Skip to main content

Охлаждане на лаптоп: некои съображения

Rable-fingre_imageCopy_24358d7a_crop_24d8a2c5[1] Най-често срещаните проблеми при лаптопите, особено при по-евтините модели, които почти всички ползваме, са свързани с прегряване. Това е слабото място на тези машинки, защото за да бъдат преносими, техните съставни части трябва да са малки и наблъскани в тясно пространство, което затруднява потока на въздуха и охлаждането. Затова, ако се грижим добре за охлаждането на лаптопа си, можем да удължим многократно живота му.

Най-греещите компоненти, като процесора и чипа на графичната карта, са свързани с пластина от метал с висока топлопроводимост (мед или алуминий), която отвежда излишната топлина към малко радиаторче, което я отдава на въздуха. Обикновено този пасивен топлообмен не е достатъчен, затова в системата за охлаждане има и вентилатор, който при нужда се включва и духа в радиаторчето, за да ускори процеса.

С времето това радиаторче се задръства с прах и не може ефективно да се охлажда от въздуха, което води до повишаване на температурата и съответните неприятни ефекти:

  • Вентилаторът автоматично се включва на по-висока степен, за да отстрани излишната топлина. Лаптопът става по-шумен, а животът на вентилатора се съкращава – с времето смазката в лагерите изсъхва, вентилаторът започва да трака и в един момент просто спира да работи. А компютър без работещ вентилатор за минути прегрява и се изключва.
  • При достигане на определена температура процесорът автоматично намалява скоростта си, за да грее по-малко. Това се усеща при работата с компютъра – започва да реагира по-бавно и да опъва нервите на собственика си.

Кога започва да се проявява проблемът със задръстеното радиаторче? Зависи от климата и условията, в които компютърът работи. Обикновено през първата година, докато машината е в гаранция, всичко е наред. След това постепенно ефективността на охладителната система започва да намалява. Статистиката сочи, че в разни по-богати страни хората сменят лаптопите си средно през 4 години. Обикновено, с малко късмет, една машина може да изкара толкова без профилактика на охлаждането. У нас обаче ползваме лаптопите си по-дълго и почти всеки е стигал до момента с греенето, бученето, тракането и бавенето.

Лесно можем да предотвратим тези несгоди и да си спестим парите за ремонти и нови лаптопи, ако следим внимателно температурата на процесора. Това може да стане с някоя от многото безплатни и платени програми, създадени за тази цел, като например SpeedFan.

Когато започнем да следим температурата, ще видим при каква температура компютърът е тих, бърз и изобщо работи нормално. Тази оптимална температура е различна за различните процесори, но като цяло чиповете за преносими компютри са проектирани да издържат на по-високи температури, затова обикновено работят идеално при 50-60 градуса, което за нормален (голям) компютър е много.

При голямо натоварване на процесора се случва температурата да се качи още (до 70-80 градуса) и това също е нормално, стига да е за кратко.

Като цяло, за да поддържате охлаждането в добра форма, трябва да правите следното:

  1. fan1Редовно (например веднъж седмично): продухвайте отвора за вентилация с въздух под налягане (можете да си купите например от магазин за канцеларски материали)
  2. От време на време (през година-две, или когато се появят проблеми) отваряйте компютъра за профилактика и почистване. При някои модели това е лесно, при други трябва да разглобите почти всичко, за да стигнете до процесора и охлаждането му. Ако не сте жичкаджия и ви се струва трудно, занесете компютъра в сервиз, където за 20-30 лева ще ви го почистят. Не се стискайте, важно е това да се прави!
  3. fan2 При проблем с вентилатора (тракане, скърцане или всякакъв странен шум) пробвайте да го смажете. Точно в средата на вентилатора отгоре има стикер и/или малка капачка, под която можете да видите лагера. Капнете една-две капки машинно масло, за да го укротите и да го накарате да притихне. При по-евтините вентилатори можете да очаквате това да стане нужно след 4-5 години интензивно ползване на компютъра. И пак – ако задачата ви се струва тегава, има си сервизи и за тази работа.

Често се продават разни духалки, които да слагате под лаптопа и които увеличават потока на въздуха. Те действително донякъде помагат за охлаждането, но по принцип ми се струва глупаво решение да добавяте още един вентилатор към системата, вместо да решите проблема вътре в кутията. Един добре поддържан компютър трябва да може да работи нормално и без такива „екстри“. Ако все пак искате да помогнете „отвън“ на охлаждането, практично решение би било да повдигнете лаптопа на някакви импровизирани крачета, ако ви е възможно и удобно. Можете например да си направите такива от коркова тапа.

Моят лаптоп е на около 7 години и го ползвам всеки ден, по цял ден. Ако не спазвах тези прости правила за поддръжка, досега щеше да е на боклука.

Мръсната песен на ранения глиган (във фа диез минор)

BBFC_18_2002[1]На лов дойдохте незаконно
и гръмнахте ме във гърба,
но още съм свиня огромна
и майката ще ви еба!

Да, наранихте ми сърцето
и доверчивата душа
но знайте: скоро във дупето
аз ваш’та майка ще еба!

Помнете мойте думи вие:
ще дойда някой ден в града!
Там майките ви ще открия;
ще ги еба, еба, еба!…

София, 23.1.12

Аз съм строител на комунизма!

Communist_Party_by_executor32[1]

Има един лаф, че мъжете, когато са трезвени, си говорят за футбол, коли и цици, а когато пийнат достатъчно, минават на политика, изкуство и култура.

Има нещо вярно в това. И тъй като се старая да се грижа за здравето си, пък алкохолът понижава лошия холестерол (който пие бира, не умира), често ми се случва да обсъждам политиката с приятели.

Сред приятелите ми има немалко социално ангажирани хора. Някои от тях много лесно възприемат моите „крайнодесни” идеи по отношение на икономическата политика (които са простички и могат да се синтезират с изречението „Абе оставете всеки да разполага с живота и собствеността си и да прави каквото си иска!”). Пък има и такива, които виждат в тези идеи отричане на човешката солидарност (веднъж на майтап, или може би не толкова, чух как идеите ми бяха обобщени с друга фраза – „Да го духат бедните!”). Но във всеки случай и едните, и другите, ме възприемат като антикомунист.

И едните, и другите грешат.

Аз смятам, че комунизмът, в истинския смисъл на думата, може да е хубаво нещо. И за разлика от повечето „крайнодесни“ икономически мислители, ще добавя още едно твърдение: комунизмът е приложим на практика. Само че му трябва точно определено време, точно определено място и точно определени хора.

Различните идеологии, които се занимават с разпределението на благата – независимо дали приемат или отричат частната собственост – започват от факта, че тези блага са ограничени. Не може всеки да има имение със 7 спални, басейн, игрище за тенис, няколко луксозни автомобила, прислуга и девойки с екзотичен тен, които да му веят с палмови листа. Затова с ограничените блага трябва или да се разпорежда изключително този, чиято заслуга е произвеждането им, или пък онзи, който първи ги докопа, или съдбата им да се определя от мнозинството, или една част да си остава за човека, който е вложил труда, а друга да се разпределя по някакви критерии за справедливост.

Общото между всички тези идеологии е едно: те приемат, че има конфликт, когато се определя как да бъдат употребени тези блага. Когато хората имат различни цели, желания и стремежи, те не могат да постигнат консенсус за това къде да бъдат вложени техните ресурси. Един вегетарианец ще иска по света да има повече зеленчукови градини и по-малко свинеферми. Християнинът ще иска да се строят църкви, мюсюлманинът – джамии. Шофьорът се радва на новите магистрали, пешеходецът предпочита да се оправят счупените плочки по тротоарите. И в крайна сметка векове наред философи, политици и икономисти си блъскат главите в опити да създадат механизми, които да разрешат този конфликт.

Те обаче забравят, че е възможно понякога този конфликт изобщо да го няма! В една малка, сплотена общност нищо не пречи всички членове на общността, в определен период от време, да имат еднакви цели, интереси и идеи.

Всяка година заедно с една такава общност аз построявам такъв хубав комунизъм, че Карл Маркс би възкликнал въодушевено: „Я, вундаба, майнен глюквунш, прост!“

Когато слънцето запече толкова силно, че отнема всяка работоспособност от претопления ми мозък, хващам определен брой близки приятели, натоварваме се на произволни транспортни средства, прехвърляме се на другия край на татковината, абе накратко – отиваме на море! И там започва пълната упадъчна анархо-комунистическа хипария.

На тези морски приключения някои от нас отиват с 50 лева, други – с 500. Едни идват с кола, други – с влак, трети – на стоп. Но в момента, в който пристигнем, всичко това губи значение. Изчезват понятия като „моите пари“, „твоята кола“, „нейната бира“, „нашата палатка“. Всичко става общо (е, жените все още не ги споделяме, но някой ден – кой знае…) и това се получава именно защото липсва сблъсъкът между целите. Всички се познаваме, мислим кажи-речи еднакво, и сме отишли там с една обща цел: да прекараме добре! Докато не свършат парите и не стане време за връщане в София, разбира се.

Затова, другари и другарки, аз по никакъв начин не се пиша за антикомунист. Е, смятам, че комунистическите идеи са неосъществими на национално или глобално ниво и мразя тоталитарни режими на псевдокомунисти с жажда за власт – обаче в един идеален свят, така както си го представям, не ми пречи да има мънички задружни комуни, където всичко ще бъде общо и където всеки ще е свободен да се присъедини или да напусне по всяко време. Но освен комуни, ще има и много хора извън тях – тези хора сами ще разполагат с плодовете на труда си и заедно ще градят добрата стара пазарна икономика, защото като мен смятат, че пазарът е най-доброто средство, което да кара хората да работят заедно. На планетата има място за всички. И ако хората някой ден бъдат истински свободни, по естествен начин ще се появи общество, основано на чиста толерантност и доброволна взаимопомощ, а не както сега – насилствена „солидарност“ в рамките на някаква уж „социална“ държава, която всъщност се управлява от олигарси, които с чужди пари си купуват власт, с властта си осигуряват още повече пари, а бедните го духат.

И само си викам – дано, дано…

eBay: как да спестим възможно най-много пари

В последно време често ми се случва да си купя някоя и друга употребявана джаджа от добрата стара Англия, защото тук просто не може да се намери или е безбожно скъпа. С времето успях да си изработя стратегия за пазаруване от eBay, която смятам за доста успешна и която бих искал да споделя с вас.

Защо на старо?

Има продукти, които на практика не се износват (освен на външен вид) и могат да работят десетки години без проблеми. Това важи особено за електрониката. В последната година съм купувал употребявани китарни ефекти, WiFi рутер, фотоапарат – подобни продукти, особено ако са от надеждна марка, могат да бъдат ползвани дълго, дълго време. А дефектите при производството обикновено се проявяват в първите дни, така че ако продуктът е в изправност, можете да сте сигурни, че ще си остане така – няма нужда да разчитате на гаранция от производителя. Разбира се, възможно е да попаднете на недобросъвестен продавач, но на мен не ми се е случвало никога, а пък eBay има рейтинг система и допълнителни мерки за защита на купувача.

По този начин можем да получим напълно качествен продукт на значително по-ниска цена, отколкото ако си го купим нов от магазина.

Защо от чужбина?

Защото пазарът в България е малък и търговците са принудени да си изкарват хляба с висока надценка, а не с висок оборот. На големите, богати пазари в Западна Европа и САЩ се продават много по-големи обеми стока и затова търговците могат да си позволят да намалят надценката (и го правят, за да не ги издуха конкуренцията).
Пазарът на нови стоки влияе и върху пазара на употребявани стоки – ако цената в магазина е по-ниска, цената на старо също ще е по-ниска. Така често излиза по-изгодно да си купиш нещо от чужбина и да му платиш доставката, вместо да го търсиш в България.

Защо от Великобритания?

uk-flag[1] Както казах, обикновено пазарувам от ebay.co.uk по няколко причини:

  • Великобритания е страна от Европейския съюз, тоест ако получавате пратка оттам, тя не минава през митница. Така избягвате всякакви разправии с митническата бюрокрация, а те са нещо много тегаво, по-добре да не си ги причинявате.
  • Великобритания е много голям пазар, а по-горе ви обясних защо големият пазар дърпа цените надолу.
  • Там говорят английски, което лично за мен е плюс, защото разбирам езика добре и мога да се ориентирам в обявите и да общувам свободно с продавачите.
  • Има фирми, които ви позволяват да си направите „виртуален адрес” в Англия, където да получавате стоките си и да ви ги препращат у дома в България. По този начин избягвате да рискувате да се занимавате с пощите, а и получавате достъп до повече стоки, защото много продавачи не искат да изпращат в чужда страна. Аз лично ползвам услугите на donesimi.com, на които искам да направя малко безплатна реклама тук, защото съм много доволен от тях и смятам, че предлагат най-доброто съотношение цена/качество на услугата.
  • Пазаруването от Острова има само един дребен недостатък за някои стоки – както знаете, там ползват различен тип контакти. Та ако ще си купувате нещо с щепсел, ще ви трябва преходник, който обаче лесно се намира и струва само няколко лева.

    1. Избор на продукт

    Разбира се, за да си купите нещо, първо трябва да знаете какво точно искате. Пример: наскоро реших, че ми трябва нов, качествен фотоапарат, от марка с добра репутация, със сменяема оптика, богат набор от аксесоари на пазара, възможност за ръчен контрол върху всички настройки и сензор с еди-колко си мегапиксела и еди-каква си чувствителност. Дни наред четох ревюта, зяпах снимки, сравнявах параметри и тъй нататък, и накрая се спрях на Canon EOS 550D.

    2. Ново или старо?

    Първо е добре да видим каква е цената за чисто нов продукт. Затова отиваме на ebay.co.uk и в полето за търсене въвеждаме това, което ни трябва. Натискаме „Search”.

    1

    Получаваме страница с резултати. Тъй като в търсенето често излизат разни аксесоари и други свързани продукти, добре е да ограничим търсенето по категория, като изберем съответната категория от списъка вляво (в случая – “Digital cameras”).

    2

    След това ограничаваме още повече търсенето, като избираме филтъра: „Condition: New”, “Buying formats: Buy it now” и „Location: UK only” (последното – за да не виждаме стоки от другия край на света, на които им отнема месец да пристигнат, и които, както споменах по-горе, трябва да минат през митница).

    3

    За да видим най-евтиното предложение, при подреждането на обявите избираме „Price: lowest first”.

    4

    Ако това предложение е по-евтино от цената в България, и ако ни се струва достатъчно изгодно, то може направо да изберем офертата и да не се занимаваме с наддаване за употребявани стоки. В такъв случай нашето приключение приключва дотук. Но ако искаме да спестим още пари, продължаваме нататък…

    3. Определяне на пазарната цена

    Ако нашият продукт е достатъчно масов, то е сигурно, че ще намерим многобройни търгове за употребявани бройки. При много наддавания в eBay спечелилият търга плаща повече от реалната пазарна цена, защото няма необходимия опит или нужното търпение. А за да видим каква е реалната цена, трябва да погледнем вече приключилите търгове.

    Затова повтаряме търсенето, но този път включваме други филтри – „Auctions only” и “Completed listings”. Отново подреждаме по цена.

    5

    При успешно приключила продажба цената се изписва в зелено, затова игнорираме обявите, където тя излиза в червено. Останалите преглеждаме внимателно. Най-отгоре вероятно ще излязат обяви за продукти, които имат нужда от поправка – игнорираме и тях. Първата в списъка успешно продадена стока без значителни дефекти определя най-ниската пазарна цена.
    Към тази цена е разумно да добавим малко отгоре (например ако избраната от нас цена е £300, бихме могли да наддаваме до £320).

    4. Наддаване

    И така, вече имаме голямо предимство: знаем точно какво искаме и колко сме готови да платим за него. Повечето от купувачите в eBay не могат да се похвалят с това. По тази причина, както вече казах, при наддаването понякога те губят търпение и надуват цените над естествения им минимум.

    Сега най-после можем да потърсим обяви, където да се включим като потенциални купувачи. Пускаме поредно търсене, този път – с филтър по цена (въвеждаме в съответното поле максималната цена, която сме си определили). При сортирането пък избираме „Time: ending soonest”, за да видим първо търговете, които приключват в близките часове и дни.

    6

    Не обръщайте внимание на моментната цена в наддаването – тя така или иначе е временна. Важното е да не превишава предварително избраната граница.

    И така, бихме могли да изберем първата обява в списъка (отново е важно да видим дали продуктът няма дефекти) и веднага да подадем заявка за нашата максимална цена – по този начин сайтът автоматично ще наддава вместо нас, освен ако цената не премине избраната граница. Но по този начин даваме на другите участници в търга сигнал за намеренията си, което намалява нашето предимство, което току-що описах. Затова е по-разумно да запазим линк към избраната обява, след което да си запишем деня и часа, когато търгът приключва (внимавайте за часовата разлика между София и Лондон!) и да подадем същата заявка, но в последните секунди.

    Така ако имаме късмет, ще успеем да купим това, което ни трябва, на предварително определената ниска цена, или дори по-евтино!

    Но ако междувременно наддаването по обявата премине нашата пределна граница, просто повтаряме търсенето и си избираме друга обява.

    Процедурата ми е дълга и педантична (алкохолът и икономическото образование не прощават!), но обикновено си струва. Ако искате – пробвайте, и ако действително спестите малко от вашите пари, честно заработени с кръв, пот и сълзи… може да черпите една бира 🙂