Автор: Раян МакМекън
Наборната служба от години е отменена в по-богатите страни, но продължава да бъде широко използвана в по-голямата част от света. Наскоро задължителната военна служба в Украйна се превърна в международен проблем, тъй като украинската държава я възстанови, при което срещна значителна съпротива в много райони на страната.
Използването на принудителна военна служба в Украйна далеч не е уникално за тази държава – в съседна Русия също се ходи в казарма – но полемиката в Украйна подчерта факта, че задължителната военна служба изцяло противоречи на каквото и да било зачитане на личността и собствеността.
Наборната служба: 100-процентов данък
„Наборната служба е робство,“ пише Мъри Ротбард през 1973 г. – и въпреки че временната военна повинност очевидно е много по-малко зло в сравнение с доживотното робство (ако приемем, че наборникът остане жив до уволнението си), военната служба е все пак почти 100-процентов данък върху всичко, което човешкият ум и тяло произвежда през това време. Ако някой се опита да избяга от затварянето си в „открития затвор“, наречен казарма, често го грози лишаване от свобода или дори смъртна присъда.
Наборната служба е популярна сред държавните управници, защото това е лесен начин да се извлекат директно средства от населението. Точно както редовните данъци частично отнемат спестяванията, производството и труда на населението като цяло, казармата извлича почти целия труд и усилия на наборниците. Тежестта в повечето случаи пада непропорционално върху младите мъже и те са изложени на риск от много по-висока данъчна тежест, ако загинат или получат трайни увреждания в битка. Ако наборникът няма късмет, той може да изживее остатъка от живота си обезобразен, без зрение или с липсващи крайници. Тази цена, която войникът може да се наложи да плати, е вид доживотен данък, плащан на държавата.
За щастие, при тези, които избегнат тази съдба, срокът на робство приключва след определено време, но докато това време изтече, единствената свобода, която войникът получава, зависи от неговите тъмничари. Ротбард обяснява:
… Когато федералното правителство сметне за добре, той бива задържан от властите и приет в армията. Там тялото и волята му вече не са негови собствени; той подлежи на диктата на правителството; и той може да бъде принуден да убива и да поставя живота си в опасност, ако властите разпоредят това. Какво друго е наборната служба, ако не принудителен труд?
Не е изненадващо, че навсякъде, винаги, когато се въведе наборна служба, има и хора, които се опитват да я избегнат, и правителствата предприемат мерки, за да уловят тези така наречени „нарушители“ в мрежите си. Украинското правителство със сигурност полага активни усилия да накаже тези, които се опитват да избягат от този 100-процентов данък, като дори стига дотам, че праща в затвора хора, които говорят открито срещу него. „The Guardian“ съобщава:
Руслан Коцаба миналата седмица публикува видеоклип, адресиран до украинския президент Петро Порошенко, в който казва, че по-скоро ще отиде в затвора за срок от пет години, отколкото да се бие с про-руските бунтовници в източната част на страната. Сега той е изправен пред петнадесет години в затвора, след като бе арестуван за предателство и възпрепятстване на военните…
Украинските мъже на възраст между 25 и 60 години потенциално подлежат на мобилизация и 75 000 са получили повиквателни, от които 60 процента ще постъпят на служба…
Правителствен указ регулира пътуванията в чужбина за тези, които подлежат на мобилизация. Това означава, че хората могат да бъдат арестувани на ГКПП и тези, укрили се от военна служба, са изправени пред затвор до пет години.
Подобни действия – в различна степен – могат да се видят навсякъде, където съществува задължителна военна служба, а по време на война наказанията са най-строги.
Откупване на робите
Държавите отдавна негласно признават фундаменталния характер на задължителната военна служба като форма на данъчно облагане. В Швейцария например, младите мъже, определени за негодни за военна служба, плащат допълнителен данък за период от няколко години, вместо да служат.
На други места, като например САЩ, където държавната и местната военна повинност е съществувала преди Гражданската война, по-заможните са имали възможност да избегнат военна служба, плащайки различни видове допълнителни данъци или наемайки „заместници“.
Освен това, държавите, които успяват постоянно да извличат голямо количество ресурси от общото население, нямат нужда да прибягват до наборна служба. В САЩ например, където статутът на долара като световна резервна валута позволява на държавата безкрайно да увеличава държавния дълг и военните разходи, няма голяма нужда от задължителна военна служба. В този случай държавата може продължително да финансира пропагандни кампании, за да привлича доброволци, да плаща на наемници и да развива проекти, които заместват човешкия персонал с капитал, например безпилотни самолети.
В държави с по-ограничени финансови ресурси като Русия и Украйна обаче, на управниците им се налага директно да конфискуват труда на хората за определен брой години. Наборната служба често е признак, че държавата се опитва да води война евтино. Също така, в някои случаи, политически е по-лесно да се наложи този 100-процентов данък на едно определено малцинство (младите мъже), отколкото за армията да плаща по-голяма част от обществото – работещите данъкоплатци.
Пропагандата
За щастие на много държави, те могат да разчитат на националистическата идеология, за да внушат срам у тези, които възразяват срещу задължителната военна служба. Тази идеология, разбира се, се насърчава от самите държави с техните собствени пропагандни кампании и твърдения, че имаме „дълг“ към нашите управници. Този „дълг“, естествено, се плаща от наборника заедно с всички останали данъци, които той плаща преди и след службата си. На практика никъде в съвременния свят отслужилият войник не бива освобождаван от данъци след това.
Аргументите, използвани в полза на задължителната военна служба, не се различават от същите твърдения, използвани за да внушат срам у гражданите и да ги накарат да плащат повече данъци. Както може да се види в американски пропаганден филм от 1943 година, данъците са нещо, което човек трябва да плаща „с радост и гордост“: „Благодарение на Хитлер и Хирохито, данъците са по-високи от всякога“. С други думи, ако някой не си плаща с радост и гордост данъка върху доходите, той подкрепя Хирохито и Хитлер.
Казармата и военната отбрана са две различни неща
Въпросът за военната повинност е независим от въпроса за военната отбрана. Поддръжниците на наборната служба често се опитват да обединят двата въпроса, но като Дж. Р. Хъмъл посочва, САЩ от 1820 до гражданската война разчитат почти изцяло на полу-частни военни формирования за целите на националната отбрана дори в момент, когато нападенията от индиански племена са много реална заплаха в западните щати. В действителност Хъмъл отбелязва, че частните милиции са най-ефективните военни сили и имат по-голям военен успех в сравнение с групите от наборници. Това не е изненадващо, тъй като армията от доброволци естествено включва лицата, които самостоятелно са избрали да работят като войници и по този начин осигурява предимствата на доброволната делба на труда.
Същевременно, ако правителството не е в състояние да привлече достатъчен брой военни доброволци, ако наборниците се опитват да напуснат страната и ако гражданите не обичат да плащат данъци, това би трябвало да е ясен намек, че – поне от гледната точка на средностатистическия човек – от външната политика на правителството има много да се желае.