Skip to main content

За раниците с любов

pic4106

Куфарите са чудесно нещо, ако си баровец и те взимат с кола от летището, но ако трябва да цепиш пеша из природата или града, друго си е да имаш голяма и удобна туристическа раница. Ето защо отдавна се канех да си взема такава и когато този месец се видях с малко излишни пари, започнах да се оглеждам.

Спрях се на един от по-скромните модели Ташевки (на снимката – води се 60 литра), защото ми се стори с най-добро съотношение цена/качество за човек, който иска да му е удобно, без да е заклет турист или планинар.

А този пост го пиша, защото както пролича от предходния, съм голям почитател на свободния пазар. Само че свободният пазар си има и недостатъци: той не работи добре при липса на информация. Затова е много важно да хвалим търговците, от които сме доволни, и да предупреждаваме за тези, от които сме недоволни.

Дали самият продукт е добър – ще мога да ви кажа едва след няколко години употреба. Така е при раниците. Но пък искам да ви споделя, че съм много доволен от онлайн магазина на Ташев. При поръчка в петък следобед, след един час дамата от Плевен ми се обади за потвърждение, а на другата сутрин раницата беше у дома. Браво!

Чрез химия към по-добър живот

mad-scientist От няколко лета ме занимава въпросът: как в жегата да получим студена бира на плажа. Този въпрос, разбира се, по принцип има прост отговор – от най-близкия бар.

Само че аз съм капризен турист и предпочитам да посещавам места, които са на достатъчно голямо разстояние от всякакви чадъри на дебеловрати концесионери, както и от руски туристи и други видове орки. Тоест, най-често става въпрос за местности, на които симпатичната и интелигентна българска младеж лятно време разпъва палатки, и които през останалите сезони същата тази младеж „спасява“ по столичните кръстовища.

Тези местности обикновено са разположени встрани от цивилизацията и не са облагородени от инвеститори (засега), така че най-близкият хладилник обикновено е на километри разстояние.

Irakli-Evgord[1]

Трябва да се вземе предвид и икономическата страна на въпроса, а именно неравното времево разпределение на бюджета у средностатистическия летуващ, което поетът е изразил по следния начин:

първите пет дена черпим барманки
последните три закусвам странджанки

Поради тези бюджетни особености, в един или друг момент става нужно снабдяването с бира неминуемо да бъде от магазини за хранителни стоки, а не от питейни заведения. Което утежнява проблема с поддържането на ниска температура. Хладилните чанти помагат, но от опит знам, че не са напълно достатъчни.

Лично аз съм завършил езикова гимназия, но в паралелка с природонаучен профил. За съжаление нашите учители не обсъждат нашироко практическите приложения на тези дисциплини при пиенето на бира. Никой не ни обясни, че то е жадуваната кулминация на безброй физико-химично-биологични процеси. Като се започне от малцуването и ферментацията, които преобразуват скорбялата в етанол и се завърши с отварянето на капачката, което е практическо приложение на Архимедовия закон за лоста (особено ако я отваряш със запалка).

how-to-open-a-beer-with-a-lighter.WidePlayer[1]

F1.l1=F2.l2

 

И така, проблемът с изстудяването на бирата би могъл да се реши с химия, ако намерим проста, евтина и безопасна ендотермична реакция. Такава реакция съществува – разтварянето на амониев нитрат във вода:

NH4NO3 → NH4+ + NO3

И ако изразим проблема в числа, се получава следната задачка:

Средна температура на морската вода по южното българско Черноморие през лятото 24,7 °C
Идеална температура на бирата 6 °C
Вместимост на стандартна кофа 0,012 m3
Енергия, необходима за разтваряне на амониева селитра във вода 25,7 kJ/mol
Енергия, необходима за затопляне на 1 грам вода с 1 градус 4,186 J
Моларна маса на амониевата селитра 80,052 g/mol

Можем да пренебрегнем по-високата плътност на солената вода и да приемем стандартните 1000 kg/m3. Откъдето получаваме следното уравнение:

(24,7-6) . 4,186 . 0,012 . 106 . 80,052 : (25,7 . 103) ≈ 2 925,91

В крайна сметка се оказва, че 3 кг амониева селитра са достатъчни, за да охладят 12-литрова кофа вода до 6 градуса. Цената на тези 3 кг е около 2 лв.

После слагаме бутилките бира в студената вода, чакаме да се охладят, и пием. Все още не съм изпробвал тази теория на практика, но когато ми се удаде случай, ще споделя резултатите.

А на сутринта…

5370891346_e983d6d4b3[1] Всичките му там хормони и техните ефекти върху човешкото поведение са твърде интересна тема, а когато се смесят с вещества, които си вкарваме отвън, динамиката става още по-объркана и любопитна.

Отдавна е доказано, че алкохолът подтиска отделянето на мъжки полови хормони, с всичките му там последствия (примерно – кофти шофиране 😉 ). Ъпсурт навремето разправяха „вдигам тояжка и след осмата чашка“; само че малко мъже могат да се похвалят с това умение.

Интересното обаче става в последствие. Знаем, че организмът се опитва да вкарва всички телесни химически процеси в строго определени рамки и много се ядосва, ако тези граници бъдат нарушени. Та напоследък има сведения, че когато алкохолът блокира отделянето на полови хормони при мъжете, организмът в отговор веднага се опитва да засили производството им, за да компенсира ефекта, доколкото е възможно.

И така, когато въпросният мъж най-после изтрезнее, алкохолната спирачка вече я няма, но компенсаторният механизъм още работи с пълна сила. И ако вечерта е била особено тежка, на сутринта се получава това, което лично аз отдавна съм потвърдил емпирично, и което наричам „разгонен махмурлук“. Може да те цепи главата, стомахът ти да е на възел и едвам да гледаш, но въпреки това си в състояние без проблеми да обладаеш всичко, което е женско и мърда. Многократно.

Тва е – надявам се високонаучното ми обяснение да помогне на господата да си обяснят този феномен, и на дамите да разберат по-ясно откъде им е дошло… защото, както знаем, науката е слънце, а народността не пада там дето знанието живей.

Универсалният помощник на техническата нация

Днес, докато проверявах налягането на гумите, открих, че на моята прекрасна крачна помпа, това чудо на съветската руската технология, ѝ се е скъсал маркуча.

И така, реших да споделя своето научно откритие (което без съмнение хиляди българи са откривали преди мен, но не знам някой да е публикувал). Какво правим, ако трябва да стегнем маркуч, а нямаме подходяща скоба?

Според непотвърдена история, която циркулира в нета, само един от всеки пет кламера се използва по предназначение (тоест за защипване на хартия). А ако човек разполага с клещи и кутия кламери, може да направи инженерни чудеса.

1. Кламер, бе!
2013-04-24-398

2. Кламер почти изправен, само с един оставен ъгъл
2013-04-24-399

3. Кламер, увит около нещото, което искаме да пристегнем
2013-04-24-400

4. Кламер, леко усукан с пръсти
2013-04-24-401

5. Когато хванем с клещи и продължим да усукваме, в един момент се получава маркуч, здраво стегнат с кламер. За повече здравина е хубаво да се сложи поне още един кламер, стегнат под друг ъгъл.

В крайна сметка пак си имам работеща помпа 🙂