Skip to main content

Размисли за PR-а в държавните фирми

bdj Големите държавни фирми са особени с това, че при тях в управлението има колкото стопанство, толкова и политика. Защо? Просто така. Когато нещо е държавно, няма как да не бъде намесена политиката, нали?

Човек може да се запита – не би ли било логично тогава тези фирми да държат на имиджа си много повече от частните? Все пак там, където има политика, трябва да има и лъскава фасада (без значение какво се крие отдолу). Странно, но явно не е така, поне в България.

Държавното дружество, което ме наведе на тези мисли, е известният мастодонт, един от най-големите работодатели в България, „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД. След всичкия шум, който се вдигна около тях през последните дни, не спира да ме гложди въпросът „Абе тия имат ли някакво понятие от връзки с обществеността?“

Въпросът е реторичен, не отговаряйте!

в общественото мнение БДЖ не спира да трупа черни точки. Въпреки че железопътният транспорт статистически си остава по-сигурен от автомобилния, поредицата от аварии и катастрофи бяха поети и раздухани от журналистите, роди се и ново значение на абревиатурата – „Боже, Докарай ме Жив“. Всякаква искрица положителна мисъл за пътуването с влак беше потушена от безброй неуредици и новини за технически проблеми и закъснения.

Разбира се, в БДЖ лошите новини преобладават и именно това е най-голямото предизвикателство за PR специалистите. С добри новини е лесно да се работи. Но как да постъпиш, когато трябва да комуникираш с обществото на неприятна тема?

В дните след 11 септември 2001 в САЩ масово бяха публикувани всякакви новини за съкращения, вдигнати данъци и такси, кофти събития в частни и държавни компании, с ясното съзнание, че първите страници на вестниците са необратимо заети от терористичния акт и никой няма да обърне внимание на „дребните“ лоши новини, защото вниманието на цялата нация е приковано другаде. Това е пример за PR трик със съмнителен морал – но в професията има и много похвати, които не са чак толкова спорни. Важното е да се води истински двупосочен диалог, да слушаш и да отговаряш, да подчертаваш положителното и да не игнорираш критиките, защото който не отговаря на критиците си (или поне на по-сериозните от тях), сам се отказва от правото да защити репутацията си.

А пък най-важното е да избягваш сам да си създаваш скандали.

В БДЖ очевидно се прави точно обратното. При всяка смяна на управлението в компанията, някой гръмко се изцепва и обикаля медиите с новината, че щял да спира губещи влакове и да съкращава хиляди служители. Навсякъде по света обаче съкращенията и спирането на услуги са лоша новина, ние не сме изключение. Затова и по света умните мениджъри правят тези работи тихо и постепенно, а не рязко и шумно.

Защо управителите на голяма държавна фирма сякаш умишлено рушат нейния имидж, при положение, че самите те са силно зависими от този имидж? Смея да твърдя, че това е от глупост, мързел и недалновидност. Най-често новината се разпространява умишлено с цел да се предизвика обществено възмущение и да бъдат извити ръцете на финансовия министър, който спешно да запълни дупките, съкращенията да се отложат и всичко да си продължи по старому – със всичките му загуби, кражби и т.н.

Случва се и обратното – идва някакъв свръхамбициозен директор и от белия си кон започва да обяснява как ще прави реформи и ще сече глави. Разбира се, такива хора бързо изхвърчат, защото не разбират, че не ръководят обикновено дружество, а такова, което се гледа под лупа от цялото общество и където такива резки движения не се толерират.

Ето малко елементарна аритметика – спираме един влак, защото в него има само по 10 редовни пътника и трупа загуби – засегнати са 10 души. Спираме 50 такива влака – засегнати са 500 души. Е, тогава каква е логиката да ги спираме всички в един ден и да увеличаваме многократно отрицателния обществен отзвук?

Към аритметиката добавяме едно упражнение по статистика за начинаещи – имаме към 1000 служители повече, отколкото е оптимално. На колко от тях обаче им предстои пенсиониране в близките 5 години? Може би поне 500-600? Тогава дали не е по-добре просто да ги изчакаме, вместо да вдигаме шум и да се разправяме със синдикати?

За по-напредналите остава въпросът – ако пък спираме губещи услуги, не може ли да компенсираме засегнатите? В белите държави железопътните компании се занимават с много повече от теглене на влакови композиции. И ако България беше малко по-бяла държава и, да речем, трябваше да спрем влака до някакво врачанско село, може би щяхме да завъртим няколко телефона, да направим набързо един малък консорциум с общинския транспорт на Враца и да свършим нещо полезно за всички. Общинарите имат опит в този вид транспорт – пускат маршрутка до селото. Ние имаме там гара – продаваме билети на касата. Съгласуваме разписанието, така че да има удобни влакове за тези, които искат от Враца да продължат в друга посока. Загубата рязко намалява, че даже и на печалба може да се обърне.

Лошото е, че за да станат тези работи, трябва да се работи, а то кой обича да работи? Ето, аз сега като истински българин раздавам акъл безплатно. Но ако ми плащаха да давам акъл, може би щеше и мен да ме мързи и да не ми идват идеи. Не е лесно, не е лесно…

Безплатен Windows за студенти

Windows-Server-2012-Logo[1] От доста време Microsoft предлага безплатно за всички студенти някои свои софтуерни пакети, за да подпомага обучението на бъдещи разработчици и да поощрява създаването на нови приложения за Windows – но не всички го знаят.

Сред достъпните за изтегляне благинки има и цяла операционна система – съвсем легална и без ограничения. Windows Server, както подсказва името, е сървърният вариант на Windows. Като код той е почти еквивалентен на вариантите за персонални компютри. Има някои разлики, като например поддръжката на огромни количества RAM и голям брой процесори в една система. Като изключим тях, разликата е единствено в настройките. Затова с малко бърникане Windows Server може да се превърне в чудесна ОС за персонален компютър, на практика еднаква с Windows 8.1 – как точно става това, е описано например тук: win2012workstation.com

Затова за всеки, който е записан във ВУЗ, обича да си играе с компютри и иска да пробва най-новия Windows, това е добра възможност. Достатъчно е да се регистрираш на dreamspark.com и да следваш инструкциите.

И там е тъй: впечатления от евробакшишите

taxi Какво ли става, когато чужденец опита да се придвижи с такси в европейски град? В София добре знаем какво – цакат го с топла бира, образно казано. А в Европа как ли е?

През 2011 програмата „EuroTest“, в която участват 18 автомобилни сдружения, праща „тайни клиенти“ в 22 европейски града. Клиентът се преструва на чуждестранен бизнесмен с куфар, който не познава града. Във всеки град се правят по 10 курса със случайни таксита, взети от стоянка – на различни разстояния и по различно време на денонощието – след което им се дава оценка.

Оказва се, че нерядко и в други големи европейски градове може да попаднеш на шофьори, които са груби, карат като идиоти, или се опитват да те метнат по един или друг начин. За капак шансът да се разбереш с таксиджия на английски е едва около 50%. Някои от по-фрапиращите случаи, описани от тайните клиенти, са следните:

Амстердам – шофьорът не помага с багажа, „забравя“ да включи апарата. Игнорира молбата да намали климатика. Без да пита клиента, взима втори клиент по пътя – жена, която „отивала в същата посока“. Това удължава маршрута с около една трета. Изпреварва отдясно, говори по телефона, не дава мигач. Накрая взима пари и от двамата. На клиента обяснява „какво толкова, нали си в командировка, значи фирмата ти плаща“.

Брюксел – шофьорът изпреварва колоната от коли, които чакат на червено, и си минава през кръстовището, все едно няма светофар.

Женева – таксиджията иска необявена такса от 1.50 франка за превозване на лаптоп.

Любляна – двама отказват курс от около километър, защото бил твърде кратък. Останалите сами си го удължават – повече от двойно. Един от тях добавя красноречив неприличен жест към оплакването си.

Прага – таксито такси ли е, ако няма таксиметров апарат? Сложен философски въпрос, но клиентът в Прага попада на такова. Шофьорът предварително иска безумно висока цена за превоза, след това не може да разбере къде всъщност е адресът и пита свой колега.

Рим – счупен прозорец, използвани носни кърпички из колата. Шофьорът се губи два пъти, което удължава маршрута. Накрая апаратът показва 62.90 евро, а таксиджията иска 69.

Ротердам – когато клиента иска да плати с карта, шофьорът псува на глас, рязко набива спирачки и прави обратен завой, за да търси банкомат. Друга кола пък е ръждива, мръсна, с петна и дупки по тапицерията, развален климатик, счупени прозорци, а таблото показва 400 000 км.

Хамбург – преминаване на червено, превишаване на скоростта с 40 км/ч, мрънкане за курс от 2.5 км, че бил кратък. Един от шофьорите бърка дестинацията (въпреки че тя му се напомня многократно), което удължава маршрута тройно.

Градът с най-висок рейтинг е Барселона. Каталунските таксиджии включват апарата и са коректни с цената, всички са учтиви, колите им са чисти, приемат плащане с карта. Единственият им проблем са трудностите с английския. Любопитно е, че там и тарифата е сравнително евтина по европейските стандарти (но, разбира се, доста скъпа по българските).