя не цели да се разпали спор дали Исус е вършил чудеса или пък не. Вместо това тя поставя изгарящия реторичен въпрос: „това ли е най-важното?“

По думите на самия Джеферсън: „По-красив или скъпоценен залък етика никога не съм виждал; това е документ, доказващ, че съм истински християнин, т.е. последовател на ученията на Исус“.

Ако нещо безмерно красиво и полезно става всеки ден, ние спираме да го оценяваме.

Ето например едно чудо, което ни е дадено от Господ, от Майката Природа, от Времепространствения Континуум, от Летящото Спагетено Чудовище или както там решите да го наречете: огнено кълбо, което доставя до нашата планета милиарди мегаватове енергия, която е нужна, за да ни поддържа живи, а същевременно е на точното разстояние от нас, че нито да изгорим, нито да замръзнем. Само дето това огнено кълбо (слава Богу) се появява всяка сутрин на хоризонта, затова не ни прави особено впечатление.

Благодарение на таланта и разума, които са ни дадени пак от Господ/Майката Природа/Времепространствения Континуум/Летящото Спагетено Чудовище, стават други чудеса: например говорим си с човек на другия край на света, сякаш е в стаята с нас. Лекуваме болести, които доскоро са били нелечими. Присаждаме на хората нови сърца, бъбреци, черни дробове. Няма вече едра шарка. Ухапването от бясно куче не е вече смъртна присъда. Само дето това не предизвиква особено вълнение в душите на хората, защото е постигнато посредством „скучната“ стандартна наука, а не е плод на някакво парфюмирано екзотично учение от далечния Изток, примерно.

А всъщност какво по-ярко свидетелство за всемогъществото на Бог от това, че Той е сътворил природни закони, които работят неизменно и не Му се налага да ги нарушава, за да изпълни плана Си?

Ето това е моето скромно мнение по въпроса: аз знам, че немалко свидетелства за „чудеса“ са плод на нечия развинтена фантазия. Знам и че други са истина. Вярвам, че тези необяснени случки са част от вселенската хармония и са целенасочено направлявани от сложната и необятна система, която никога няма да разберем напълно, но която със сигурност има разум, личност, и крайна цел, и която наричаме Бог. Убеден съм и че всяко от тях в крайна сметка е съвсем естествено явление, което се различава от неща като слънчевия изгрев и морските вълни единствено по това, че не можем да го наблюдаваме когато си поискаме и все още не можем да разберем как става. Но кой знае, някой ден може и да разберем! Много от „чудесата“ в историята вече сме си ги обяснили по рационален и научен път толкова отдавна, че дори вече не ги възприемаме като чудеса. За други все още не сме натрупали достатъчно знания, а трети вероятно винаги ще надхвърлят възможностите на пихтията в черепа, с която мислим.

Виното на Франклин

За бай ви Том Джеферсън вече говорихме. Друга изтъкната личност от историята на САЩ e Бенджамин Франклин. Той е дотолкова пич, че физиономията му също е на банкнота, ама на най-голямата (100 долара). Освен това обича вино и описва тезата за „всекидневното“ чудо много по-кратко и ясно от моята скромна личност:

„Слушали сме за чудото с превръщането на водата във вино на сватбата в Кана. Обаче това превръщане по Божия благодат всеки ден се случва пред очите ни. Вижте дъжда, който слиза от небето върху нашите лозя и който се поема от гроздето, за да се превърне във вино; постоянно доказателство, че Бог ни обича и иска да ни види щастливи.“

Не оставяйте бушоните на душата да изгорят

За добро или зло, човешката душа е създадена така – тя обръгва на рутината. Умът ни винаги отделя повече внимание на новото, интересното, необяснимото. Това е в човешката природа и често е хубаво – то ни помага да вървим напред и да се усъвършенстваме като личности и като общество.

Понякога обаче тази наша особеност може и да ни пречи. Например на чисто физическо ниво – помислете си за наркомана, който има нужда от все по-високи и по-високи дози, за да се чувства добре – докато не ритне топа от свръхдоза. А пък на душевно ниво сме склонни да изпаднем в цинизъм и равнодушие към света, който ни заобикаля, когато не можем да поддържаме глада си за безкрайна градация на емоционалните стимули. Тогава започваме да се увличаме по друг тип „чудеса“ – интересни, но съмнителни, недоказани, необясними или направо измислени събития като посещения от извънземни, гадания на врачки, теории на конспирацията… а забравяме, че всеки слънчев изгрев и залез е също толкова чуден, ако не и повече, и като бонус можем да ги наблюдаваме безплатно по 365 дни в годината.

Това исках да ви кажа, хора. Чудесата са навсякъде! Обаче за да ги видите, обръщайте повече внимание на естествените неща около вас и не си губете времето с глупости. Всяко вино е чудо, защото някога е било вода. И бирата е чудо, и ракията, и уискито, и водката, и ромът. Дори и чистата вода е чудо, но не споменавайте пред д-р Радева, че съм го казал! 🙂

IT решението, довеждащо логистиката до нови нива

Използвам този пост за да се похваля набързо, че имах възможността да направя кратко представяне на проекта, по който работя от около 7 години (в последните 3 – под формата на докторска дисертация) в предаването „В развитие“ с Вероника Денизова по Блумбърг ТВ България.

Видео »

Маркетинг в ерата на безкрайната интернет свързаност

Петко Босаков и Етиен Янев коментираха технологичния напредък и влиянието му върху маркетинга, търговията и потребителите в предаването „В развитие“ с Вероника Денизова, Bloomberg TV България, 10.2.2017.

Видео »