Skip to main content

Човешки истории: (10) Свети Севдалин и Сирена Синеморска

love-man-woman-silhouette-sun-sunset-sea-lake-beachother1 Севдалин беше симпатичен и интелигентен младеж. Той живееше в голямо село. Селото се намираше в китна и приветлива котловина. С него живееха също майка му и баща му. Те имаха малка уютна къща и млекодайна крава.

Един ден майката на Севдалин реши, че той трябва да се образова. Затова отиде на пазара в областния град. Там тя продаде млекодайната крава.

Майката на Севдалин се върна в малката уютна къща и каза:

– Севдалине, аз реших, че ти трябва да се образоваш. Затова продадох млекодайната крава. Вземи тези пари. С тях трябва да идеш в столицата. Там ще се запишеш във висше учебно заведение.

Севдалин уважаваше родителите си. Затова той послуша майка си. Взе парите и отиде в столицата. Там се записа във висше учебно заведение.

След няколко години Севдалин завърши висшето учебно заведение с отличен успех.

„Завърших висшето учебно заведение с отличен успех!“, помисли си Севдалин. „Затова заслужавам почивка край морския бряг!“

Севдалин отиде край морския бряг на почивка. Там той срещна хубаво момиче. Тя се казваше Сирена. Запознаха се и тя му каза:

– Севдалине, ти си симпатичен и интелигентен младеж. Радвам се, че дойде на почивка край морския бряг точно сега. Запознах се с теб. Сега искам да бъдем заедно.

– Добре – каза Севдалин.

Той я заведе в квартирата си в столицата. Беше им хубаво заедно. Мина месец. Сирена каза:

– Севдалине, не съм доволна. Ти дружиш с много приятели. Те обаче не са особено забавни. Трябва да ги зарежеш.

Севдалин каза на всичките си приятели:

– Момчета, съжалявам. За мен съществува само Сирена. Не мога да потъпкам тази велика любов. Чао!

Минаха още два месеца. Сирена каза:

– Севдалине, не съм доволна. Ти живееш на квартира. Трябва да имаме собствен дом!

Севдалин отиде в Злобанк. Там се срещна с банкери. Те му дадоха 120-годишен кредит срещу 40% лихва. Така Севдалин се сдоби със собствено панелно жилище в квартал Пичковци.

След три месеца Сирена каза:

– Севдалине, не съм доволна. Ти правиш всичко, което ти кажа. Никога не ми противоречиш. Що за мъж си ти! Влюбих се в един друг. Той не е идиот като теб. Съжалявам. Трябва да си отида. Ще живея с него.

Севдалин се натъжи. Остави на Сирена панелното жилище в квартал Пичковци. След това напусна столицата. Отиде отново край морския бряг. Там се качи на първия срещнат кораб. Намери капитана и му каза:

– Нужно е да избягам от любовта. Тя ми носи само беди. Искам да стана моряк!

– Супер. Ела! – каза капитанът.

Минаха четири месеца. Корабът акостира в малко градче в чужда държава. Там трябваше да докара строителни материали. В чуждата държава много обичаха да строят.

По случайност на пристанището се намираше папа Пий XIII. Той беше модерен папа. Искаше да поддържа близка връзка с хората. Затова реши да заговори първия срещнат моряк. Това беше Севдалин.

– Как си, моряче? – запита го папата.

– Добре съм – отговори Севдалин. – Избягах от любовта. Имах жена. Тя ме накара да изоставя приятелите си. После ме накара да купя жилище. Накрая се влюби в друг. Затова станах моряк.

Папата го погледна с ококорени очи:

– Приятелю, ти си светец!

Оттогава всяка година на този ден почитаме свети Севдалин.

Изкуството да си поспиваш

HPIM4837 Сънят е изкуство. Оказва се – и наука.

Всички знаят, че спането е полезно за мозъка. През студентските години имах възможност да изпитам това върху себе си. Всеки път, когато ми се налагало да уча за изпит, съм забелязвал, че само 5 минути след като затворя учебника, ми е малко трудно да си припомня нещата, които съм учил току-що. Но за сметка на това, на следващия ден всичко веднага ми изниква в главата без никакви усилия. В един момент ми светна, че това е заради спането – през нощта всичката информация някак си се подрежда и на сутринта е готова за бързо и лесно „вадене от склада“. Оттогава използвам този трик – много по-добре е да си прочетеш материала и после да се наспиш, отколкото да прекараш безсънна нощ и да се мъчиш да зазубриш и преговориш всичко.

Оказва се обаче, че не е задължително да се спи по цяла нощ – и по-кратко похъркване също може да е полезно. Разни мъдри учени са открили, че даже и най-кратката дрямка подобрява сериозно работоспособността. Затова разни напредничави работодатели, като Гугъл например, са нацвъкали ей такива неща в офисите си:

the-energypod-harnesses-science-and-nasa-technology-to-create-a-space-within-a-space

И така, ето какво казва науката за следобедната дрямка.

Кога?

Не по-късно от 4 следобед. Иначе рискувате да си развалите съня през нощта.

Колко?

Според едно проучване в Австралия, ако е за освежаване, най-добре е да дремнете точно 10 минути. След тази 10-минутна дрямка хората ставали по-жизнени и будни, а ако спели по-дълго, им трябвало малко допълнително време, за да се събудят както трябва.

Обаче ако искате да си освежите паметта, ще са ви необходими от 60 до 90 минути. Който спи по толкова, по-лесно си припомня лица и факти.

Първи стъпки в общуването с Хомо Ченгеликус

kat Като всеки нормален човек, избягвам да си имам вземане-даване с двуноги в униформи. Като цяло, няма нищо полезно за душата и тялото, което да може да получиш от такива близки срещи. Затова при всичките ми кратки разговори с такива двуноги, най-често инициаторите са те, а не аз.

Има една особена порода от този вид двуноги, която се нарича Хомо Ченгеликус Булгарикус и се среща, както можете да се досетите, най-вече по българските земи.

Основно Хомо Ченгеликус Булгарикус общува с Хомо Сапиенс по две причини: когато е гладен, или когато му е скучно (просто за да се заяжда, което за него представлява особен вид забавление).

За любопитните туристи и изследователи, които искат да се запознаят отблизо с Хомо Ченгеликус Булгарикус, няма нищо по-лесно: видът не е боязлив и често проявява интерес към хора. Първите индивиди се срещат още на държавната граница.

mitnichar18-450x304 Така навремето си купих първия собствен автомобил директно от братска Италия, защото не ми се занимаваше с посредничеството на нашите търговци (които също са любопитен ендемичен вид, но за тях – друг път). Платих на вече бившия собственик с дебела, потна пачка евра, оправих си договори, застраховки и всичко, преминах половин Европа с транзитни табели и се нареждам на Калотина да вляза в Родината.

Чичко Митничар обаче ме кара да сляза от колата и – в офиса. Някакъв документ уж не му харесал. „Ти, момче, знаеш ли колко си нередовен?“ Аз му цитирам закони, той продължава да ми обяснява своята. Чак когато изчерпахме словесните аргументи и почнахме просто да се гледаме, ми стана ясно каква била работата. Той ме гледа гладно, аз го гледам умно. Но съм убеден, че мога да издържа повече от него. Не стига че ми развалят рахата, но и да си плащам за това ли? Ко? Не! Така и стана – накрая Чичко Митничар ме пусна да вляза в Татковината. „Великодушно“ и безплатно.

Това е първо правило при общуването с Хомо Ченгеликус Булгарикус. Ако ви гледа гладно – правете се на застреляни. Както повечето животни, ако свикнат хората да им дават храна, и тези също се разглезват; стават едри, нахални и агресивни, а освен това цапат – като гълъбите на площад Сан Марко например.

При следващите си срещи с тези изумителни същества научих и повече за техните методи на общуване. Оказва се, че Хомо Ченгеликус Булгарикус е способен да произведе членоразделна реч. Фразите в репертоара му са прости и кратки, но пределно ясни. Например:

Media-37092-pic
„К’во работиш?“
„Бързаш ли?“
„К’во ша праим ся?“

Понякога се срещат по-дълги и сложни изречения:

„По-добре че те спрях аз, щото по-надолу има камера. Онова е желязо, ама аз съм човек, с мене можеш да се разбереш“.

Самците от вида са честолюбиви и затова не е препоръчително да бъдат предизвиквани да доказват мъжкото си достойнство. Ако искате да се отървете от нежеланото внимание на Хомо Ченгеликус, не ви препоръчвам агресивно поведение и реплики от вида на „ти знайш кой съм аз“. В повечето случаи те не помагат, а вредят.

police-grubo

Установил съм обаче, че Хомо Ченгеликус Булгарикус живее в строго определена социална йерархия. Например, след известен брой контакти открих, че Хомо Ченгеликус често се укротява, когато спомена, че следвам в чужбина. Възможно е това да се дължи на факта, че Хомо Ченгеликус има консервативна представа за човешкото общество, според която обикновените хора не могат да ходят просто ей-така в чужди държави. Следователно всеки, който учи в чужбина, е син или дъщеря на някой от „голямото добрутро“. Както казахме, Хомо Ченгеликус често ви дава възможност да споделите такава информация за себе си (чрез въпроса „какво работиш“), но не разполага със средства, с които да провери нейната достоверност (освен острия си нюх), така че ако изглеждате като човек в студентска възраст, може да играете пред него с тази карта. В този смисъл, вероятно „оборотни“ специалности като икономика или право ще ви дадат бонус точки.

А вие обичате ли да се срещате с тези същества? Изградили ли сте си подход за общуване с тях и какъв?

stambolov

Лепене на панорами с Hugin

hugin1

Hugin е най-новото ми откритие във връзка с моите любителски експерименти в областта на цифровата фотография. Това е софтуер за създаване на панорамни снимки, който наскоро открих. Може би не е най-добрият в категорията, но за сметка на това е без пари и сравнително лесен за ползване.

1. Снимките

По възможност ви трябва статив и фотоапарат с ръчна настройка на експонирането. Ако оставите апарата на автоматично мерене, възможно е някои снимки да са по-светли/тъмни от другите, което затруднява качественото лепене. А ако нямате статив, перспективата много лесно може да се обърка.

Внимателно снимате парченцата от панорамата така, че части от тях да се застъпват.

2. Софтуерът

След като всичко е снимано, просто пускате Hugin и зареждате снимките в него (най-добре да са в правилния ред – по принцип програмата се ориентира и ако са разбъркани, но може да се получат странни неща).

Препоръчително е и да заредите и информация за параметрите на обектива, който ползвате (това може да стане автоматично от Интернет база данни).

3. Лепенето

И така, компютърът ще се опита да напасне снимките възможно най-добре, като изчисли позицията и перспективата на всяка от тях. Ако имате късмет, от раз ще получите добра панорама. Ако не стане с едно бутонче, винаги можете да нагласите ръчно някои параметри – на сайта има инструкции за целта.

Резултатът е картинка в TIFF формат, която с всеки читав софтуер за обработка на снимки можете да обърнете в нещо по-разпространено (примерно JPEG), както и разбира се да я кропнете и да пипнете малко цветовете, което, както знаем, често се налага.

Ето панорамна снимка на Лондон, която е направена с този софтуер:

hugin2

А ето и един мой по-скромен опит от тазгодишното море:

IMG_4492-IMG_4473