Тихо се сипе белият сняг.
Работници ходят на работа пак.
Сега сме във криза. После – възход.
После – рецесия. Накрая к’во? Гроб.
Робство, война, свобода, диктатура,
строеж, петилетка, инфраструкту̀ра.
Пиянство и трезвеност, глупост и мисъл,
и всичко това е лишено от смисъл.
Всеки се смята за много отворен,
но Господ днес стана с гъза си нагоре,
излезе на своя панелен балкон,
събу своя стар опетнен панталон
и жълто потече над всички глави,
а те си помислиха просто: „Уви.“
Решиха: „Тук има някаква цел,
конспирация, заговор, даже картел,
някакъв план на вселенско ниво,
епична борба между зло и добро.“
Но аз зная – всичко това бе случайно,
лишено от ритъм, лишено от тайни.
И мислех, че няма друг толкова дзен,
живота разбрал точно колкото мен.
Не щеш ли… яви се такъв индивид.
Извадих късмет, тъй нали, един вид.
Логично – завчас в индивида се влюбих.
Логично – завчас индивида изгубих.
„Какво от това?“ – блесна в мен бодра мисъл.
„Така и така няма никакъв смисъл.“
Братислава, 19.1.2010