Skip to main content

Безплатен Windows за студенти

Windows-Server-2012-Logo[1] От доста време Microsoft предлага безплатно за всички студенти някои свои софтуерни пакети, за да подпомага обучението на бъдещи разработчици и да поощрява създаването на нови приложения за Windows – но не всички го знаят.

Сред достъпните за изтегляне благинки има и цяла операционна система – съвсем легална и без ограничения. Windows Server, както подсказва името, е сървърният вариант на Windows. Като код той е почти еквивалентен на вариантите за персонални компютри. Има някои разлики, като например поддръжката на огромни количества RAM и голям брой процесори в една система. Като изключим тях, разликата е единствено в настройките. Затова с малко бърникане Windows Server може да се превърне в чудесна ОС за персонален компютър, на практика еднаква с Windows 8.1 – как точно става това, е описано например тук: win2012workstation.com

Затова за всеки, който е записан във ВУЗ, обича да си играе с компютри и иска да пробва най-новия Windows, това е добра възможност. Достатъчно е да се регистрираш на dreamspark.com и да следваш инструкциите.

Вместо коледна статия

sladki3

  • 150г брашно
  • 150г захар
  • 150г масло
  • 120г овес
  • 1 супена лъжица мляко
  • 1 чаена лъжица сода бикарбонат
  • 2 супени лъжици захарен сироп
  • Маслото и сиропа се разтапят, всичко се омесва и се пече 10 минути на 180 градуса.

И там е тъй: впечатления от евробакшишите

taxi Какво ли става, когато чужденец опита да се придвижи с такси в европейски град? В София добре знаем какво – цакат го с топла бира, образно казано. А в Европа как ли е?

През 2011 програмата „EuroTest“, в която участват 18 автомобилни сдружения, праща „тайни клиенти“ в 22 европейски града. Клиентът се преструва на чуждестранен бизнесмен с куфар, който не познава града. Във всеки град се правят по 10 курса със случайни таксита, взети от стоянка – на различни разстояния и по различно време на денонощието – след което им се дава оценка.

Оказва се, че нерядко и в други големи европейски градове може да попаднеш на шофьори, които са груби, карат като идиоти, или се опитват да те метнат по един или друг начин. За капак шансът да се разбереш с таксиджия на английски е едва около 50%. Някои от по-фрапиращите случаи, описани от тайните клиенти, са следните:

Амстердам – шофьорът не помага с багажа, „забравя“ да включи апарата. Игнорира молбата да намали климатика. Без да пита клиента, взима втори клиент по пътя – жена, която „отивала в същата посока“. Това удължава маршрута с около една трета. Изпреварва отдясно, говори по телефона, не дава мигач. Накрая взима пари и от двамата. На клиента обяснява „какво толкова, нали си в командировка, значи фирмата ти плаща“.

Брюксел – шофьорът изпреварва колоната от коли, които чакат на червено, и си минава през кръстовището, все едно няма светофар.

Женева – таксиджията иска необявена такса от 1.50 франка за превозване на лаптоп.

Любляна – двама отказват курс от около километър, защото бил твърде кратък. Останалите сами си го удължават – повече от двойно. Един от тях добавя красноречив неприличен жест към оплакването си.

Прага – таксито такси ли е, ако няма таксиметров апарат? Сложен философски въпрос, но клиентът в Прага попада на такова. Шофьорът предварително иска безумно висока цена за превоза, след това не може да разбере къде всъщност е адресът и пита свой колега.

Рим – счупен прозорец, използвани носни кърпички из колата. Шофьорът се губи два пъти, което удължава маршрута. Накрая апаратът показва 62.90 евро, а таксиджията иска 69.

Ротердам – когато клиента иска да плати с карта, шофьорът псува на глас, рязко набива спирачки и прави обратен завой, за да търси банкомат. Друга кола пък е ръждива, мръсна, с петна и дупки по тапицерията, развален климатик, счупени прозорци, а таблото показва 400 000 км.

Хамбург – преминаване на червено, превишаване на скоростта с 40 км/ч, мрънкане за курс от 2.5 км, че бил кратък. Един от шофьорите бърка дестинацията (въпреки че тя му се напомня многократно), което удължава маршрута тройно.

Градът с най-висок рейтинг е Барселона. Каталунските таксиджии включват апарата и са коректни с цената, всички са учтиви, колите им са чисти, приемат плащане с карта. Единственият им проблем са трудностите с английския. Любопитно е, че там и тарифата е сравнително евтина по европейските стандарти (но, разбира се, доста скъпа по българските).

Некои съображения относно отоплението в София

IMG_4159a С идването на зимата настъпи и чуденето дали пак да си топля стаята с парно, или пък не е по-добре да затворя вентилите и да пусна климатика, който монтирах преди две лета, за да не пукна от жега.

Малко физика. Когато със сила натъпчем газ в тясно пространство, на молекулите, които се джуркат една в друга, им става тясно и те отдават енергията си навън, за да се намали тяхното джуркане. Това ние го усещаме като временно затопляне на газа, при което той повишава температурата си, докато не отдаде излишната енергия.

Обратно, ако след това изпуснем този газ и му позволим да се разшири, молекулите отново ще започнат да „изсмукват“ топлинна енергия и газът ще се усеща като по-студен.

Затова когато се пръскаме с дезодорант, флаконът се изстудява.

На този принцип работят хладилниците и климатиците – гениални устройства, които компресират фреона, за да отдаде топлината си, после го местят на друго място, където той се разширява и поема нова топлина. Така от едната страна топлим, а от другата охлаждаме.

Всички съвременни климатици могат по този начин да пренасят топлина отвътре навън или отвън навътре. Най-хубавото в случая е, че механичната енергия, необходима за компресирането и циркулирането на фреона, е много по-малка от реално пренесената топлинна енергия. Затова климатикът, за да затопли една стая, харчи 3-4 пъти по-малко ток от обикновената електрическа печка и е едно от най-евтините средства за отопление, достъпни в България днес.

Не всичко в живота е цветя и рози – проблемът е, че тази ефективност не е постоянна, а варира в зависимост от температурата навън и вътре. Освен това, при ниски температури по външните компоненти се образува лед, който има топлоизолационни свойства и пречи на работата (в повечето устройства този проблем е решен с временно объщане на цикъла, а понякога и с електрически нагреватели). В крайна сметка това означава, че отоплението с климатик върши работа до определена температура навън. Колкото по-качествен и скъп е климатикът, толкова по-ниска е тази температурна граница. Най-евтините едвам работят под нулата, а най-скъпите се справят и до -20 градуса навън.

При това положение моето мнение е, че всеки трябва да се топли или с климатик, или с камина, за да не дава стотици левове на вятъра. Според тази таблица, обикновените климатици излизат най-евтино, наред с дървата за огрев и термопомпените системи (които са страхотни, но са скъпа инвестиция). В зависимост от големината на стаята, изложението и изолацията, може да е по-изгодно да се ползва по-скъп модел, който да топли сам, или по-евтин, на който да се „помага“ с парно и печки – важно е човек да седне и да си направи сметките, а ако му е трудно – да се консултира с доверен специалист.