На фона на всички хотелиерско-ресторантьорски драми, които доминират новините от август 2017, сякаш си нямаме по-важни неща за обсъждане, бих искал да вкарам оптимистична нотка и да опиша един добър пример за гостоприемство в наш морски курорт. Това не е реклама, а израз на личните ми убеждения – аз съм един от онези „пазарни фундаменталисти“, които смятат, че свободната конкуренция може да разреши почти всичките ни проблеми. За да работи тази конкуренция обаче е важно и „от уста на уста“ да се разпространява информация за добрите и лошите услуги, иначе ни остават само платени реклами, фалшиви мнения по форуми и социални мрежи, и всякакви други измислици и манипулации на маркетинг „специалисти“.
На природа си е най-добре!
Като цяло, въпреки че плюенето по българското Черноморие вече стана национален спорт, аз и тази година съм си изключително доволен от почивката. Бяхме на палатки на подходящо наречения къмпинг „Якото място“ между Китен и Лозенец, приспиваха ни щурци и морски вълни, плажовете в района са чисти и поддържани, а чадърите и бирата – на народни цени. Кеф!
Но и на курорт понякога не е зле…
Та решихме един ден да видим как е в цивилизацията, и се пуснахме по селския път до Лозенец (около два километра през гората) че да хапнем, пийнем и разгледаме. Избрахме си място за ядене на съвсем случаен принцип, просто защото вече трябваше спешно да сложим по нещо в стомасите си. Мернахме свободни маси в ресторантче с простичкото име „Бистрото“. Бях психически подготвен за най-лошото, защото по курорти съм скептичен на макс. Не е рядкост или да те прекарат с храната, или да ти отрежат главата със сметката, или и двете.
Е, бях особено приятно изненадан!
Обслужването – супер бързо и супер любезно. По принцип работата на сервитьорите е тежка и често зле платена, затова изобщо не държа хората, които я вършат, да са винаги нахилени и с песен на уста. Обаче момичето, което се грижеше за нашата маса, беше един от най-усмихнатите хора, които съм виждал! Храната беше вкусна, очевидно приготвена с качествени и пресни продукти, а порциите – достатъчно щедри. Цените – приемливи, съпоставими с ресторант средна класа в София. Изобщо – два палеца нагоре. Не знам кой го движи това място, но му желая да продължава все така!
Във влога на Мирела, където е надлежно документирано цялото море 2017, има малко кадри оттам, както и много други интересни неща: