Категория: Машини

Някои от нас още си спомнят времето, когато Интернет имаше в определена стая от дома, и то точно в определен ъгъл от тази стая – в зависимост от това докъде стига кабелът. Днес обаче нета си хвърчи свободно по въздуха. WiFi връзката я приемаме за даденост и на практика всеки си има такава вкъщи и на работа. Съответно – WiFi има също в апартамента отгоре, отдолу, отляво и отдясно.

Сигурно всеки в един момент се е замислял как ли се отразява това на сигнала. В смисъл – ако рутера на съседите излъчва на същите честоти, това не пречи ли на моя сигнал? Отговорът е – и да, и не. Обикновено съседският рутер е по-далече и излъчва малко по-слабо, затова неговият сигнал за нас е просто шум, който лесно се коригира от алгоритмите за цифрова връзка; освен това честотите на излъчване могат да се превключват измежду 13 различни канала, а по-новите стандарти добавят и допълнителни честоти.

Все пак ако сме заобиколени от многобройни WiFi мрежи и имаме по-стар рутер, който не умее добре да избира автоматично канал, често е хубаво да го настроим ръчно. Настройката се усложнява от факта, че каналите до голяма степен се припокриват един с друг – който иска да има възможно най-чист сигнал, трябва да е поне 5 канала „встрани“ от съседните мрежи.

Съществува една програмка, наречена inSSIDer (за Windows, OS X или Android), която показва нагледно честотите и силата на излъчване на всички мрежи наоколо, за да може човек да види къде е най-свободно. Целта е да се избере канал, където има най-малко или най-слабо излъчващи мрежи. Новата версия 4 е с платен лиценз, но по-старите са безплатни и с малко ровичкане могат да се намерят в Интернет.

По-горе написах, че има 13 канала, нали? Всъщност съществува и 14-ти, който се ползва само в Япония. Не знам дали е законно, но ако настройките на рутера позволяват на човек да си избере в коя държава се намира, изборът на Япония би трябвало да „отключи“ канал 14, където е естествено да има най-малко смущения.

От няколко дни съм в авангарда на новите технологии – ползвам LTE за основна Интернет връзка вкъщи.

Докарах го дотам, тъй като в Милано живея в студентско общежитие, където нямам възможност да опъвам кабели. Има обща кабелна мрежа, но когато няколко хиляди студенти я ползват едновременно… този Интернет не става за нищо. Може да си чакаш 10 минути, за да отвориш един сайт.

И тъй като по принцип съм скромен консуматор – нито тегля филми, нито нищо – реших да ида при оператора с най-добро покритие и да видя какво ще ми предложи. „Най-мощната“ оферта беше план с 10 GB на месец и прецених, че ще ми свърши работа. Речено – сторено, и засега съм супер доволен.

Реалната скорост достига към 10 Mbit/s, което за Италия е чудесно постижение – по-бързо от повечето ADSL услуги, които ползват нормалните хора, и то почти на същата цена. Само дето го има това досадно ограничение на трафика…

Това ме наведе на дълбоки мисли – дали скоро ще можем да очакваме наистина неограничен, бърз мобилен Интернет, който да направи ненужни кабелите до дома?

Може би да, може би не. Сегашният капацитет на мрежата е крайно недостатъчен, за да се ползва масово. Радвам се на такава скорост единствено защото засега много малко хора ползват LTE и мрежата е сравнително свободна. Затова е и ограничението на трафика – ако се премахне, ще седнем много маймуни на клона и мрежата няма да издържи.

Но след години? Японците, които са създали този стандарт, са успели експериментално да постигнат скорост от 5 Gbit/s. Това е теоретичният максимум, до който след 3-4 години може би ще се доближим, стига да бъдат заделени и лицензирани достатъчно честоти (това беше целта на спирането на аналоговата телевизия – да се освободят честоти за други цели).

В София има около 900 базови станции и около 460 000 жилища. Ако всяка от тях при добри условия поддържа тези 5 Gbit/s, или поне половината, по груби сметки за всеки дом теоретично може да се осигури интернет със скорост, напълно достатъчна за домашна употреба и съизмерима с реалната (не рекламираната) скорост, предлагана от много кабелни доставчици. Останалото е въпрос на конкуренция – веднъж да се покрият инвестициите за добра мрежа и у хората да бъде събуден интерес към услугата, и цените ще паднат.

Това може да доведе и до революция в цените за разговори. Ако мобилната мрежа достигне капацитет, съизмерим с кабелната, може да се очаква и пазарът да се приспособи и да станем свидетели на неща, немислими днес – например безплатни мобилни разговори с цяла Европа без ограничение на минутите…

Прекален оптимист ли съм? Не знам. Ще видим някъде към 2025…

Начи, понеже сме у дваесе и първио век, онез от пощата са турили на сайта си едно чудо дето показва де ти е препоръчаната поща, която си пратил или са ти пратили на тебе.

Някои обаче се шашкат, когато открият, че данните за международната поща са непълни. Туй чудо показва само движението на пратката в България – преди да е влязла тук, или съответно след като е излязла, на сайта не се показва никаква информация.

Много хора, като видят това, си мислят неща като „въйй, затриха ми колета“. Именно зарад тези хора, за да успокоя общественото мнение, реших да напиша няколко реда пояснение, че да ви кажа: не е така, пичове и… дами.

Просто когато писмото или пакетът ви е в чужбина, то си е регистрирано в чужбинските системи и там трябва да го търсите. Номерчето за проследяване обаче си остава същото. А как знаят чужбинците, че това е вълшебното номерче, след като нямат електронна връзка с компютрите на български пощи? Много просто – залепено е на плика.

За щастие има един сайт, който улеснява търсенето на международни пратки. Накратко, отивате на http://www.track-trace.com/post, вкарвате кода, натискате „Track with options“, после „Select country“ и избирате страната, която ви трябва.

Туй то!