Слушах си аз тази зима полемиката за учебните планове по литература (която, разбира се, приключи за три дни и бе забравена, ама нейсе), слушах си и си мислех за нещата от живота…
Това, разбира се, беше поредната раздухана „новина“, все едно е голяма драма някое произведение, което досега се е изучавало в пети клас, да мине в шести.

Направи ми впечатление обаче, че на фона на всеобщото възмущение срещу „грубите посегателства върху българщината“, някои хора отидоха в другата крайност – решиха да се покажат колко са широко скроени и направо предложиха да изхвърлим всичко, дето било старо, за учениците било скучно и не създавало желание за четене. Само съвременна литература, и ако може – по избор на ученика.

Е да, ама не може все да е интересно.

Има една истина, която през вековете преоткриваме под различни форми, а ако понякога позабравим, тя ни се набива в главите с гръм: тази истина се състои във факта, че успехът на човека минава през израстването на личността, а израстването на личността минава през борбата с егото. Да надвиеш себе си и да владееш инстинкта си е най-голямата и най-сладката победа.

Това, под една или друга форма, го казват древногръцките философи, будистките монаси, християнските проповедници и реално до това познание е достигнала може би всяка велика цивилизация в историята. Дори Епикур е проповядвал въздържаност в удоволствията, ебати.

А пък надвиването на егото не става изведнъж. То започва с малки стъпки. И една от тези малки стъпки е да се насилиш да прочетеш нещо, дето не ти е интересно, но по някакъв начин е полезно за теб. Бих изхвърлил в кофата клишираните и зазубрени литературни анализи, но самите произведения трябва да останат, колкото и „скучни“ да им се струват на модерните широко скроени космополити.

А училището е един от най-хубавите периоди в живота на човека, но е напълно в реда на нещата на моменти да си е „мъчилище“. Само така то може да създаде истински Хора. И дори ако забравиш 90% от наученото, самият факт, че си усвоил процеса на учене, вече те е изстрелял едни гърди пред ленивата тълпа. Пък като устискаш тия ученически години, вече можеш да правиш каквото ти душа иска.

Днес обаче ни заливат отвсякъде с едни съвети, които по същество са прекрасни, но биват преекспонирани и тълкувани крайно, като например:

• запази детето в теб (бъди инфантилен и безотговорен!)
• бъди себе си (така си си добре – никакво самоусъвършенстване, никаква промяна!)
• следвай мечтите си (на всяка цена! ако нещо не те кефи, не го правиш. „дълг“ е безмислено понятие)
• веднъж се живее (животът е само купон, тарикатлък и нищо друго! трудът е сталинистка глупост, дисциплината – хитлеристка!)
• всички сме красиви, всички сме специални (и заслужаваме наготово уважението и възхищението на другите)

И така все повече се превръщаме в самодоволни, самозаблуждаващи се, неподвижни мързеливци. Дотам, че едно стихотворение не искаме да се насилим да прочетем.

Ся, знам, че „Дядо Йоцо гледа“ не е толкова увличащо произведение за един тийнейджър, колкото „Хари Потър“ примерно. Бил съм и аз тийнейджър неотдавна, чел съм и аз работи, дето не ме влекат. Но именно тези нетийнейджъроувличащи произведения са издържали проверката на времето и са особено важни, за да разбереш откъде идваш, да осмислиш света около теб днес, да проумееш как се е развивало обществото, изкуството и културата, и как сме стигнали дотук, където сме сега.

Ако нещо е добро и полезно в дългосрочен план, то трябва да се изтърпи, дори да е неприятно, защото триумфът след това надвишава всяко моментно удоволствие.

Какви са предимствата на анцуга:
1) не убива
2) не се спарва

Какви са недостатъците на анцуга:
1) изглежда селски
2) носят го селяни

Всъщност спортните дрехи са чудесни, но само за спорт. Когато обаче основните им ползватели са хора, които за последно са си вдигали задника по времето на Андрей Луканов, колкото и хубави да са спортните марки, престижът им пада под нулата.

Очевидно тази особеност на анцузите е известна и на Запад. Миналия месец съветът на гражданите в Бубендорф, кантон Базел, се е произнесъл срещу натурализацията на четиричленно семейство косовари, които живеят в Швейцария от десет години. Местната общност отхвърля молбата им за гражданство, защото „не се държат като швейцарци“. По-специално, сем. Халили са обвинени, че често се разхождали из селото по анцуг, не казвали „добър ден“ и алармата на колата им пречела на хората да спят.

Та така, скъпи съграждани и съселяни. Внимавайте как се обличате и как се отнасяте с околните, че някой ден може да ви се наложи да поискате швейцарски паспорт…

Във връзка с голямата драма с гласуването в чужбина, бих искал да представя как проблемът е решен от народ, който отдавна се е пръснал по света като нас. Взимам за пример Италия, защото тя е традиционна емигрантска страна, подобно на нашата. През 19 и 20 век има периоди, когато единствено парите, които италианците печелят в чужбина и пращат у дома, спасяват държавата от банкрут. За това време от страната емигрират близо 30 милиона души, най-вече към Северна и Южна Америка.

Италианските закони отчитат този факт и тази огромна диаспора е представена в родината си от 12 депутата и 6 сенатора, излъчени от избирателен район „чужбина“, разделен на няколко по-малки области – най-общо казано, по една за всеки континент. Правото на глас в чужбина е гарантирано от конституцията. Самите кандидати също трябва да имат постоянно местожителство извън страната. Италианските граждани в чужбина имат право да гласуват и на всеки национален референдум.

Всеки италиански гражданин с постоянен адрес извън страната е длъжен да се регистрира в най-близкото консулство. Когато наближават избори, до края на предходната година той може с писмено заявление да декларира, че иска да се върне в своя град в Италия и да гласува там лично.

Ако липсва такова заявление, тогава гражданинът трябва да гласува по пощата: той ще получи в дома си в чужбина бюлетина и специален плик, който трябва да изпрати до италианското консулство.

Факт е, че при нас има една по-специална особеност: Турция. Там има голям брой български граждани и постоянни съмнения за нарушения. Как се застрахова Италия от подобни неща? Чрез специални двустранни споразумения с властите на чуждата държава. Те се задължават да вземат необходимите мерки, за да гарантират, че правото на гласуване по пощата се упражнява свободно, честно и тайно. Такива споразумения трябва да бъдат сключени с всяка държава, за да може там да се гласува. По този начин могат да бъдат изключени страните, в които има сериозен риск от нарушения. Италианските граждани с постоянен адрес в такива държави имат право да се приберат да гласуват в Италия, като им бъдат възстановени 75% от разходите за път.