Skip to main content

Бръщолевиците на един гадняр

Тук в гадна нощ след гаден ден
седя и пия гадна бира.
И гадно ми е. Уморен
останал съм след панаира,
на който във голям конкурс
по гадост аз съм бил спечелил
наградата: огромен вурст
със кофа врели-некипели
(за гарнитура, тъй, нали).
Разбирате ли що за радост?
Затуй ще пия до зори,
до шията в море от гадост.

София, 10.9.2016

Столичанин бит от полицията, въвел си PIN кода наобратно

police Нова жертва на полицейско насилие, този път в София. Проверява се случая на 28-годишния О.Х., който има множество синини и наранявания. По негови твърдения те са причинени от служители на реда.

Мъжът разказа, че отишъл да изтегли заплатата си на банкомат в центъра на града, но по погрешка вместо обичайния си PIN код 1441, въвел цифрите в обратен ред – 1441. Както е известно от социалните мрежи, въвеждането на тази комбинация задейства вградения в банкомата телепорт и докарва на мястото представители на силите на реда.

След като се материализирали пред банкомата и научили, че става въпрос за фалшива тревога, полицаите се ядосали и си го изкарали на О.Х.

„Дори не ме закараха в районното, там на място ме свалиха на земята и започнаха с бой и ритници“, жалва се злополучният картодържател.

Властите отказаха коментар, докато тече проверката. Единствено от отдел „Пътна полиция“, където звъннахме без да искаме, излязоха с позиция, че органите на реда нямат вина, а истинската причина за инцидента е несъобразена скорост.

Човешки истории: (12) Денят на Иван Иванов

ivan-ivanov Иван Иванов стана от леглото и нахлузи гащи и панталони от полимеризиран задушлив газ, за да не се вижда как му виси атрибута. След това – риза и сако от същия материал. Накрая си върза атрибут за врата, за да се вижда как му виси.

Отиде в кухнята, отряза си филия накълцани зародиши, изпечени в пещ, сложи отгоре мазен екстракт от кравешки секрет и субстанция, отделяна от растителни полови органи, полусмляна и повърната от жилещи насекоми. Наля си чаша с най-често използвания промишлен разтворител, хапна и отпи с удоволствие.

След това влезе в специална ламаринена клетка, завъртя ключа и енергията от контейнер със сярна киселина възпламени изкопаните втечнени трупове на древни организми, благодарение на което ламаринената клетка забръмча и започна да отделя отровни газове.

Така Иван Иванов стигна до място, където се правеха храни и напитки. Хората, които ги правеха, обаче не ги искаха, а веднага се отърваваха от тях и ги даваха на други хора срещу парчета хартия.

Иван Иванов не произвеждаше храни и напитки, а измисляше картинки и песнички, с които да убеждава повече хора да взимат храни и напитки и да дават парчета хартия. В замяна, при всяко пълнолуние и на него му даваха парчета хартия, а той пък разменяше част от тях срещу храни и напитки.

Иван Иванов цял ден измисляше картинки и песнички, след което отново влезе в своята ламаринена клетка и отиде на друго място. Там много хора заедно консумираха мухлясало сирене и стар, развален гроздов сок, и обсъждаха колко много парчета хартия са нужни напоследък, за да се сдобиеш с екстракт от изкопани втечнени трупове на древни организми.

Иван Иванов остана изключително доволен от деня си.

Човешки истории: (11) Кръчмата на Тошо и финансовата стабилност

drinks Един ден в един от крайните квартали на областния град настъпи суматоха.

Кръчмата на Тошо беше може би единствената атракция в квартала. Обикновено – чак след работно време. В по-ранните часове кръчмата беше тиха и спокойна. По това време Тошо решаваше кръстословици и броеше мухите.

Този ден обаче кръчмата беше пълна още по обяд. Всичко започна, когато влезе Пенчо от първия етаж. Пенчо от първия етаж живееше на първия етаж в най-големия блок на квартала. Оттам имаше добра видимост. Винаги знаеше кой минава. Понякога чуваше и какво си говорят. Всички слухове в квартала минаваха през Пенчо от първия етаж. Той каза на Тошо:

– Абе Тошо, наистина ли кръчмата щяла да фалира?

– Няма да фалира – отвърна Тошо.

– Ама сигурен ли си?

– Бизнесът върви добре. – каза Тошо. – Снек-бар „При Тошо“ е най-стабилната питейна институция в региона. Възвръщаемостта на капитала е в нормалните граници. Залагам предимно на диверсифицирано портфолио от ликвидни активи като бира, ракия, коняк, джин, водка и ром. Редовно правя стрес тестове с помощта на Киро Пияницата и винаги имам повече провизии, отколкото той може да изпие. Имам и адекватно ниво на валутни резерви от ония английски туристи, които спряха миналия четвъртък на път за Слънчев Бряг, нальокаха се като животни и нямаха левове…

– Не ти разбирам бръщолевениците – каза Пенчо. – Звучат ми точно като дрънканици на кръчмар пред фалит. Я поне дай една бира за последно.

Тошо се отказа да спори с Пенчо и му отвори бутилка студена бира. По пътя на логиката, скоро я последва втора. И трета, и пета. Междувременно кръчмата се напълни с разтревожени граждани. Всички бяха убедени, че фалитът е неминуем. Затова идваха да изпият по една бира за последно. И втора, и трета, и пета. Слухът се разпространяваше. Свободните маси свършиха. Пиеше се на крак. Хората си взимаха отпуски, за да прекарат деня в кръчмата на Тошо. Водеха и жените си.

Скоро студените бири в хладилника свършиха. Тошо изкара топли от задната стаичка. Посетителите се убедиха, че това е доказателство за близкия фалит на кръчмата. Поръчките зачестиха. Тошо звънеше по складовете и правеше заявки за извънредни доставки.

До вечерта половината посетители бяха под масите. Другата половина образуваха доброволчески команди и ги изнасяха по домовете. След това се връщаха, за да си допият навреме преди фалита.

– Няма да фалирам бе, хора! – за стотен път каза Тошо. След това окачи новия надпис „ДЕНОНОЩНО“ и предаде смяната на сина си.