Skip to main content

Гласуване в чужбина – европейски пример

Manifesto_Emigrazione_San_Paolo_Brasile Във връзка с голямата драма с гласуването в чужбина, бих искал да представя как проблемът е решен от народ, който отдавна се е пръснал по света като нас. Взимам за пример Италия, защото тя е традиционна емигрантска страна, подобно на нашата. През 19 и 20 век има периоди, когато единствено парите, които италианците печелят в чужбина и пращат у дома, спасяват държавата от банкрут. За това време от страната емигрират близо 30 милиона души, най-вече към Северна и Южна Америка.

Италианските закони отчитат този факт и тази огромна диаспора е представена в родината си от 12 депутата и 6 сенатора, излъчени от избирателен район „чужбина“, разделен на няколко по-малки области – най-общо казано, по една за всеки континент. Правото на глас в чужбина е гарантирано от конституцията. Самите кандидати също трябва да имат постоянно местожителство извън страната. Италианските граждани в чужбина имат право да гласуват и на всеки национален референдум.

Italian_referendum_april_2016 Всеки италиански гражданин с постоянен адрес извън страната е длъжен да се регистрира в най-близкото консулство. Когато наближават избори, до края на предходната година той може с писмено заявление да декларира, че иска да се върне в своя град в Италия и да гласува там лично.

Ако липсва такова заявление, тогава гражданинът трябва да гласува по пощата: той ще получи в дома си в чужбина бюлетина и специален плик, който трябва да изпрати до италианското консулство.

Факт е, че при нас има една по-специална особеност: Турция. Там има голям брой български граждани и постоянни съмнения за нарушения. Как се застрахова Италия от подобни неща? Чрез специални двустранни споразумения с властите на чуждата държава. Те се задължават да вземат необходимите мерки, за да гарантират, че правото на гласуване по пощата се упражнява свободно, честно и тайно. Такива споразумения трябва да бъдат сключени с всяка държава, за да може там да се гласува. По този начин могат да бъдат изключени страните, в които има сериозен риск от нарушения. Италианските граждани с постоянен адрес в такива държави имат право да се приберат да гласуват в Италия, като им бъдат възстановени 75% от разходите за път.

Review: Повелителят на осите

Повелителят на осите
Повелителят на осите by Михаил Вешим
Моята оценка: среден (3)

Лек, приятно веселяшки хумор, но лично мен изобщо не успя да ме грабне, защото се върти около теми, далечни за моята възраст – жената, децата, службата, кръвното, холестерола и простатата.

Другите ми прочетени книги

Човешки истории: (12) Денят на Иван Иванов

ivan-ivanov Иван Иванов стана от леглото и нахлузи гащи и панталони от полимеризиран задушлив газ, за да не се вижда как му виси атрибута. След това – риза и сако от същия материал. Накрая си върза атрибут за врата, за да се вижда как му виси.

Отиде в кухнята, отряза си филия накълцани зародиши, изпечени в пещ, сложи отгоре мазен екстракт от кравешки секрет и субстанция, отделяна от растителни полови органи, полусмляна и повърната от жилещи насекоми. Наля си чаша с най-често използвания промишлен разтворител, хапна и отпи с удоволствие.

След това влезе в специална ламаринена клетка, завъртя ключа и енергията от контейнер със сярна киселина възпламени изкопаните втечнени трупове на древни организми, благодарение на което ламаринената клетка забръмча и започна да отделя отровни газове.

Така Иван Иванов стигна до място, където се правеха храни и напитки. Хората, които ги правеха, обаче не ги искаха, а веднага се отърваваха от тях и ги даваха на други хора срещу парчета хартия.

Иван Иванов не произвеждаше храни и напитки, а измисляше картинки и песнички, с които да убеждава повече хора да взимат храни и напитки и да дават парчета хартия. В замяна, при всяко пълнолуние и на него му даваха парчета хартия, а той пък разменяше част от тях срещу храни и напитки.

Иван Иванов цял ден измисляше картинки и песнички, след което отново влезе в своята ламаринена клетка и отиде на друго място. Там много хора заедно консумираха мухлясало сирене и стар, развален гроздов сок, и обсъждаха колко много парчета хартия са нужни напоследък, за да се сдобиеш с екстракт от изкопани втечнени трупове на древни организми.

Иван Иванов остана изключително доволен от деня си.

Review: Алкохол

Алкохол
Алкохол by Калин Терзийски
Моята оценка: добър (4)

Книгата представлява сборник с пиянски мисли – къде свързани, къде не – и точно с това е интересна. Интересно е да надникнеш в главата на алкохолика и да видиш какво се случва там, но обикновено е невъзможна работа, именно защото къркането изкривява възможностите за смислено общуване. Затова е нужно пияницата да се вгледа в себе си, да изтрезнее, и да напише книга за емоционалното измерение на пиенето. А колко пияници са способни на това?

Калин Терзийски умее да си служи добре с българския език. Това не би трябвало да е плюс, а най-основно условие, преди човек да си помисли да издаде книга, списание, вестник или брошурка, но в България знаете, че всякакви хора пишат ли, пишат, като чукчата от известния виц. Както и да е, харесва ми начинът, по който използва думите – предава богат диапазон от данни, картини и емоции, но без оригиналничене и изнасилен стил.

Както и при поезията му, на моменти лично на мен ми идва в повече безцелното мрънкане и самосъжаление – и точно тогава, когато ми иде да му тегля една майна, изведнъж отнякъде се появява вдъхновяващ порив на воля за живот и всичко си идва на мястото.

Като цяло книгата ми хареса, макар че на моменти зацикля и започва да се повтаря (а може би точно това е целта).

Другите ми прочетени книги