Skip to main content

Защо държавата мрази парите в брой

Статията е адаптирана от лекция на икономиста Джоузеф Салерно.

EuroTarget1

През април бе съобщено, че Гърция налага такса за всички тегления от банкови сметки, за да предотврати масово теглене на пари от банките. Така сега гърците ще трябва да платят 1 € на всеки 1000 €, които теглят, което е една десета от процента. Това не изглежда много, но принципът, който се прилага, е изключително сериозен, защото по този начин те на практика отменят равенството между стойността на парите в банките и парите извън банките.

Защо им е да го правят? Защо биха поискали да го направят? Е, това е една от многото политики срещу парите в брой, които водещите икономисти енергично насърчават.

Да проправим път за отрицателните лихви

За да улесним изчисленията и да обясним ефекта, нека си представим, че гръцката „такса“ беше 10 € за всеки изтеглени 100 €. Така, вместо да можете когато си поискате да превърнете едно евро от вашата банкова сметка в едно евро кеш, вие ще можете да купите едно евро в брой, като похарчите 1,10 € от сметката си. Това, в известен смисъл, е отрицателна 10-процентова лихва. Тоест, можете да си вземете едно евро от банката, само ако сте съгласни да платите 1,10 €. Така че вие реално ще получите само 90 цента за всяко евро, което искате да изтеглите и това е много важно, защото означава, че ще ви излезе по-скъпо да си купите нещо с пари в брой, отколкото да го платите по банков път.

В същото време е ясно, че гръцкото правителство няма да ви даде 1,10 € в „банкови пари“ за всяко евро, което внесете в брой.

Така че системата вече е подредена така, че да заключи парите в банките. Тогава какво биха могли да направят те? Ако губите 10% всеки път, когато изтеглите едно евро в брой, те могат да намалят лихвения процент, който получавате по банкови депозити до минус 5%, или минус 6%. Вие не бихте си изтеглили парите от банките, дори ако лихвеният процент стане отрицателен.

Свидетели сме на война срещу парите в брой, в която правителствата правят използването на кеш незаконно, неизгодно или неудобно. Това, от своя страна, позволява на правителствата да шпионират и да регулират финансовите транзакции по-отблизо, а също така им дава повече свобода на действие да манипулират паричното предлагане.

Произходът на войната срещу кеша

Всичко започва със Закона за банковата тайна от 1970 г., приет в САЩ, който изисква финансовите институции в Съединените щати да съдействат на държавните агенции да разкриват и предотвратяват прането на пари. Това е логиката. По-конкретно, законът изисква от финансовите институции да водят отчет за паричните плащания и да докладват за всяка покупка на пари в брой или прехвърляеми инструменти на стойност над $10 000 дневно. Разбира се, всичко това ни го пробутват като средство за проследяване на престъпници.

Правителството на САЩ използва и други средства, за да води войната срещу кеша. До 1945 г. има 500 доларови банкноти, 1000 доларови банкноти, както и 10 000 доларови банкноти в обращение. През 30-те има дори банкнота от 100 000 долара, която банките използват за клиринг помежду си. Правителството на САЩ спира издаването на тези банкноти през 1945 г. и до 1969 вади всички тях от обращение. Така под предлога за борба с организираната престъпност и прането на пари, всъщност те правят парите в брой много неудобни за използване. Днес най-голямата американска банкнота ($100) има покупателна способност, която се равнява на $15,50 през 1969, когато последните големи банкноти са премахнати.

Проблемът е международен

Швеция вероятно е страната, където войната срещу парите в брой е стигнала най-далеч; скандинавските правителства като цяло се отличават с противопоставянето си на парите в брой. В шведските градове билетите за обществен транспорт вече не могат да бъдат закупени с пари; те трябва да бъдат платени предварително чрез SMS – с други думи, по банков път.

Подуправителят на Шведската централна банка, преди да се пенсионира преди няколко години, злорадстваше, че „като крокодила“ парите в брой ще оцелеят, но ще бъдат принудени да гледат как тяхното местообитание постепенно намалява.

Аналогията е подходяща, като се има предвид, че три от четирите основни шведски банки в над 2/3 от своите клонове вече не приемат и не изплащат пари в брой. Тези три банки искат постепенно, но бързо да преустановят ръчната обработка на пари в брой в клоновете си, и го правят от 2012 година насам.

Във Франция противниците на парите в брой се опитаха през 2012 г. да прокарат закон, който да намали законовото ограничение за използване на пари в брой от максимум 3000 € на сделка до 1000 €. Тогава законът не мина, но след нападението срещу Шарли Ебдо, държавата незабавно използва това като повод да си прокара максималната граница от 1000 €. Те получиха своята нова максимална граница. Защо? Ами, привържениците на идеята твърдят, че нападението отчасти е финансирано с пари в брой.

Терористите са използвали пари в брой, за да закупят някои от нещата, които са им трябвали. Няма съмнение, че тези убийци също така са носели обувки и дрехи и са използвали мобилни телефони и коли по време на планирането и изпълнението на тази касапница. Защо не забраним всички тези неща? Гол и бос терорист без телефон със сигурност ще има по-малко успех от напълно облечен и оборудван такъв.

И накрая Швейцария, бившият велик бастион на икономическата свобода и финансовата самостоятелност, поддаде на грубата тактика на правителството на САЩ. Швейцарското правителство забрани всички плащания в брой над 100 000 франка, включително сделки, свързани с часовници, недвижими имоти, благородни метали и автомобили. Това бе направено под заплахата от включване в черния списък на Организацията на икономическо развитие, без съмнение със задкулисни подбуди от САЩ. Сделките над 100 000 франка сега ще трябва да минават през банковата система. Причината, разбира се, е да се предотврати прането на пари, това универсално престъпление.

Чейс банк също наскоро се присъедини към войната срещу парите в брой. Това е най-голямата банка в САЩ, дъщерно дружество на Джей Пи Морган Чейс и Ко., а според Форбс – третата по големина публично търгувана компания в света. Тя получи 25 милиарда долара в спасителни заеми от Министерството на финансите на САЩ. Към март, Чейс започва да ограничава използването на пари в брой на някои пазари. Новата политика ограничава правото на кредитополучателите да използват пари в брой, за да погасяват заеми по кредитни карти, ипотеки, капиталови линии и автомобилни кредити.

Чейс дори стига дотам, че забранява съхраняването на пари в брой в своите трезори. В писмо до своите клиенти с дата 1 април 2015, относно тяхното „актуализирано споразумение за наемане на трезор“, една от промените в общите условия гласи: „Вие се съгласявате да не съхранявате пари в брой или монети, освен тези, за които е установено, че имат колекционерска стойност“. Не е уточнено дали това се отнася до златни и сребърни монети без колекционерска стойност, но явно е така. Както един наблюдател предупреди: „Тази политика е нещо необичайно, но тъй като Чейс е най-голямата банка в страната, не бих се изненадал, ако започнем да виждаме такива неща все по-често в тази епоха на чувствителност спрямо финансирането на терористични и други незаконни каузи“. Така че трябва да извадите от тези трезори своите пари, валута, и вероятно златото и среброто.

Разрешено е само да харчиш (под надзор).

Грегъри Манкю, виден макроикономист, през 2009 г. изобрети следната схема: Федералният резерв да обяви, че една година след датата на прокламацията възнамерява да бръкне в шапка и да изтегли цифра от 0 до 9. Всички банкноти със сериен номер, завършващ на тази цифра, моментално биха загубили статута си на законно платежно средство, което ще понижи очакваната възвращаемост на парите в брой до -10%. Това би позволило на Фед да свали лихвените проценти под нулата в продължение на година или дори повече, защото хората с удоволствие ще дават пари назаем срещу, да речем, -2% или -4%, защото това би ги спасило да не загубят 10%.

Причината, посочена от нашите управници, за ограничаването на парите в брой, е да се предпази обществото от терористи; от лица, укриващи данъци; от перачи на пари, наркокартели и други реални или въображаеми злодеи. Действителната цел на пороя от закони, ограничаващи или дори забраняващи използването на пари в брой е да принуди обществото да извършва всички плащания през банковата система. Това позволява на правителствата все по-отблизо да шпионират и да следят личните финансови сделки на своите граждани, за да издоят всяка стотинка от данъците, които според тях дължим.

Други причини за ограничаването на парите в брой са: (1) да се подкрепи нестабилната банкова система с частичен резерв, която е в състояние на колапс навсякъде по света; и (2) да получават централните банки правомощия да налагат отрицателни номинални лихвени проценти. Тоест, ако държите пари в банковата си сметка и не ги харчите, да ви накарат все пак да ги „похарчите“, като си взимат по малко от тях всеки ден.

Закани на Бойко Борисов: статистически анализ (2)

zakani В последните сезони наблюдаваме ново активизиране на природния феномен „Закани на Бойко Борисов“.

До това заключение доведе анализ на следните закани, които научният колектив откри, след като използва Google, за да проучи материалите в печата:

  • 23.09.2013 Бойко се закани във Фейсбук: Започваме масирана атака
  • 24.09.2013 Борисов се закани да свали правителството
  • 17.07.2014 Бойко Борисов се закани на управляващите
  • 20.11.2014 Борисов се закани да отмени цесиите с депозити в КТБ
  • 01.12.2014 Борисов се закани на областни управители заради опасните язовири
  • 27.03.2015 Борисов се закани, ще спре сделките на Цветан Василев
  • 03.04.2015 Румънците пак ще ни гонят, зарече се Борисов
  • 27.04.2015 Борисов се закани: Удряме мощно каналджиите
  • 22.06.2015 Борисов се закани на известни хора за контрабандата
  • 14.07.2015 Борисов се закани на ВиК дружествата
  • zakani-chart2

    Тенденцията към повишаване на честотата на заканите отново е ясно изразена. Както видяхме преди време, това зачестяване на гъстотата, при доближаване на дългосрочна средна стойност от 1 закана/месец, последния път съвпадна с оставка на кабинета „Борисов“.

    Оценка на кучешки и котешки храни

    6266451_l

    Щом в човешките храни производителите си позволяват да блъскат какви ли не боклуци, представете си какво попада в тези за кучета и котки. Разбира се, има много стопани като мен, които искат най-доброто за животното си (и могат да си го позволят), но когато не сме експерти, се доверяваме основно на реклами, на приятелски препоръки и на високата цена. Те обаче невинаги са подходящи критерии.

    На сайта petfoodratings.org открих много материали (безпристрастни и добре аргументирани) за качеството на храните и техните съставки. Там намерих и една нелоша точкова система, по която може да определите приблизителното качество на храната според списъка със съставки. Понеже смятам, че схемата е добра, я препечатвам тук на български, като внесох само няколко дребни промени, защото е правена за кучешки храни в САЩ, пък аз имам котка в ЕС.

    Точкова система

    Започва се със 100 точки и се чете съдържанието.

    съдържа съставката „животински продукти“ (без да се уточнява дали е месо, вътрешности, кокали и т.н.) -10
    съдържа съставки с животински произход, без да се уточнява от какво животно са (напр. общи наименования като „месо“, „птиче месо“, „месно брашно“, „животинска мазнина“) -10 за всяка такава съставка
    съдържа BHA / BHT / етоксихин / E320 / E321 / E324 или пише „антиоксиданти“, без да се уточнява какви са точно и дали са естествени или синтетични -10
    съдържа неуточнени зърнени продукти -5 за всяка такава съставка
    една и съща зърнена култура, спомената 2 или повече пъти сред първите 5 съставки (напр. „кафяв ориз“ и „оризово брашно“) -5
    по-малко от два вида месо в първите 3 съставки (изключение: месното брашно може да е по-назад в списъка) -3
    оцветители -3
    съдържа царевица -3
    съдържа царевица сред първите 5 съставки -3
    животински мазнини (освен рибено масло) -2
    соя или соеви продукти -2
    добавена сол -1
    „Био“ месо и месни продукти +5
    препоръка от известен киноложки/фелиноложки клуб или специалист с добра репутация +5
    храната е изсушена на фурна, а не екструдирана +5
    съдържа пробиотици +3
    съдържа плодове +3
    съдържа зеленчуци (не зърнени култури) +3
    съдържа ечемик +2
    съдържа ленено масло (не само ленено семе) +2
    съдържа овес или овесено брашно +1
    съдържа слънчогледово олио +1
    продукти от всеки различен вид животно, освен първия +1 за всяка съставка
    хондроитин +1
    растенията са проверени и не съдържат пестициди +1

    Крайна оценка по точки

    над 94 Отличен 6
    86-93 Мн. добър 5
    78-85 Добър 4
    70-77 Среден 3
    под 70 Слаб 2

    Богатството трябва да бъде създадено, преди да можем да го раздадем на бедните

    Автор: Стив Патерсън

    "Капиталът", Виктор Дени, 1920
    „Капиталът“, Виктор Дени, 1920

    Бизнесът често бива описван като суров и жесток. Според популярната гледна точка – светогледа в стил Чарлз Дикенс – предприятията са пълни с коравосърдечни скръндзи, които ценят печалбите повече, отколкото хората. Това се смята за противоположност на добронамереността и алтруизма на благотворителните организации, на организациите с нестопанска цел, както и на правителствата, за които се предполага, че са създадени, за да помагат на хората. Благотворителността, по-специално, се разглежда като етично превъзхождаща бизнеса. В крайна сметка, какво би могло да окаже по-голямо въздействие върху света, отколкото да даряваш на нуждаещите се?

    Този възглед е недалновиден. Макар да е вярно, че благотворителността помага на хората, бизнесът има далеч по-голям принос към човечеството. Почти цялото подобрение на стандарта на живот на хората се дължи на обикновена търговия, и от нея най-бедните печелят най-много. За да разберем защо, трябва да разгледаме различните формули, под които благотворителните организации и фирмите работят.

    Благотворителността се занимава с разпределение на богатството – координиране на прехвърлянето на „излишъка“ на някои хора към тези в състояние на „краен недостиг“. Бизнесът, от друга страна, се занимава със създаването на богатство чрез продажба на стоки и услуги, които хората смятат за полезни.

    Създаването на богатството е на първо място

    Без това първоначално създаване на богатство, благотворителните организации няма да имат какво да разпределят. В развития свят е лесно да се забрави, че бедността е състоянието по подразбиране на човешкото съществуване. Богатството не се среща в природата; то трябва да бъде създадено, и точно това е ролята на бизнеса и предприемачите. Те са силата, която ни отдалечава от естественото състояние на бедност. Всички случаи на бедност имат едно и също решение – не просто разпределение на благата, а създаването им. Това е не само теоретичен аргумент. Той е очевиден навсякъде по света.

    Колкото по-дълбоко изследваме това, толкова по-ясно става. Помислете за обикновената перална машина. Ние я приемаме за даденост в развития свят, но пералнята е променила живота на стотици милиони хора. Не е преувеличено да се каже, че нейният изобретател е променил хода на историята. Как така? Чрез драстично намаляване на количеството физически труд, нужен за прането. Милиони хора по целия свят – жените, по-специално – са освободени от безброй часове пране на дрехи всяка седмица; това време може да бъде изразходвано за други неща.

    Нека приемем скромна оценка и кажем, че пералната машина спестява пет часа труд на седмица. Ако сто милиона души притежават една машина, това са 500 милиона часа труд, спестени на седмица – толкова голямо число, че е трудно да бъде възприето от ума. Това са 500 милиона часа, които могат да бъдат използвани за други неща – образование, прекарване на повече време със семейството, печелене на по-големи доходи, доброволческа дейност в местни организации и т.н.

    Въздействието на новосъздаденото богатство и предприемачеството е огромно, въпреки че инженерът, проектирал пералната машина може да е бил егоист. Единствената му мотивация може е била да спечели пари. Разбира се, може би той си е помислил: „Иска ми се на жените да не им се налага да губят толкова много време в пране.“ Така или иначе, резултатът е един и същ. Светът се е променил заради неговото изобретение. Предприятията, които продават перални машини, инженерите, които проектират по-добри машини, работниците в стоманодобивната индустрия, които търсят по-евтини начини за създаване на необходимите суровини – всички те допринасят за експоненциален растеж на стандарта на живот на хората.

    Верижните ефекти от предприемачеството

    Ползите от предприемачеството не са само преки; те създават „ефект на пеперудата“. Помислете за децата, които са родени в семейства с перални машини. Те също се възползват от свободното време на майка им. Те може би имат възможност да получат по-добро образование и самите те да станат инженери и производители. Кой знае? Възможно е изобретяването на пералната машина да е съществена стъпка към лечението на рака. В крайна сметка, децата, които ще пораснат и ще станат лекари, трябва да имат достатъчно висок стандарт на живот, за да ходят на училище.

    Но верижната реакция не спира дотук. Помислете за хората, спасени от лекаря, който лекува рак! Те, както и техните семейства, също ще се възползват от съществуването на пералната машина, и ще бъдат в състояние да произвеждат още повече за останалата част от обществото. С други думи, създаването на богатство е експоненциално, и то буквално променя хода на историята. Алчният бизнесмен може да го е грижа само за него самия, но неговите изобретения и ефективност в крайна сметка облагодетелстват обществото по един изключителен начин.

    Сравнете това с благотворителността. Да дариш перална машина на някого ще промени живота му, няма съмнение. И това със сигурност създава непряк ефект само по себе си. Но създаването на перална машина – или нейната продажба, проектиране, или подобряване – променя света. Дори и доставката на суровини за завода променя света. Работниците в мината, или сервитьорката, която им дава обяд, участват в процеса, който спасява хората от бедността.

    Това не намалява ролята на благотворителните организации; те също имат ценна функция. Ако сте като мен – ако не сте предприемач или инженер – тогава благотворителността е основен начин да се помогне на ближния. Не всеки има необходимите умения, за да създаде ново изобретение или да стане успешен бизнесмен. Но това не пречи на хората да правят положителен принос за света. Въпреки това трябва да бъдем реалисти: дарението на мебели например не създава същия верижен ефект като продажбата на храни на достъпни цени или на електрически инструменти за всеки.

    Много икономически истини работят по този начин. Ние бързаме да хвалим това, което е лесно да се види – като например да дадеш сандвич на някой наистина нуждаещ се – но пренебрегваме или дори осъждаме това, което се случва зад кулисите и всичкия труд и сътрудничество, необходими за да се създадат и разпространяват евтини сандвичи. Фермерът, месарят, шофьорът на камиона, готвачът, инженерът и бизнесменът също трябва да бъдат похвалени за тяхната работа. Без тях нямаше да има излишък на храна, който да раздаваме.