Последният ден в Нови Сад започна приятно, лежерно и слънчево. Все повече от гостите на къмпинга изпитваха проблеми с ранобудещото слънце, а вероятно и с махмурлука, затова търсеха спасение под големия ламаринен навес, който предлагаше повече прохлада в сравнение с палатките. Затова и навесът заприлича на лазарет…
Ние обаче си бяхме свежи като краставички, като изключим симптомите на обикновен мързел. Затова и денят ни продължи със следобедна разходка по дунавския бряг и безгрижна дрямка по полянките до него. Полянките бяха и обект на безцелно зяпане, което доведе до намирането на известен брой четирилистни детелини.
Както и в белградския епизод, ранната вечер пък се проведе по схемата „футбол + плескавица“.
Този път мачът обаче не беше какъв да е, а финал на световното, така че намирането на правилната кръчма се оказа една идея по-трудно. Въпреки това всеки знае, че на Балканите човек никога не е далече от питейно заведение, подходящо за неговите нужди, така че успяхме да намерим заведение, което да отговаря на почти всички критерии: телевизор, свободна маса, нелоша атмосфера, бира и прилични цени.
Защо „почти“? Защото се оказа, че местенцето няма кухня, а всички бяхме гладни. Никакъв проблем за сръбската ресторантьорска индустрия! Хората направо ни предложиха да си поръчваме от съседния ресторант, въпреки че – доколкото ми се стори – той нямаше нищо общо с бара, където бяхме седнали. Комшиите им, съответно, също нямаха никакви възражения и в крайна сметка келнерът от другото заведение от време на време прескачаше и донасяше по нещо, докато масата не се напълни с чинии до краен предел. Някои стигнаха дотам, че си поръчаха върхът на месоядството – огромна плескавица с бекон, аз пък нещо не се чувствах в кондиция за тежки храни, та се задоволих с някакви скромни гъби с ориз.
Ядене, пиене и мачле – какво повече му трябва на човек? Музика за душата, разбира се. Като цяло моето лично присъствие на фестивала в неделя се изчерпа със Suede – може би едно от най-известните имена в този ден. Както ги описах на една от нашите спътнички, те са липсващото звено между глем рока и брит попа. Въпреки, че мачът леко се проточи с продължения, този път не закъсняхме. Абе всъщност закъсняхме си, но само с около 30 секунди – освен първите акорди, си чухме всичко.
Suede, както установих, по моето скромно мнение звучат по-добре на живо. Предполагам, че много хора си имат поне една такава банда, която им е любима, но понякога на запис им се струва някак прекалено шлифована, а на концерт звученето, макар да е професионално и пипнато отвсякъде, все пак е една идея по-сурово и… абе с повече рок. Музика с камъни в нея, както пише другаря Пратчет.
И така – със Suede, четири бири и прощална разходка из любимата крепост завърши моето лично присъствие на EXIT 2014. Някои останаха и до по-късно, но пуста далновидност и перспективно мислене – идеята че на другия ден ни чакат 10 часа шофиране до Черна Гора не ми даваше мира и предпочетох да се оттегля в палатката си рано-рано (едва в 3 сутринта).