Skip to main content

Човешки истории: (3) Баба Станка и вълкът

Наближаваше новата година. Баба Станка беше поканила на гости тримата си внуци – Червената Шапчица, Зелената Барета и Синята Каска. За тях тя беше направила прочутата си благоуханна баница с късмети.

Изведнъж през вратата влезе един вълк, защото баба Станка беше забравила да заключи. Вълкът каза на баба Станка:
– Бабо Станке, дай баницата или ще те изям!
Баба Станка нямаше избор и му даде цялата баница. Вълкът я взе, отнесе я в бърлогата си и я изяде. Паднаха му се всички късмети, защото цялата баница беше у него.

След това баба Станка направи нова благоуханна баница с късмети. Пак беше забравила да заключи вратата и вълкът отново влезе.
– Бабо Станке, дай баницата или ще те изям!
Баба Станка отново му даде баницата. Вълкът я взе, отнесе я в бърлогата си и я изяде. Пак му се паднаха всички късмети.

– Аз ще надхитря този вълк! – каза баба Станка. – Сега ще направя гадна баница с гадни късмети и той като ми я вземе пак, ще му е гадно!
Когато баницата беше готова, вълкът влезе през отключената врата и пак каза:
– Бабо Станке, дай баницата или ще те изям!
Баба Станка отново му даде баницата. Вълкът я взе, отнесе я в бърлогата си и я изяде, от което му стана гадно. Пак му се паднаха всички късмети, но този път бяха гадни.

– Сега ще направя още по-гадна баница с още по-гадни късмети! – каза си баба Станка. – Така ако този нахал пак дойде, ще му е още по-гадно!
Вълкът отново влезе и взе гадната баница. Отнесе я в бърлогата си и я изяде с все късметите. От гадната баница и гадните късмети той получи киселини и бе откаран в „Пирогов”, където бе подложен на баницектомия.

– И сега ще направя най-гадната зловонна баница, която някога съм правила, за да умре от гнус тъпия вълк! – победоносно заяви баба Станка и направи една наистина отвратителна баница.

Баницектомията на вълка обаче продължи много дълго и той не успя да дойде пак, за да вземе още веднъж баницата на баба Станка. Вечерта дойдоха нейните внуци и те трябваше да ядат от зловонната баница.

Червената Шапчица каза, че вълкът трябва да бъде сурово наказан, защото заради него тя е трябвало да яде зловонна баница. Зелената Барета възрази, че баба Станка сама си е виновна, задето не е заключила вратата, вместо да прави гадни баници. Синята Каска не взе отношение в спора.

Човешки истории: (2) Страхил и хората с големи носове

Страхил живееше в ж.к. „Дружба” и мразеше хора с големи носове.

Това беше наследил от покойния си баща. Той също мразеше хора с големи носове и беше възпитал Страхил да ги мрази и той.

Никой не знаеше, че Страхил мрази хора с големи носове, защото той не говореше за това.

Един ден Страхил се прибра от работа и откри, че някой е разбил ключалката и е откраднал храната от паничката на пудела.

Страхил се обади в полицията и инспектор Петров дойде с двама сержанти да огледа местопрестъплението.

– Кажете ми, инспектор Петров – попита между другото Страхил – възможно ли е крадецът да е бил с голям нос?
– Не е изключено – отговори инспектор Петров.

Не след дълго всички баби от блока разбраха, че Страхил е бил ограбен от крадец с голям нос.

Бабите от блока разказаха всичко на бабите от съседните блокове и след няколко дни по телевизията излъчиха репортаж, че в ж.к. „Дружба” върлува банда от главорези с големи носове, които ограбват и убиват по особено жесток начин местните жители.

В едно популярно вечерно ток шоу известният психолог Зигмунд Папазов заяви:
– Хората с големи носове страдат от комплекс на Сирано, което ги прави особено зли и извратени.

На другия ден в сутрешния блок обаче се появи президентът на републиката и каза:
– Хората с големи носове са изключително зли и извратени, но те не са виновни за това. Те са си родени такива и затова нашето общество трябва да ги компенсира за тази природна несправедливост, като им раздава пари.

Хората с големи носове гледаха тези рейтингови предавания и се съгласиха:
– Да, ние сме много зли и извратени, и затова трябва да получаваме много пари!

Няколко всекидневника обаче написаха, че президентът на републиката говори така, само защото той самият е човек с голям нос. Всъщност носът на президента на републиката беше доста малък, но те смятаха, че си е направил пластична операция.

Страхил беше съгласен с всекидневниците, защото смяташе, че президентът на републиката е зъл, извратен и иска да получава много пари, следователно и той е с голям нос.

Все пак бе гласувано и одобрено предложението да се дават пари на хората с големи носове. Бе създадена фондация „Магнум Назум” под егидата на фирма „Егида”, която да усвоява тези пари.

С парите се организираха международни симпозиуми, на които изтъкнати личности от цял свят идваха да ядат, да пият и да слушат колко е лошо да си с голям нос.

Страхил беше доволен, защото вече целият свят мразеше хората с големи носове. Една вечер обаче в една тъмна уличка той бе пребит до смърт от банда изключително зли и извратени хора. На другата сутрин в бюлетина на МВР бе съобщено, че тези хора били с особено големи носове.

Човешки истории: (1) Дебелият Пешо и Китайските Железни Неща

Дебелият Пешо продаваше Корейски Пластмасови Неща. Хората много ги обичаха и всеки си купуваше по няколко. Така Дебелият Пешо стана много богат и много дебел. Всички го уважаваха.

Един ден, през ноември, хората спряха да си купуват Корейски Пластмасови неща. Дойдоха на мода Китайските Железни Неща. Всички търговци започнаха да продават Китайски Железни Неща.

Но Дебелият Пешо казваше:

– Аз няма да продавам Китайски Железни Неща! Аз съм много дебел и хората ме уважават, затова скоро ще започнат пак да купуват Корейски Пластмасови Неща.

Хората не започнаха пак да купуват Корейски Пластмасови Неща. Другите търговци продаваха Китайски Железни Неща, ставаха все по-богати и все по-дебели, и хората започнаха да ги уважават все повече.

Дебелият Пешо казваше:

– Тези глупаци още не си купуват Корейски Пластмасови Неща! Аз все още съм много дебел и хората ме уважават, но ако всички продължават да си купуват Китайски Железни Неща, аз няма да мога да продължавам да бъда дебел!

Той изпрати писмо до Министерството на Нещата с искане да се забранят Китайските Железни Неща, за да може да продължи да бъде дебел. Междувременно обаче търговците на Китайски Железни Неща бяха станали по-дебели от него и Министърът на Нещата ги уважаваше повече.

– Успокой се, Дебели Пешо! – казваха приятелите му. – Хората пак ще започнат да купуват Корейски Пластмасови Неща.

След това хващаха по една бухалка и обикаляха из квартала да убеждават хората да си купят поне по едно Корейско Пластмасово Нещо. Но приятелите бяха малко, бухалките също не достигаха и бизнесът не вървеше.

– Аз ще им еба майката на тези! – гневеше се Дебелият Пешо след петото уиски. – Ще направя атентат, ще вляза с колата в китайското посолство. Ще им прегазя военното аташе, миролюбивото аташе, културното аташе и просташкото аташе! Тогава ще спрат да продават своите Железни Неща!

Никой не му вярваше, защото тези неща ги говореше само след петото уиски.

Един ден обаче Дебелият Пешо се качи на колата си, влезе в китайското посолство и се опита да прегази военния аташе, миролюбивия аташе, културния аташе и просташкия аташе.

Аташетата бяха на море в Испания и затова Дебелият Пешо прегази само секретарките им. После без да иска се заби в оградата и загина.