Skip to main content

Оценка на кучешки и котешки храни

6266451_l

Щом в човешките храни производителите си позволяват да блъскат какви ли не боклуци, представете си какво попада в тези за кучета и котки. Разбира се, има много стопани като мен, които искат най-доброто за животното си (и могат да си го позволят), но когато не сме експерти, се доверяваме основно на реклами, на приятелски препоръки и на високата цена. Те обаче невинаги са подходящи критерии.

На сайта petfoodratings.org открих много материали (безпристрастни и добре аргументирани) за качеството на храните и техните съставки. Там намерих и една нелоша точкова система, по която може да определите приблизителното качество на храната според списъка със съставки. Понеже смятам, че схемата е добра, я препечатвам тук на български, като внесох само няколко дребни промени, защото е правена за кучешки храни в САЩ, пък аз имам котка в ЕС.

Точкова система

Започва се със 100 точки и се чете съдържанието.

съдържа съставката „животински продукти“ (без да се уточнява дали е месо, вътрешности, кокали и т.н.) -10
съдържа съставки с животински произход, без да се уточнява от какво животно са (напр. общи наименования като „месо“, „птиче месо“, „месно брашно“, „животинска мазнина“) -10 за всяка такава съставка
съдържа BHA / BHT / етоксихин / E320 / E321 / E324 или пише „антиоксиданти“, без да се уточнява какви са точно и дали са естествени или синтетични -10
съдържа неуточнени зърнени продукти -5 за всяка такава съставка
една и съща зърнена култура, спомената 2 или повече пъти сред първите 5 съставки (напр. „кафяв ориз“ и „оризово брашно“) -5
по-малко от два вида месо в първите 3 съставки (изключение: месното брашно може да е по-назад в списъка) -3
оцветители -3
съдържа царевица -3
съдържа царевица сред първите 5 съставки -3
животински мазнини (освен рибено масло) -2
соя или соеви продукти -2
добавена сол -1
„Био“ месо и месни продукти +5
препоръка от известен киноложки/фелиноложки клуб или специалист с добра репутация +5
храната е изсушена на фурна, а не екструдирана +5
съдържа пробиотици +3
съдържа плодове +3
съдържа зеленчуци (не зърнени култури) +3
съдържа ечемик +2
съдържа ленено масло (не само ленено семе) +2
съдържа овес или овесено брашно +1
съдържа слънчогледово олио +1
продукти от всеки различен вид животно, освен първия +1 за всяка съставка
хондроитин +1
растенията са проверени и не съдържат пестициди +1

Крайна оценка по точки

над 94 Отличен 6
86-93 Мн. добър 5
78-85 Добър 4
70-77 Среден 3
под 70 Слаб 2

Богатството трябва да бъде създадено, преди да можем да го раздадем на бедните

Автор: Стив Патерсън

"Капиталът", Виктор Дени, 1920
„Капиталът“, Виктор Дени, 1920

Бизнесът често бива описван като суров и жесток. Според популярната гледна точка – светогледа в стил Чарлз Дикенс – предприятията са пълни с коравосърдечни скръндзи, които ценят печалбите повече, отколкото хората. Това се смята за противоположност на добронамереността и алтруизма на благотворителните организации, на организациите с нестопанска цел, както и на правителствата, за които се предполага, че са създадени, за да помагат на хората. Благотворителността, по-специално, се разглежда като етично превъзхождаща бизнеса. В крайна сметка, какво би могло да окаже по-голямо въздействие върху света, отколкото да даряваш на нуждаещите се?

Този възглед е недалновиден. Макар да е вярно, че благотворителността помага на хората, бизнесът има далеч по-голям принос към човечеството. Почти цялото подобрение на стандарта на живот на хората се дължи на обикновена търговия, и от нея най-бедните печелят най-много. За да разберем защо, трябва да разгледаме различните формули, под които благотворителните организации и фирмите работят.

Благотворителността се занимава с разпределение на богатството – координиране на прехвърлянето на „излишъка“ на някои хора към тези в състояние на „краен недостиг“. Бизнесът, от друга страна, се занимава със създаването на богатство чрез продажба на стоки и услуги, които хората смятат за полезни.

Създаването на богатството е на първо място

Без това първоначално създаване на богатство, благотворителните организации няма да имат какво да разпределят. В развития свят е лесно да се забрави, че бедността е състоянието по подразбиране на човешкото съществуване. Богатството не се среща в природата; то трябва да бъде създадено, и точно това е ролята на бизнеса и предприемачите. Те са силата, която ни отдалечава от естественото състояние на бедност. Всички случаи на бедност имат едно и също решение – не просто разпределение на благата, а създаването им. Това е не само теоретичен аргумент. Той е очевиден навсякъде по света.

Колкото по-дълбоко изследваме това, толкова по-ясно става. Помислете за обикновената перална машина. Ние я приемаме за даденост в развития свят, но пералнята е променила живота на стотици милиони хора. Не е преувеличено да се каже, че нейният изобретател е променил хода на историята. Как така? Чрез драстично намаляване на количеството физически труд, нужен за прането. Милиони хора по целия свят – жените, по-специално – са освободени от безброй часове пране на дрехи всяка седмица; това време може да бъде изразходвано за други неща.

Нека приемем скромна оценка и кажем, че пералната машина спестява пет часа труд на седмица. Ако сто милиона души притежават една машина, това са 500 милиона часа труд, спестени на седмица – толкова голямо число, че е трудно да бъде възприето от ума. Това са 500 милиона часа, които могат да бъдат използвани за други неща – образование, прекарване на повече време със семейството, печелене на по-големи доходи, доброволческа дейност в местни организации и т.н.

Въздействието на новосъздаденото богатство и предприемачеството е огромно, въпреки че инженерът, проектирал пералната машина може да е бил егоист. Единствената му мотивация може е била да спечели пари. Разбира се, може би той си е помислил: „Иска ми се на жените да не им се налага да губят толкова много време в пране.“ Така или иначе, резултатът е един и същ. Светът се е променил заради неговото изобретение. Предприятията, които продават перални машини, инженерите, които проектират по-добри машини, работниците в стоманодобивната индустрия, които търсят по-евтини начини за създаване на необходимите суровини – всички те допринасят за експоненциален растеж на стандарта на живот на хората.

Верижните ефекти от предприемачеството

Ползите от предприемачеството не са само преки; те създават „ефект на пеперудата“. Помислете за децата, които са родени в семейства с перални машини. Те също се възползват от свободното време на майка им. Те може би имат възможност да получат по-добро образование и самите те да станат инженери и производители. Кой знае? Възможно е изобретяването на пералната машина да е съществена стъпка към лечението на рака. В крайна сметка, децата, които ще пораснат и ще станат лекари, трябва да имат достатъчно висок стандарт на живот, за да ходят на училище.

Но верижната реакция не спира дотук. Помислете за хората, спасени от лекаря, който лекува рак! Те, както и техните семейства, също ще се възползват от съществуването на пералната машина, и ще бъдат в състояние да произвеждат още повече за останалата част от обществото. С други думи, създаването на богатство е експоненциално, и то буквално променя хода на историята. Алчният бизнесмен може да го е грижа само за него самия, но неговите изобретения и ефективност в крайна сметка облагодетелстват обществото по един изключителен начин.

Сравнете това с благотворителността. Да дариш перална машина на някого ще промени живота му, няма съмнение. И това със сигурност създава непряк ефект само по себе си. Но създаването на перална машина – или нейната продажба, проектиране, или подобряване – променя света. Дори и доставката на суровини за завода променя света. Работниците в мината, или сервитьорката, която им дава обяд, участват в процеса, който спасява хората от бедността.

Това не намалява ролята на благотворителните организации; те също имат ценна функция. Ако сте като мен – ако не сте предприемач или инженер – тогава благотворителността е основен начин да се помогне на ближния. Не всеки има необходимите умения, за да създаде ново изобретение или да стане успешен бизнесмен. Но това не пречи на хората да правят положителен принос за света. Въпреки това трябва да бъдем реалисти: дарението на мебели например не създава същия верижен ефект като продажбата на храни на достъпни цени или на електрически инструменти за всеки.

Много икономически истини работят по този начин. Ние бързаме да хвалим това, което е лесно да се види – като например да дадеш сандвич на някой наистина нуждаещ се – но пренебрегваме или дори осъждаме това, което се случва зад кулисите и всичкия труд и сътрудничество, необходими за да се създадат и разпространяват евтини сандвичи. Фермерът, месарят, шофьорът на камиона, готвачът, инженерът и бизнесменът също трябва да бъдат похвалени за тяхната работа. Без тях нямаше да има излишък на храна, който да раздаваме.

Съвършените твърдо сварени яйца

Научен метод
Резултатите при различна температура, количество вода и продължителност на варенето. Да живей научният метод!

Вчера се размислих разни мисли, докато си варях яйца.

Размислих се върху това как никога не успявам да уцеля перфектните твърдо сварени яйца. Или по-точно, понякога успявам, но с чист късмет. Или ще са недосварени, или преварени. Чудейки се колко минути точно е най-добре да ги оставя да врят, се допитах, естествено, до бай Гугъл.

Излязоха ми куп съвети на различни експерти. Сред тях е трудно да намериш два еднакви, но аз се спрях на статия на J. Kenji López-Alt, която беше адски солидно подкрепена с научни факти.

И тъй, преразказвам накратко: в яйцето има куп протеини, които реагират различно на различните температури, но най-простичко казано: при около 80 градуса белтъкът се стяга идеално, без да е мек и лигав или твърд и „гумен“. Жълтъкът пък трябва да се загрее до малко по-ниски температури – около 70 градуса – за да има най-хубав цвят и вкус.

eggs2

Първо, за да се достигне такова сравнително равномерно затопляне на всички части на яйцето, трябва яйцата да се сложат в студена вода и да се загряват постепенно, а не да се пуснат директно във вряща вода.

Второ, изобщо вряща вода не е нужна, защото при 100 градуса ако не се превари цялото яйце, то поне външната част на белтъка ще е над оптималната температура. Отделно кламбичкането може да счупи черупката.

Затова водата с яйцата трябва да се затопли докато едва-едва почне да къкри (ще видите в един момент как малки мехурчета се отделят постоянно от дъното). Това състояние отговаря на температура от около 80 градуса.

След това котлонът се изключва и водата трябва да се остави да изстива бавно, докато яйцата се „варят“ вътре. За целта трябва количеството вода да е подходящо, за да задържи точната температура за точно време. Изчисленията показват, че идеалното количество е литър и половина вода, в която яйцата да стоят поне 10 минути след изключването на котлона.

Задължителната военна служба и други жестоки данъци

Автор: Раян МакМекън

20140612094416_249021 Наборната служба от години е отменена в по-богатите страни, но продължава да бъде широко използвана в по-голямата част от света. Наскоро задължителната военна служба в Украйна се превърна в международен проблем, тъй като украинската държава я възстанови, при което срещна значителна съпротива в много райони на страната.

Използването на принудителна военна служба в Украйна далеч не е уникално за тази държава – в съседна Русия също се ходи в казарма – но полемиката в Украйна подчерта факта, че задължителната военна служба изцяло противоречи на каквото и да било зачитане на личността и собствеността.

Наборната служба: 100-процентов данък

„Наборната служба е робство,“ пише Мъри Ротбард през 1973 г. – и въпреки че временната военна повинност очевидно е много по-малко зло в сравнение с доживотното робство (ако приемем, че наборникът остане жив до уволнението си), военната служба е все пак почти 100-процентов данък върху всичко, което човешкият ум и тяло произвежда през това време. Ако някой се опита да избяга от затварянето си в „открития затвор“, наречен казарма, често го грози лишаване от свобода или дори смъртна присъда.

Наборната служба е популярна сред държавните управници, защото това е лесен начин да се извлекат директно средства от населението. Точно както редовните данъци частично отнемат спестяванията, производството и труда на населението като цяло, казармата извлича почти целия труд и усилия на наборниците. Тежестта в повечето случаи пада непропорционално върху младите мъже и те са изложени на риск от много по-висока данъчна тежест, ако загинат или получат трайни увреждания в битка. Ако наборникът няма късмет, той може да изживее остатъка от живота си обезобразен, без зрение или с липсващи крайници. Тази цена, която войникът може да се наложи да плати, е вид доживотен данък, плащан на държавата.

За щастие, при тези, които избегнат тази съдба, срокът на робство приключва след определено време, но докато това време изтече, единствената свобода, която войникът получава, зависи от неговите тъмничари. Ротбард обяснява:

… Когато федералното правителство сметне за добре, той бива задържан от властите и приет в армията. Там тялото и волята му вече не са негови собствени; той подлежи на диктата на правителството; и той може да бъде принуден да убива и да поставя живота си в опасност, ако властите разпоредят това. Какво друго е наборната служба, ако не принудителен труд?

Не е изненадващо, че навсякъде, винаги, когато се въведе наборна служба, има и хора, които се опитват да я избегнат, и правителствата предприемат мерки, за да уловят тези така наречени „нарушители“ в мрежите си. Украинското правителство със сигурност полага активни усилия да накаже тези, които се опитват да избягат от този 100-процентов данък, като дори стига дотам, че праща в затвора хора, които говорят открито срещу него. „The Guardian“ съобщава:

Руслан Коцаба миналата седмица публикува видеоклип, адресиран до украинския президент Петро Порошенко, в който казва, че по-скоро ще отиде в затвора за срок от пет години, отколкото да се бие с про-руските бунтовници в източната част на страната. Сега той е изправен пред петнадесет години в затвора, след като бе арестуван за предателство и възпрепятстване на военните…

Украинските мъже на възраст между 25 и 60 години потенциално подлежат на мобилизация и 75 000 са получили повиквателни, от които 60 процента ще постъпят на служба…

Правителствен указ регулира пътуванията в чужбина за тези, които подлежат на мобилизация. Това означава, че хората могат да бъдат арестувани на ГКПП и тези, укрили се от военна служба, са изправени пред затвор до пет години.

Подобни действия – в различна степен – могат да се видят навсякъде, където съществува задължителна военна служба, а по време на война наказанията са най-строги.

Откупване на робите

Държавите отдавна негласно признават фундаменталния характер на задължителната военна служба като форма на данъчно облагане. В Швейцария например, младите мъже, определени за негодни за военна служба, плащат допълнителен данък за период от няколко години, вместо да служат.

На други места, като например САЩ, където държавната и местната военна повинност е съществувала преди Гражданската война, по-заможните са имали възможност да избегнат военна служба, плащайки различни видове допълнителни данъци или наемайки „заместници“.

Освен това, държавите, които успяват постоянно да извличат голямо количество ресурси от общото население, нямат нужда да прибягват до наборна служба. В САЩ например, където статутът на долара като световна резервна валута позволява на държавата безкрайно да увеличава държавния дълг и военните разходи, няма голяма нужда от задължителна военна служба. В този случай държавата може продължително да финансира пропагандни кампании, за да привлича доброволци, да плаща на наемници и да развива проекти, които заместват човешкия персонал с капитал, например безпилотни самолети.

В държави с по-ограничени финансови ресурси като Русия и Украйна обаче, на управниците им се налага директно да конфискуват труда на хората за определен брой години. Наборната служба често е признак, че държавата се опитва да води война евтино. Също така, в някои случаи, политически е по-лесно да се наложи този 100-процентов данък на едно определено малцинство (младите мъже), отколкото за армията да плаща по-голяма част от обществото – работещите данъкоплатци.

Пропагандата

За щастие на много държави, те могат да разчитат на националистическата идеология, за да внушат срам у тези, които възразяват срещу задължителната военна служба. Тази идеология, разбира се, се насърчава от самите държави с техните собствени пропагандни кампании и твърдения, че имаме „дълг“ към нашите управници. Този „дълг“, естествено, се плаща от наборника заедно с всички останали данъци, които той плаща преди и след службата си. На практика никъде в съвременния свят отслужилият войник не бива освобождаван от данъци след това.

Аргументите, използвани в полза на задължителната военна служба, не се различават от същите твърдения, използвани за да внушат срам у гражданите и да ги накарат да плащат повече данъци. Както може да се види в американски пропаганден филм от 1943 година, данъците са нещо, което човек трябва да плаща „с радост и гордост“: „Благодарение на Хитлер и Хирохито, данъците са по-високи от всякога“. С други думи, ако някой не си плаща с радост и гордост данъка върху доходите, той подкрепя Хирохито и Хитлер.

Казармата и военната отбрана са две различни неща

Въпросът за военната повинност е независим от въпроса за военната отбрана. Поддръжниците на наборната служба често се опитват да обединят двата въпроса, но като Дж. Р. Хъмъл посочва, САЩ от 1820 до гражданската война разчитат почти изцяло на полу-частни военни формирования за целите на националната отбрана дори в момент, когато нападенията от индиански племена са много реална заплаха в западните щати. В действителност Хъмъл отбелязва, че частните милиции са най-ефективните военни сили и имат по-голям военен успех в сравнение с групите от наборници. Това не е изненадващо, тъй като армията от доброволци естествено включва лицата, които самостоятелно са избрали да работят като войници и по този начин осигурява предимствата на доброволната делба на труда.

Същевременно, ако правителството не е в състояние да привлече достатъчен брой военни доброволци, ако наборниците се опитват да напуснат страната и ако гражданите не обичат да плащат данъци, това би трябвало да е ясен намек, че – поне от гледната точка на средностатистическия човек – от външната политика на правителството има много да се желае.