Изборите приключиха, пушекът от бойното поле се разнесе, и съвсем скоро вече няма да е куул да се говори за тях, та бързам да хвана последния влак. Предполагам, че най-често задаваният въпрос тези дни е: „И ся кво?“. Затова кратко и аргументирано мисля да опиша накъде сме тръгнали сега според мен. За да може след години да погледнем заедно, да видим прав ли съм бил, и в зависимост от резултата или да ви натяквам „казàх ви аз“, или пък да си посипвам главата с пепел.
1. Всичко вероятно ще започне с опит на ГЕРБ за съставяне на самостоятелно „правителство на малцинството“, както при предишния мандат. Вместо да търси коалиция, което си е загубена кауза, Борисов може да опита да предложи кабинет от силни, безпартийни личности.
2. Интересите, които играят, обаче са твърде големи, и едва ли такъв проект ще издържи. Например огромния натиск, който БСП, дори и когато беше в опозиция, упражняваше за довършване на АЕЦ Белене, показва, че хора на ключови позиции в партията имат много очевиден материален интерес там. Ясно е, че политик, който успее да пробута такъв голям и дългосрочен проект, може добре да осигури себе си и семейството си за цял живот. Тези хора искат власт и са наясно, че най-сетне могат да я получат.
3. ДПС е естествен коалиционен партньор на БСП; тези две партии и досега са управлявали заедно неведнъж, и между тях липсва остра реторика и противопоставяне. Няма проблем да очакваме официална следизборна коалиция между тях за съставяне на правителство. Тя, разбира се, няма да е достатъчна за получаване на мнозинство, затова трябва да погледнем и към четвъртата по брой гласове партия.
4. Атака е по-различен тип политическа сила, която гради авторитета си на основата на радикализиране и противопоставяне, затова е невъзможно официално тя да влезе в тази коалиция. Волен Сидеров вероятно далеч не е толкова изперкал, колкото изглежда, и ще съумее вместо това да изтъргува неофициалната подкрепа на своите депутати – срещу определени облаги, разбира се. Така Атака „тайно“ ще гласува доверие на БСП, точно както досега „тайно“ гласуваше доверие на ГЕРБ. Същевременно с остър изказ и имидж на опозиционен лидер Сидеров ще продължи да поддържа подкрепата на своя електорат (в който влиза може би най-наивната част от българите). Отлюспянето на опортюнисти от Атака като че ли привърши в рамките на миналия парламент и може да се очаква новата парламентарна група на партията да е много по-сплотена и да участва координирано в такава схема.
5. Възможно е и подкрепата за правителство на БСП на по-късен етап да се осигури чрез разпадане на единството в ГЕРБ и с помощта на определени народни представители от тази партия. ГЕРБ никога не са били в опозиция и може би авторитетът на Бойко Борисов няма да е достатъчен, за да ги задържи заедно в бъдеще.
6. При всички положения, подкрепата за такова правителство е доста разклатена, и очаквам то да се задържи не повече от година-две, след което Борисов да се върне на бял кон и пак да ни „спасява“. Подобна беше ситуацията в Италия с кабинета на Романо Проди (2006-2008), който за кратко успя да замести Силвио Берлускони. Всъщност Борисов като явление в политиката много прилича на Берлускони (мачовски имидж, скандали, връзки с организираната престъпност, псевдо-дясна политика и редовни, парадоксално високи резултати на избори). Пак по аналогия със Силвио, сигурно сега срещу Бойко ще бъде заведено някое и друго дело, което да се точи дълги години без резултат и да осигурява занимание за кифлите-журналистки.
Накратко, очаквам: изолация и люспене на ГЕРБ; Коалиция БСП-ДПС; много крякане, но тайна подкрепа за правителството от Атака; падане на кабинета след 1-2 години и нов възход на бате Бойко под някаква форма.
Още по-накратко: майката сме си…