Към края на 1991 около 15 учени от компютърната лаборатория на университета Кеймбридж ползвали обща кафе машина, разположена в едно скучно помещение, наречено „Trojan Room“. Само че не всички „събратя по кафе“ работели в това помещение: някои от тях били на 2 или 3 етажа разстояние и трябвало да изминат целия този път в търсене на кафето; често се оказвало, че някой вече ги е изпреварил. Една кана кафе стигала само за няколко чаши, така че положението било „кой превари, той завари“.

В интерес на честната игра, някои от работещите в стаята намерили стара видео камера, стар компютър и платка за прихващане на кадри, останали от разни проекти. Сложили камерата на стойка, насочили я към каната с кафе и написали софтуер, чрез който всички в мрежата можели да сложат в ъгълчето на своя екран картинка с кафето, осъвременявана на равни интервали.

Така онези, които били твърде далеч, за да усетят аромата на кафето, вече имали алтернативен начин да разберат кога някой е сварил нова кана. Отново мрежата помогнала на човечеството да преодолее разстоянието (дори когато това разстояние се измерва в метри) и да оптимизира разпределянето на един от най-важните ресурси в областта на информационните технологии – кафето.