Какво й пука
на робинята Изаура
за Рене д’Ербле, наречен Арамис?

Те са връстници,
но той е толкова далеч,
във някаква забутана Европа.

Може да е пич,
но е пò на майната си
даже и от община Уйрамутан.

Братя, лошо положенье:
пет араби с бомби две
ще ни праснат, ще ни гръмнат
и ще стане много зле!
Трябват мерки, трябват двеста
камери и фейс контроли,
папараци често-често
всички да ни снимат голи.

Но какво е туй в небето?
Птица или самолет?
Т’ва е СуперБойко, дето
идва – о, какъв късмет!
Той със гол в ръката нож
саморъчно ще избие
всеки неприятел лош –
ще останем само ние!

Горда Стара планина,
до ней Дунава чернее –
кой ли нафта пак разля?
Слънце да го не огрее!
Репортаж от ж.к. „Дружба“:
пак конфликтно стана тук!
софиянци всички дружно
се замерват със боклук!

В дискотека „Чака-Рака“
стана тежък инцидент –
някой изкрещя „Атака!“
в поза като монумент;
скочиха да бият Кондьо
всички скинове наред,
а пък той избяга в Лондон,
там да прави нов проект.

Англичаните обаче
не обикнаха таланта,
почнаха да викат, скачат:
„Стига вече имигранти!“
На атаката пък вожда
го засегна атентат:
в парка както се разхождал,
някой му подложил крак.

В къщата на бай ви Брадър
възцари се люта скука:
за всеобща изненада
никой никого не чука.
Рейтингът им взе да пада,
фиксингът съвсем замря.
Оли Рен брада поглади:
„Във Европа е така!“

АЕЦ „Козлодуй“ изгасна –
тъмно стана веднагà!
Въй, трагедия ужасна,
К’во ще правиме сега?
Вкъщи с брадва хеви метъл
цепя атоми на две
и самичък ще си светя,
тъй че хич не ме е*е!

Милано, 2.11.2006

Чета Тормозов,
руския писател.
Мрачен и циничен,
дебел като министър,
зъл, нехристиянски
и песимистичен.
Мразя го Тормозов.
Но мацките ги кефи.

София, 22.10.2011

Когато денонощните магазини
за нон-стоп цигари алкохол
се окажат затворени,
тогава пий от Живота,
разрошвай косите му
с превишена скорост,
а марковото уиски
го сипи в боб яхнията
за чилийските миньори.
И ако случайно
дупките по чуждите пътища
се влюбят в дупките по твоя път
и започнат да им викат
„буенос диас, Буенос Айрес!“,
просто не отговаряй на писмата им.
Ще поплачат, ще се потръшкат,
пък ще отидат на обществен плаж
или на частен такъв – ако имат,
ще четат древноримски поеми
и ще се успокояват,
че така е открай време.

София, 13.10.2011