Skip to main content

Човешки истории: (11) Кръчмата на Тошо и финансовата стабилност

drinks Един ден в един от крайните квартали на областния град настъпи суматоха.

Кръчмата на Тошо беше може би единствената атракция в квартала. Обикновено – чак след работно време. В по-ранните часове кръчмата беше тиха и спокойна. По това време Тошо решаваше кръстословици и броеше мухите.

Този ден обаче кръчмата беше пълна още по обяд. Всичко започна, когато влезе Пенчо от първия етаж. Пенчо от първия етаж живееше на първия етаж в най-големия блок на квартала. Оттам имаше добра видимост. Винаги знаеше кой минава. Понякога чуваше и какво си говорят. Всички слухове в квартала минаваха през Пенчо от първия етаж. Той каза на Тошо:

– Абе Тошо, наистина ли кръчмата щяла да фалира?

– Няма да фалира – отвърна Тошо.

– Ама сигурен ли си?

– Бизнесът върви добре. – каза Тошо. – Снек-бар „При Тошо“ е най-стабилната питейна институция в региона. Възвръщаемостта на капитала е в нормалните граници. Залагам предимно на диверсифицирано портфолио от ликвидни активи като бира, ракия, коняк, джин, водка и ром. Редовно правя стрес тестове с помощта на Киро Пияницата и винаги имам повече провизии, отколкото той може да изпие. Имам и адекватно ниво на валутни резерви от ония английски туристи, които спряха миналия четвъртък на път за Слънчев Бряг, нальокаха се като животни и нямаха левове…

– Не ти разбирам бръщолевениците – каза Пенчо. – Звучат ми точно като дрънканици на кръчмар пред фалит. Я поне дай една бира за последно.

Тошо се отказа да спори с Пенчо и му отвори бутилка студена бира. По пътя на логиката, скоро я последва втора. И трета, и пета. Междувременно кръчмата се напълни с разтревожени граждани. Всички бяха убедени, че фалитът е неминуем. Затова идваха да изпият по една бира за последно. И втора, и трета, и пета. Слухът се разпространяваше. Свободните маси свършиха. Пиеше се на крак. Хората си взимаха отпуски, за да прекарат деня в кръчмата на Тошо. Водеха и жените си.

Скоро студените бири в хладилника свършиха. Тошо изкара топли от задната стаичка. Посетителите се убедиха, че това е доказателство за близкия фалит на кръчмата. Поръчките зачестиха. Тошо звънеше по складовете и правеше заявки за извънредни доставки.

До вечерта половината посетители бяха под масите. Другата половина образуваха доброволчески команди и ги изнасяха по домовете. След това се връщаха, за да си допият навреме преди фалита.

– Няма да фалирам бе, хора! – за стотен път каза Тошо. След това окачи новия надпис „ДЕНОНОЩНО“ и предаде смяната на сина си.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.