Skip to main content

Черно море, хапнахме добре

На фона на всички хотелиерско-ресторантьорски драми, които доминират новините от август 2017, сякаш си нямаме по-важни неща за обсъждане, бих искал да вкарам оптимистична нотка и да опиша един добър пример за гостоприемство в наш морски курорт. Това не е реклама, а израз на личните ми убеждения – аз съм един от онези „пазарни фундаменталисти“, които смятат, че свободната конкуренция може да разреши почти всичките ни проблеми. За да работи тази конкуренция обаче е важно и „от уста на уста“ да се разпространява информация за добрите и лошите услуги, иначе ни остават само платени реклами, фалшиви мнения по форуми и социални мрежи, и всякакви други измислици и манипулации на маркетинг „специалисти“.

На природа си е най-добре!

Като цяло, въпреки че плюенето по българското Черноморие вече стана национален спорт, аз и тази година съм си изключително доволен от почивката. Бяхме на палатки на подходящо наречения къмпинг „Якото място“ между Китен и Лозенец, приспиваха ни щурци и морски вълни, плажовете в района са чисти и поддържани, а чадърите и бирата – на народни цени. Кеф!

Но и на курорт понякога не е зле…

Та решихме един ден да видим как е в цивилизацията, и се пуснахме по селския път до Лозенец (около два километра през гората) че да хапнем, пийнем и разгледаме. Избрахме си място за ядене на съвсем случаен принцип, просто защото вече трябваше спешно да сложим по нещо в стомасите си. Мернахме свободни маси в ресторантче с простичкото име „Бистрото“. Бях психически подготвен за най-лошото, защото по курорти съм скептичен на макс. Не е рядкост или да те прекарат с храната, или да ти отрежат главата със сметката, или и двете.

Е, бях особено приятно изненадан!

Обслужването – супер бързо и супер любезно. По принцип работата на сервитьорите е тежка и често зле платена, затова изобщо не държа хората, които я вършат, да са винаги нахилени и с песен на уста. Обаче момичето, което се грижеше за нашата маса, беше един от най-усмихнатите хора, които съм виждал! Храната беше вкусна, очевидно приготвена с качествени и пресни продукти, а порциите – достатъчно щедри. Цените – приемливи, съпоставими с ресторант средна класа в София. Изобщо – два палеца нагоре. Не знам кой го движи това място, но му желая да продължава все така!

Във влога на Мирела, където е надлежно документирано цялото море 2017, има малко кадри оттам, както и много други интересни неща:

IT решението, довеждащо логистиката до нови нива

Използвам този пост за да се похваля набързо, че имах възможността да направя кратко представяне на проекта, по който работя от около 7 години (в последните 3 – под формата на докторска дисертация) в предаването „В развитие“ с Вероника Денизова по Блумбърг ТВ България.

Видео »

Искърското дефиле – красота на един хвърлей от София

Знам, че е минус супорнайсе градуса и тази лятна планинарска дестинация не е особено актуална в момента. Истината е, че посетихме това местенце още през юни и оттогава все се каня да го опиша с кратък фоторазказ в блога, и все не остава време.

Защо го посетихме? Защото ни сърбяха стъпалата. Искахме да мръднем нанякъде за един уикенд и търсех място, което хем да е в природата, хем да е близо до София, хем да се стига без автомобил – е, намерих го. Става въпрос за едно райско кътче около Своге – „Вазовата екопътека“ от гара Бов до село Заселе.

Влакът

Пресичането на Стара Планина с железопътна линия – влакът в Искърския пролом – е символът на развитието след Освобождението, на новата България, описана от дядо Вазов в „Дядо Йоцо гледа“. Самият той много е обичал този кът и многократно го е посещавал, заради което и пътеката е наречена в негова чест. Като малък много пъти съм преминавал транзитно този маршрут на път за баба ми във Видин и обратно. Все се опитвах да преброя тунелите и все ми излизаше различна бройката. Едва през далечната 2016, железничар ми разкри пъклената тайна – в едната посока са 22, в другата – 23.

От София до гара Бов тунелите са доста по-малко и се стига бързо и лесно. Пътническият София-Лакатник си е нещо като градски транспорт. От Централна гара се пътува около час, струва само 3 лева в едната посока, и се обслужва от най-новите мотриси на БДЖ – чисти, удобни, с климатик.

Самата гара Бов е малка симпатична гаричка на известно разстояние от самото село. През летните уикенди повечето пътници, които слизат там, са софийски туристи като нас. Има няколко кафенета и магазинчета, където да се подкрепиш за ходенето по баирите.

Вазовата екопътека

Тя започва малко над гарата – като слезеш от влака, пресичаш река Искър по моста и продължаваш по пътя на север по течението. Съвсем скоро се вижда и табелката за пътеката.

 

В началото се ходи около половин час по слънце и можеш да умреш от жега, но когато влезеш в гората става многократно по-приятно и красиво. Е, и малко по-стръмно.

        

Водопадът Скакля

След известно катерене (за кашкавал туристи като нас – повече от час, но иначе е близо) се стига до тази местна зителност. Водопадът е доста висок – колкото 30-етажен блок – но църцори слабо. Вероятно през пролетта, когато има повече вода, изглежда по-впечатляващо.

 

Нагоре към билото

Пътеката минава покрай водопада в подножието му и оттам започва стръмно изкачване чак до горната част (както казах, равностойно на 30 етажа). Това е и най-трудната част от маршрута. Изкачването не е леко, а по скалите няма сянка. Пътеката е облагородена със стълби и стабилни железни парапети.

За по-мързеливите и кекавите разходката би могла да свърши дотук, и някои обръщат на това място, след като са видели местната забележителност – водопада. Пътят по-нагоре наистина е малко по-тежък, но със сигурност е по силите на средностатистическия човек. Разликата е единствено във времето. Опитни туристи в добра форма могат да вземат разстоянието за под два часа, а на нас ни отне повече от 4 с всичките почивки и паузи за снимки. При всички положения ходенето си струва. Гледката отгоре е невероятна.

       

След голямото изкачване има място за отдих с беседки – ако си носите ядене и пиене, тук е чудесно за почивка и хапване. Ако нямате – самото село Заселе е съвсем малко по-нагоре и там, разбира се, ви чака кръчма, където да се подкрепите със студена бира.

Преспиване

Ако всичко, което искате, е еднодневна екскурзия, можете спокойно да потеглите сутринта и да се върнете в София вечерта. За по-дълга отмора, има различни варианти за преспиване в селото. Ние си намерихме ето това – комплекс Божилово. Състои се от две големи къщи с добре поддържан двор; цените са сравнително високи за района, но е много уютно, спокойно, всички са любезни и готвят вкусно. Местенцето е направено с желание и вероятно с известно количество европейски пари за селски туризъм – доста такива проекти имаше наскоро. Изобщо в последните години по селата на България се навъдиха чудесни къщи за гости и нямаме извинение да висим само в претъпканите „традиционни“ курорти.

Надолу

По-закоравелите ентусиасти могат да продължат и нагоре към разни старопланински върхове – от селото има пътеки. Но ние решихме, че надолу, разбира се, е по-лесно. Направо е учудващо колко по-бързо слязохме в сравнение с изкачването.

Ето и видео от разходката във влога на Мирела.

Хранителна ксенофобия: зло ли е палмовото масло?

Oil palm fruits ripening.
Плодове от маслена палма. Снимка: CIFOR

От известно време се налага мнението, че продуктите, съдържащи палмово масло са нещо вредно, гадно и трябва да се избягват. Само дето не съм чул нито един от хората, които папагалски повтарят тази мантра, да си направи труда да обясни защо.

Заради това реших да напиша два реда и да обясня какво е палмовото масло и защо го ядем.

Палмовото масло е растителна мазнина, която се добива от плодовете и ядките на африканската маслена палма (Elaeis guineensis). Дървото идва от Западна Африка и е пренесено успешно в други места от тропичния климатичен пояс, като днес най-много плантации има в Малайзия и Индонезия.

В последните години палмовото масло се използва извънредно успешно в хранителната промишленост, защото е един от малкото естествени (и евтини) растителни продукти, които са стегнати и твърди при стайна температура, поради което могат да заместят кравето масло в печени тестени изделия и други храни.

Преди възхода на палмовото масло, за тази цел са се използвали основно други растителни мазнини, които са в течно състояние и трябва да минат през химична обработка, за да се втвърдят. Така се получават частично хидрогенираните растителни масла, които не съществуват в природата и човешкият организъм не е пригоден да ги усвои правилно. Те са доказано вредни, увеличават риска от сърдечно-съдови заболявания и в САЩ вече е приет закон, който от 2018 ще ги забрани напълно.

При палмовото масло обаче такава химическа обработка не е нужна – то си е естествено гъсто.

Блокче био палмово масло.
Блокче „био“ палмово масло.

Разбира се, както всяко вкусно нещо, в прекомерни количества палмовото масло е вредно за здравето. Съдържа наситени мазнини, високоенергийно е, от него се дебелее и запушва артериите. В това отношение обаче то е напълно равностойно на обикновеното краве масло.

Тогава защо природен продукт бива демонизиран и обявяван за изкуствен и вреден? Това според мен е проява на нещо, което наричам „хранителна ксенофобия“. Когато нещо чуждо започне да измества местното и традиционното, психологическата реакция на обикновените хора е да отвърнат със страх и омраза. Най-ярко се вижда тази реакция, когато някъде масово се заселят хора, които говорят неразбираем език, имат по-различен нюанс на кожата, славят Господ по друг начин, или – в случая с Великобритания – просто в 5 следобед пият кафе вместо чай.

food_snob_thing_tshirt Далеч по-малко очевидна е ксенофобията, насочена към храните, защото тя не се смята за проява на лошо възпитание – все пак не можеш да нараниш чувствата на кутия с вафли. Въпреки това, механизмът е подобен. Например Кока-Кола е чужда и много вредна, а нашата боза си е хубава. И двете са калорични бомби, но в народното съзнание от бозата растат циците (супер), а от колата расте шкембето (кофти). Всъщност с каквато и подсладена напитка да се наливаш, ще пораснеш на ширина – захарта няма националност.

Жертви на подобна хранителна ксенофобия стават всякакви чуждестранни хранителни продукти, стига да станат достатъчно масови и евтини, че да изместят местните. Френските сирена засега са извън опасност, но ако почнат да се продават за 50 стотинки килото и тръгнат да изместват родния кашкавал, да видите какъв вой ще се вдигне!

Друга известна жертва на хранителната ксенофобия е натриевият глутамат, но за него – друг път.