Стана лудницата тука. Италианците викат, тропат, скачат, свирят, гърмят… няма да се спи тази нощ. Интересно е на какви неща се радват хората.. топката влязла в мрежата. Тва ако дойде някое извънземно и ме пита какъв му е смисъла, хич няма да мога да му го обясня. Добре, че не идват извънземни често 😀
Ето го доказателството, че и хипарите разбират от бизнес и не са такива балъци, на каквито се правят:
Взето оттук: http://visitdaniela.com/blog/?p=14
1. Харесва ми да ме третират като полу-човек.
2. Харесва ми да живея в държава, където няма дискриминация, но постоянно ми напомнят, че съм чужденец.
3. Обожавам продавачки в супермаркета, които ми се тросват, защото говоря с акцент.
4. Кефи ме, че майката на приятелката ми не ме харесва, защото говоря с акцент.
5. Кефи ме, че колеги от университета си планират ски екскурзия, докато аз си планирам работата на черно.
6. Още по-кеф ми е, че работя на черно, защото на бяло ми е забранено.
7. Обожавам да ставам в 6 сутринта, да ходя на работа, в университета, пак на работа… а понякога и да спя.
8. Обожавам да ходя по магазините заедно с приятели чужденци и да съм единственият, който си купува дрехи само ако са на разпродажба.
9. …а когато ходя навън, да пия само бира, защото нормалният алкохол е отвратително скъп.
10. Обожавам да живея в квартира с размера на килер и да плащам за нея като за вила в Симеоново.
11. Страшно ме кефи да си мия зъбите на мивка с два чучура – един за студената и един (отделен!) за топлата вода.
12. Гот ми е да деля кухня с още 20 човека и да се чудя, откъде индиеца е взел подправката, от чиято миризма редовно припадам.
13. Обичам всяка година да чакам за удължаване на разрешителното ми за престой.
14. …а най-обичам да го правя по цяло лято и междувременно да нямам право да напускам страната.
15. Обожавам да гледам, как други българи спират да комуникират с мен, щом разберат, че съм българин.
16. Кефи ме другите българи, които си търсят работа на черно, да ме издават на миграционните служби, че аз работя на черно.
17. Обичам да се събирам в българска компания и цяла вечер да слушам колко е противно в чужбина, какви темерути са местните жители и колко са глупави, че си плащат данъците.
18. Харесва ми сънародниците ми да гледат приятелката ми чужденка и да ми обясняват, какъв тарикат съм и колко ще изкяря, като се оженя за нея, защото тя има западноевропейски паспорт.
19. Обожавам съграждани да ми обясняват какъв бунак съм, ако излизам с българка в чужбина, защото на нея паспорта и е български.
20. Харесва ми да ми казват – “Ти не си типичен българин – те българите са мургави и говорят заваляно”
21. Обичам хората в чужбина да ме питат имаме ли телевизия, там от където идвам.
22. Обичам и да ме питат, какъв език се говори в България.
23. Най-обичам да ми обясняват, че скоро сме се обединили с Унгария.
24. Обожавам да ми разказват, как са посетили прекрасната ни столица Букурещ (или Истанбул).
25. Обичам да водя спор на границата, дали мога да вляза или не, при положение, че не ми трябва виза за първите 3 месеца, а и от горе на всичко си имам виза за 1 година напред.
26. Най-обичам сръбските митничари. Те са ми най-любими след българските.
27. Обичам да прекосявам цяла Европа без проблеми, а на нашата граница да ме третират като терорист.
28. Обичам да гледам, как приятелите ми в България ме гледат като надут идиот, само защото съм споменал, че съм ходил до Париж (който може би е на 200 км от там, където живея).
29. Обожавам като се прибера, всички да ми обясняват, колко е зле в родината и какъв тарикат съм, че съм заминал за рая (разбирай “всяка държава на запад от Сърбия”).
30. Обожавам, като отида на море да се мазнят на приятелката ми, защото е чужденка, а мен да ме питат “К’во искаш?”
31. Обичам да виждам приятелите си два пъти в годината.
32. Също така и роднините.
33. Обичам да се сприятелявам с други българи от носталгия, макар че в България дори не бих ги погледнал.
34. Обичам там, където живея, да ме наричат гаден емигрант и в същото време да не ми разрешават да емигрирам.
35. Обичам да не признават образованието ми от България.
36. …и да уча същите предмети и да държа същите изпити още 3 години.
37. Обичам държавата, където живея, да ми плаща 5 години обучението и след това, да ми каже, че нямам право да работя в нея.
38. Обичам да ходя на кратки интервюта за работа: “От къде сте? – От България”, “Женен ли сте за някого от Евросъюза? – Не.”, “Довиждане!”
39. …или още по-добре: “Добър ден, как се казвате? -Георги Петров”, “Аха, довиждане!”.
40. Кефя се на всички емигранти от Африка и Близкия изток, защото те вече са със западноевропейски паспорт, а аз не.
41. Обожавам да плащам 1500 евро за нови курсове за шофьорска книжка и още толкова за изпит. Нищо, че вече си имам книжка от България от 10 години.
42. Обичам да чистя тоалетни, за да изкарвам пари, за да преживявам, докато уча в най-престижния университет в страната.
43. Обожавам българските посолства в чужбина. Там работят само богоизбрани и те не търпят отношение различно от към богоизбрани.
44. Най-обичам портиера в нашето посолството. Той играе ролята на бодигард, фейс-контрол, първа инстанция, втора инстанция… и винаги се има за по-велик от посланика.
1.03. Ура! Предложиха ни огромен договор за построяването на 12 етажен жилищен блок. У всички има бурен ентусиазъм. Изпихме от радост 2 каси бира.
2.03. На възложителя не му се харесва израза „когато стане, тогава“. Иска да кажем конкретни срокове. Идиотът нищо не разбира от високи технологии.
3.03. Обсъждахме сроковете. Изпихме 3 каси бира. Петров казва, че ще стане за 4 месеца. Значи за 8 месеца. В договора записахме 12 месеца, но едва ли ще се оправим за по-малко от 16.
6.03. Петров отиде да върне бутилките.
8.03. Празнуваме 8 март. Във фирмата няма жени, така че никой не ни пречи на празника.
2.04. Петров казва, че трябва да започнем работа. Какво му стана на този човек. Изчистихме строителната площадка и закачихме красиви плакати „Строежът се изпълнява от компания „Allstroy“ (www.allstroy.bg)“. С чувство на изпълнен дълг играем „Quake“.
20.04. Дойде възложителят, пита как върви работата. Сложихме го да играе Quake и го оставихме да ни бие всички.
21.04. Обсъждахме проекта. Сидеров предлага панелна архитектура. Петров настоява, че всичко трябва да се строи по стария начин от тухли, а не по ламерски. Най-радикалния проект предложи Алекс. Предлага да построим няколко десетки дървени бараки и да ги съединим с подземни тунели. На Запад било модно. Напомнихме му, че все пак клиентът иска 12 етажен блок. Опитахме се да решим въпроса чрез дуели на Quake. Алекс с неговите дървени бараки бързо отпадна, но резултатът между Сидеров и Петров излезе равен. Решихме всеки да строи по свой план и след това да ги съединим, за да не падне.
30.04. Първият етаж е готов. Показахме го на възложителя. Той се интересува защо в различните стаи таваните са различно високи, защо от стените падат тухли и защо няма врата, а трябва да се влиза през прозореца. Обяснихме му, че това са ограничения на демо-версията. Тръгваме да празнуваме горди от себе си.
6.05. Празнуваме празника на армията. Военни във фирмата няма, затова никой не ни пречи на празника.
10.05. Петров изтрезня първи и дълго псува. Мислехме, че Алекс е изпил всичката бира. Оказа се по-лошо. Забравили сме за основите. В проекта са описани, но документацията я четат само идиоти.
11.05. Разрушихме първия етаж. Обидно е.
11.07. Работим. Петров довършва втория етаж, Сидеров – петия. Алекс е направил асансьорната шахта до деветия етаж, но при силен вятър се клати подозрително. Засега сме я подпрели с дървено скеле.
17.07. Алекс прави терасите и покрива. На земята. После ще ги вдигнем с кран.
13.08. На Сидеров не му се засрещат панелите. Дупката е почти метър. Сидеров помоли Петров, но той каза, че има достатъчно работа и изобщо без да знае вътрешната архитектура на панелите нищо не може да направи.
14.08. Разбихме няколко панела, за да може Петров да изучи вътрешната архитектура. Петров псува и казва, че проектантите на панелите са пълни идиоти.
17.08. Петров запуши дупката. Панелите малко се изкривиха, но това е дреболия. Между панелите останаха малки процепи, които Петров залепи с тиксо. Казва, че ще работи, стига да не вали дъжд.
1.09. Строителният комбинат пусна нова версия панели, с повишена устойчивост и здравина, с вградени стенни шкафчета. Всъщност по форма и размер не са съвместими със старите и са три пъти по-тежки. На каква архитектура разчитат в строителния комбинат?
9.09. Празнуваме девети септември. Комунисти във фирмата няма, затова никой не разваля празника.
16.09. Дойде Алекс, пълен с идеи. Предлага да направим всички прозорци в блока с различни размери. Възложителят щял да ги хареса. Казахме му да не се ебава.
2.10. Петров стигна до 5 етаж. Горд е от себе си. Обърнахме му внимание, че стените са под ъгъл 40 градуса. Той псува, вика, каза, че сме идиоти и нищо не разбираме. После обеща да помисли.
3.10. Дойде възложителят. Пита защо стената е наклонена под ъгъл 40 градуса. Обяснихме му за кориолисовата сила. Той ни изслуша, после каза, че той от строителство не разбира, но до неговата къща има точно такъв блок и всички стени са прави. После този идиот Алекс се лепна за него и му разказа за изменените прозорци. Възложителят естествено ги хареса. Мамка му.
4.10. Питаме Алекс, дали ще се наложи да разбием всичко заради неговите прозорци. Уверява ни, че няма нужда – в стандартните панели има недокументирана функция.
5.10. Петров призна, че със стената има проблем. Казва, че неправилно сложил някаква тухла. Но за да разбере коя, трябва да ги провери всички. По-лесно е да направи всичко наново.
6.10. Убеждаваме Петров, че да построи всичко наново няма да му стигне времето. Демонстрираме му изчисления с калкулатор. Петров псува, вика, каза, че калкулатора са го измислили идиоти. После се съгласи да правим всичко от панели и с мъка отиде да се напие.
8.10. Разбихме тухлената част. Повредихме и част от панелната. Цялата сграда скърца и се клати заплашително. Укрепихме я с дървени подпори и отидохме да играем Quаkе.
17.10. Петров се върна от запоя. Работим.
15.11. Спомнихме си, че крана стига само до 8 етаж. Пратихме Сидеров за нов кран. Играем Quаkе. Алекс победи Петров. Расте нова смяна.
24.11. Върна се Сидеров. Не е намерил кран, но достави ескаватор. Предлага да изкопаем дълбока шахта и да построим блока не на горе, а на долу. Казва, че никъде в договора не пише, че блока трябва да е на повърхността.
25.11. Направихме мозъчна атака за крана. На последната бутилка бира намерихме решение. Зарязваме основното строителство. Ще строим 4 етажен блок. После ще сложим крана на покрива му.
25.12. Празнуваме католическото Рождество. Католици във фирмата няма, затова никой не разваля празника.
14.01. Нищо не помня. Главата ме боли. Коя година сме?
2.02. Най после сме готови със 12-я етаж. Утре ще сложим покрива, който направи Алекс.
3.02. Алекс е идиот. Покривът пада редовно. Засега сме го подпрели с крана. Ще мислим какво да правим по-нататък.
4.02. Алекс казва, че не е виновен. Просто 12 етаж на Сидеров е пет метра по-широк и четири метра по-висок от 12 етаж на Петров. Става ясно, че са строили от различни панели. Но Алекс все пак е идиот, защото неговия покрив не става и за двата варианта. Асансьорната шахта също.
5.02. Лепихме, закрепвахме покрива. Петров казва, че ще издържи, ако не завали сняг.
7.02. Заваля сняг…
10.02. Направихме покрива от шперплат и тенекия и боядисахме всичко. Да се надяваме, възложителят няма да забележи.
11.02. Тествахме асансьора. Спира между етажите, но може да се излезе от кабината. На четните етажи с пълзене, на нечетните с подскачане. Да не забравя да го опиша в документацията.
12.02. И изобщо асансьорът работи много бавно. Петров псува всички идиоти. Казва, че ще започне да го оптимизира.
13.02. Петров оптимизира асансьора. Той се засили, проби покрива и отлетя в неизвестна посока. Добре, че покривът е от шперплат и се оправя лесно. Падна и асансьорната шахта. Спомнихме си, че така и не сменихме дървените подпори с нещо по-надеждно. Нищо. Да се ходи пеша е полезно.
15.02. Започнахме довършителните работи. Някъде постоянно изчезват бояджии. Обадихме се да пратят още.
17.02. Изясни се, че заради грешка на Сидеров, вратите на апартаментите от втори до шести етаж, се отварят само отвън. В резултат на това на тези етажи е пълно със заклещени бояджии, които не могат да излязат. Сидеров обеща да я оправи. Засега ги храним през отдушниците.
20.02. Алекс най накрая направи изменящите се прозорци. Тествахме. Изясни се, че при промяна на размера са разбиват стъклата. Освен това се наблюдават и някои странични ефекти. Например от гостната на един апартамент може да се влезе в банята и тоалетната на друг. Освен това постоянно изчезват вратите и падат балконите. Да се жалваме в строителния комбинат е безполезно – ще кажат, че не дават гаранция за недокументирани функции.
21.02. Дойде възложителят. Пита може ли да направим незначителни промени в проекта. И по-точно вместо 12 етажен блок да построим няколко десетки дървени бараки и да ги съединим с подземни тунели. Чел, че така било модно на Запад. Неутрализирахме Алекс още преди да си отвори устата и вежливо и твърдо обяснихме на възложителя, че не е прав.
22.02. Балконите продължават да падат, макар че не пипаме прозорците. Явно е независим бъг. Какъв е късно да търсим, така че махнахме и останалите. Ще опитаме да обясним на възложителя, че сме го направили за оптимизация.
25.02. Алекс се опита да довърши изменящите се прозорци. В резултат половината се свиха до нулев размер и не искат да се върнат обратно. Казахме му да не се ебава повече, че ще стане по-лошо.
27.02. Спомнихме си, че сме забравили да направим входа. Мислим няма ли да падне блока, ако го пробием сега. Сидеров казва – по-добре да не рискуваме. Петров го нарече идиот и се съгласи. Да не забравя да опиша в документацията, че влизането през прозореца е особеност на дизайна.
1.03. Как така първи март?! Откъде?! Вчера беше… Мамка му! Кой да знае, че този смотан февруари е 28 дни. Излиза, че трябва да сме готови вдругиден, а не след седмица.
2.03. На работа. Работим 24 в денонощие, непробудно.
3.03. Убедихме възложителя, че ни е нужен още един ден за финално тестване. Мдаа, добре поработихме вчера… В крайна сметка не е толкова страшно. Голяма работа, че някои врати са на пода, други на тавана или от 10 етаж водят направо на улицата, че някои от апартаментите е невъзможно да се достигнат, в други тоалетната е заедно с кухнята, че в половината няма вода, а в другата половина – ток, че канализацията се излива на шестия етаж и се наложи да направим стълбите между осмия и деветия етаж въжени? НО главното е да покажем блока на възложителя по правилния маршрут. А, да – и да сложим снимки на мястото на изчезналите прозорци…
4.03. Yes! Yes! Направихме го! Отбелязваме предаването на обекта. Пия малко, трябва да успея да изчезна, преди всичко това да си е ебало майката…