Skip to main content

Кога столицата става провинция?

Снимка: Никола Груев

Както всички добре знаем, в България обичаме да се делим на два типа хора: Софиянци и НеСофиянци.

Теоретично Софиянци могат най-лесно да бъдат намерени в град София, а НеСофиянци – във всички останали населени места, които по примера на древните римляни наричаме „провинция“. Римската империя е имала много провинции, ние като по-малка страна явно си имаме само една, и затова обикновено я членуваме – „провинцията“.

През 1887 населението на София е към 30 000. Днес толкова хора живеят в най-малкия областен град в България – Смолян.

Предвид естествения прираст в България през годините, потомството на тогавашните Софиянци възлиза на около 70 000 души. Днес толкова хора живеят в една по-стара столица – Велико Търново.

В София обаче сега живеят 1,2 милиона души. Горе-долу колкото в една друга европейска столица – Брюксел. Всички те, освен горните 70 000, явно по един или друг начин се оказват НеСофиянци.

Извод: мнозинството от жителите на гр. София са по същество НеСофиянци, обаче много от тях (включително долуподписаният) се барат за Софиянци.

Има два интересни момента, свързани с житието на Исус Христос, когато така създалото се динамично равновесие София-Софиянци-НеСофиянци временно се променя. Става въпрос, разбира се, за Коледа и Великден.

Както добре знаем, в тези два момента голям процент НеСофиянци отива да празнува по родните си места, а в София остават тези, които се барат за Софиянци (включително долуподписаният).

Някои от оставащите твърдят, че именно в тези моменти градът се изчиства от всичко „селско“ и „провинциално“ и за кратко се превръща в истински, цивилизован, ама баш ‘убав град на европейско и световно равнище. Ще си позволя да не се съглася. Защо?

Ами да видим някои отличителни черти на архетипа на провинциалното градче в Европа:

  • Провинциалното градче е тихо и спокойно
  • Провинциалното градче е спретнато и чисто
  • В провинциалното градче има малко хора, всички се познават и поздравяват по улиците
  • В провинциалното градче всички са си родени там, пришълците са по-скоро изключение
  • В провинциалното градче няма блъсканици и задръствания
  • В провинциалното градче няма проблем с паркирането

Какво се оказва? Парадоксално, ако от София се изнесат всички НеСофиянци и останат само 70 000 кореняци, тя ще заприлича на провинциален град по всички параграфи! Задръствания, глъчка, мръсотия, претъпкано метро и всякакви пропадняци има в Лондон, Париж, Берлин, Рим, Ню Йорк и Токио. Тези неща ги няма в Клисура, Кастелморон-д’Албре, Брусарци, Чичестър и Шиншиноцу.

Те т’ва исках, всъщност, да кажа. Ако искаш градът ти да е спокоен и в него да няма другоселци, значи именно ти си човекът с провинциално мислене. В това няма нищо лошо, всеки си има предпочитания за заобикалящата среда. Но ако не искаш шум, пришълци и синя зона, то най-подходящото решение е да си стегнеш куфарите и да се изселиш, за да пребориш когнитивния дисонанс, като си станеш провинциалист не само по душа, но и по местоживеене. А междувременно София си остава столица с всички последствия от това, и в последните години дори с бавна, но стабилна стъпка се превръща в космополитен град и поне малко се приближава по дух и начин на живот до горните световноизвестни мегаполиси.

Рождество Христово: Силата се пробужда

aurora Здравейте, приятели. Днес е Рождество Христово. Бас държа, че не съм първият, който ви го казва. Тази новина със сигурност вече я знаете, дори и вече да ви е писнало от всичко, дори да сте се откъснали тотално от света и да сте хванали Балкана (макар че, щом четете това, едва ли сте стигнали дотам).

Ако ме познавате достатъчно добре, ще знаете, че аз също обичам да плюскам постни сармички и бобец, но това не ми е достатъчно. По такива празници обичам също да се замислям, за да оценя идеята и значението на това, което отбелязваме.

Та какво е значението на Коледата? Според мен, ако на Великден празнуваме победата над смъртта, то днес отбелязваме началото на дългия път, който в крайна сметка ще доведе до тази победа.

Първо на първо, защо празнуваме Рождеството точно днес? Всъщност в Евангелията няма никакви „улики“, които да ни насочат към точната дата на раждане на Исус Христос. Лука и Матей описват Рождеството, но не става ясно кой е сезонът. От една страна, малко е съмнително овцете да са изведени на паша през декември, както пише Лука. От друга страна – що пък не, климатът във Витлеем е мек.

При всички положения изборът на 25 декември е по-скоро произволен и е свързан не с някакви исторически или библейски сведения, а по-скоро с желанието да се „християнизират“ многобройните езически празненства, които са свързани със зимното слънцестоене.

В цялото Северно полукълбо, където са корените на нашата цивилизация, около 22 декември се пада най-дългата нощ, а по един или друг начин всички тези празненства се основават на вярата, че точно в тази най-дълга нощ се ражда новото начало.

Вярвам, че това има връзка и с деня на новата година. Познатият 1 януари далеч не е златен стандарт в историята. В немалко календарни системи – например китайския лунен календар – новата година започва напролет, когато дърветата се разлистват и животът започва да придобива по-активен ритъм.

Обаче при други древни народи (включително прабългарите, според някои хипотези) има сведения, че годината започва през зимата – именно около 22 декември. По подобен начин Римската империя и християнският свят също в крайна сметка възприемат тази идея. Народната мъдрост тук е ясна: да, напролет светът около нас се раззеленява; това обаче е просто първият видим резултат от процес, който започва да тече много по-рано, в най-студените и най-тъмни дни.

За да тръгнеш нагоре, първо стигаш до дъното. Новото начало идва в най-тежкия момент. Спасителят идва, когато изглежда, че спасение няма. Все банални мъдрости а ла Паулу Коелю, но повечето банални мъдрости са станали банални, защото са неоспорими истини, нали така?

Затова, приятели, честито Рождество. Честито Начало. Днес отпразнуваме християнското Начало, а скоро – и гражданската Нова Година, които са две страни на една и съща монета. Тези зимни празници са повод да си напомним, че с много труд винаги можем да стигнем от Началото до Края, и че с мъдър разум и оптимизъм можем в сухите зимни дървета да видим бъдещото зелено листо.

За край ще ви разкажа една история от този понеделник. Тя вече беше разпространена от световните агенции, но аз я научавам чак днес. Първо, защото напоследък избягвам да си тровя ума с „новини“, и второ, защото в масовите медии, до които имаме достъп, често случки като тази минават „между другото“ или направо биват пропуснати – а не би трябвало.

Действието се развива в североизточна Кения. Автобус пътува от столицата Найроби до градчето Мандера. Както у нас, много хора пътуват до родните си места за празниците, за да се видят със семействата си.

Минавайки по лош черен път, автобусът попада в засада, организирана от ал-Шабаб – печално известните сомалийски ислямски екстремисти, които неведнъж са проливали кръв в региона. Обичайна практика при техните атаки е да разделят мюсюлманите от християните, след което просто да застрелват последните.

Когато шофьорът вижда въоръжените мъже, на всички им е ясно какво ще стане. Затова мюсюлманите в автобуса за броени секунди раздават свои дрехи на пътниците християни. После, когато всички са заставени да слязат от автобуса, мюсюлманите наобикалят християните, за да останат неразличими в тълпата. На практика създават жив щит, което обърква плановете на терористите.

Спечеленото време се оказва решаващо. Скоро приближаващ камион отвлича вниманието на нападателите, което позволява на всички да се качат обратно в автобуса и да избягат.

В това мрачно време, когато около нас активно се насажда омраза, това е красива история, която ни дава надежда за бъдещето. Група мюсюлмани помага на група християни да останат живи и да празнуват Коледа!

Под пластовете мръсотия, невежество и зло, дреме неунищожимия зародиш на всичко чисто, разумно и добро, което пак ще разцъфне. Ето това празнуваме днес. Или както разправят в една друга митология – Силата се пробужда!

Вместо редовната съботна пращулка

Няма да си кича профила с Айфелови кули, всички които ме познават вероятно знаят какво мисля. Бесен съм, разбира се. Преките виновни ще си получат заслуженото, сигурен съм. Но не всичко свършва с преките виновни, нали? От вас, приятели, искам да се замислите – на братството и любовта ли служите, или на омразата и смъртта. Не бързайте да си отговаряте. Проверете всеки похарчен лев, всяка пусната бюлетина, всеки превключен телевизионен канал, всеки ваш личен избор за мир и добро ли отива, или за пропаганда и морална защита на обиди, омраза, бой, убийства и война. Да не стане като в близкото минало, когато толерантният и миролюбив български народ снабдяваше половината свят с огнестрелни оръжия – някои забогатяха, други гледаха отстрани и псуваха – с чиста съвест, понеже „не бях аз“. Сега обаче светът е друг, по-малък е, и каквото изнесеш, може да се върне при теб, независимо колко ти е висок дуварът. Не се успокоявайте с това, че е далече. Париж е на 1800 км, а Халеб е на 1400.

Posted by Petko Bossakov on Saturday, November 14, 2015

Блокиране на дебилизъм в Google резултатите

no-bs Трябва да признаем: Гугъл е много умна търсачка, но не е съвършен.

Нерядко, при търсене по някаква тема, на първа страница излизат сайтове, които би трябвало отдавна да са заровени в прашните архиви на Интернет и никога да не се вадят оттам, но противно на всякаква логика си остават сред най-посещаваните и четени места в Интернет. Например с печална слава са форумите на Yahoo Answers, които често излизат сред първите резултати по многобройни теми, но в 95% от случаите не дават никаква полезна информация по тях и могат да се мерят по дебилизъм единствено с коментарите в Youtube.

А пък по теми за здраве и фитнес често излизат резултати от mercola.com и livestrong.com – популярни сайтове, които очевидно публикуват материали, без изобщо да проверяват „фактите“ в тях.

В България, разбира се, също си имаме предостатъчно извори на идиотия, които успяват да се задържат по върховете на класациите. Много от тях например са включени в списъка #ignorepeevski, за който вече писах.

Наскоро открих решение, което ни позволява да ползваме Гугъл без да си тровим нервите, ако сме алергични към подобни простотии. Съществува едно разширение за Chrome, което се казва Personal Blocklist и е разработено от самите Google, които явно са наясно с проблема. (Това носи и друго предимство – няма нужда в отношенията ви с търсачката да се намесват приложения, разработени от трети лица, което намалява риска някой маркетинг гуру да разбере коя ви е любимата порно актриса, примерно.) Ползват го над 200 000 души и го препоръчвам горещо.