Skip to main content

Съвършените твърдо сварени яйца

Научен метод
Резултатите при различна температура, количество вода и продължителност на варенето. Да живей научният метод!

Вчера се размислих разни мисли, докато си варях яйца.

Размислих се върху това как никога не успявам да уцеля перфектните твърдо сварени яйца. Или по-точно, понякога успявам, но с чист късмет. Или ще са недосварени, или преварени. Чудейки се колко минути точно е най-добре да ги оставя да врят, се допитах, естествено, до бай Гугъл.

Излязоха ми куп съвети на различни експерти. Сред тях е трудно да намериш два еднакви, но аз се спрях на статия на J. Kenji López-Alt, която беше адски солидно подкрепена с научни факти.

И тъй, преразказвам накратко: в яйцето има куп протеини, които реагират различно на различните температури, но най-простичко казано: при около 80 градуса белтъкът се стяга идеално, без да е мек и лигав или твърд и „гумен“. Жълтъкът пък трябва да се загрее до малко по-ниски температури – около 70 градуса – за да има най-хубав цвят и вкус.

eggs2

Първо, за да се достигне такова сравнително равномерно затопляне на всички части на яйцето, трябва яйцата да се сложат в студена вода и да се загряват постепенно, а не да се пуснат директно във вряща вода.

Второ, изобщо вряща вода не е нужна, защото при 100 градуса ако не се превари цялото яйце, то поне външната част на белтъка ще е над оптималната температура. Отделно кламбичкането може да счупи черупката.

Затова водата с яйцата трябва да се затопли докато едва-едва почне да къкри (ще видите в един момент как малки мехурчета се отделят постоянно от дъното). Това състояние отговаря на температура от около 80 градуса.

След това котлонът се изключва и водата трябва да се остави да изстива бавно, докато яйцата се „варят“ вътре. За целта трябва количеството вода да е подходящо, за да задържи точната температура за точно време. Изчисленията показват, че идеалното количество е литър и половина вода, в която яйцата да стоят поне 10 минути след изключването на котлона.

Задължителната военна служба и други жестоки данъци

Автор: Раян МакМекън

20140612094416_249021 Наборната служба от години е отменена в по-богатите страни, но продължава да бъде широко използвана в по-голямата част от света. Наскоро задължителната военна служба в Украйна се превърна в международен проблем, тъй като украинската държава я възстанови, при което срещна значителна съпротива в много райони на страната.

Използването на принудителна военна служба в Украйна далеч не е уникално за тази държава – в съседна Русия също се ходи в казарма – но полемиката в Украйна подчерта факта, че задължителната военна служба изцяло противоречи на каквото и да било зачитане на личността и собствеността.

Наборната служба: 100-процентов данък

„Наборната служба е робство,“ пише Мъри Ротбард през 1973 г. – и въпреки че временната военна повинност очевидно е много по-малко зло в сравнение с доживотното робство (ако приемем, че наборникът остане жив до уволнението си), военната служба е все пак почти 100-процентов данък върху всичко, което човешкият ум и тяло произвежда през това време. Ако някой се опита да избяга от затварянето си в „открития затвор“, наречен казарма, често го грози лишаване от свобода или дори смъртна присъда.

Наборната служба е популярна сред държавните управници, защото това е лесен начин да се извлекат директно средства от населението. Точно както редовните данъци частично отнемат спестяванията, производството и труда на населението като цяло, казармата извлича почти целия труд и усилия на наборниците. Тежестта в повечето случаи пада непропорционално върху младите мъже и те са изложени на риск от много по-висока данъчна тежест, ако загинат или получат трайни увреждания в битка. Ако наборникът няма късмет, той може да изживее остатъка от живота си обезобразен, без зрение или с липсващи крайници. Тази цена, която войникът може да се наложи да плати, е вид доживотен данък, плащан на държавата.

За щастие, при тези, които избегнат тази съдба, срокът на робство приключва след определено време, но докато това време изтече, единствената свобода, която войникът получава, зависи от неговите тъмничари. Ротбард обяснява:

… Когато федералното правителство сметне за добре, той бива задържан от властите и приет в армията. Там тялото и волята му вече не са негови собствени; той подлежи на диктата на правителството; и той може да бъде принуден да убива и да поставя живота си в опасност, ако властите разпоредят това. Какво друго е наборната служба, ако не принудителен труд?

Не е изненадващо, че навсякъде, винаги, когато се въведе наборна служба, има и хора, които се опитват да я избегнат, и правителствата предприемат мерки, за да уловят тези така наречени „нарушители“ в мрежите си. Украинското правителство със сигурност полага активни усилия да накаже тези, които се опитват да избягат от този 100-процентов данък, като дори стига дотам, че праща в затвора хора, които говорят открито срещу него. „The Guardian“ съобщава:

Руслан Коцаба миналата седмица публикува видеоклип, адресиран до украинския президент Петро Порошенко, в който казва, че по-скоро ще отиде в затвора за срок от пет години, отколкото да се бие с про-руските бунтовници в източната част на страната. Сега той е изправен пред петнадесет години в затвора, след като бе арестуван за предателство и възпрепятстване на военните…

Украинските мъже на възраст между 25 и 60 години потенциално подлежат на мобилизация и 75 000 са получили повиквателни, от които 60 процента ще постъпят на служба…

Правителствен указ регулира пътуванията в чужбина за тези, които подлежат на мобилизация. Това означава, че хората могат да бъдат арестувани на ГКПП и тези, укрили се от военна служба, са изправени пред затвор до пет години.

Подобни действия – в различна степен – могат да се видят навсякъде, където съществува задължителна военна служба, а по време на война наказанията са най-строги.

Откупване на робите

Държавите отдавна негласно признават фундаменталния характер на задължителната военна служба като форма на данъчно облагане. В Швейцария например, младите мъже, определени за негодни за военна служба, плащат допълнителен данък за период от няколко години, вместо да служат.

На други места, като например САЩ, където държавната и местната военна повинност е съществувала преди Гражданската война, по-заможните са имали възможност да избегнат военна служба, плащайки различни видове допълнителни данъци или наемайки „заместници“.

Освен това, държавите, които успяват постоянно да извличат голямо количество ресурси от общото население, нямат нужда да прибягват до наборна служба. В САЩ например, където статутът на долара като световна резервна валута позволява на държавата безкрайно да увеличава държавния дълг и военните разходи, няма голяма нужда от задължителна военна служба. В този случай държавата може продължително да финансира пропагандни кампании, за да привлича доброволци, да плаща на наемници и да развива проекти, които заместват човешкия персонал с капитал, например безпилотни самолети.

В държави с по-ограничени финансови ресурси като Русия и Украйна обаче, на управниците им се налага директно да конфискуват труда на хората за определен брой години. Наборната служба често е признак, че държавата се опитва да води война евтино. Също така, в някои случаи, политически е по-лесно да се наложи този 100-процентов данък на едно определено малцинство (младите мъже), отколкото за армията да плаща по-голяма част от обществото – работещите данъкоплатци.

Пропагандата

За щастие на много държави, те могат да разчитат на националистическата идеология, за да внушат срам у тези, които възразяват срещу задължителната военна служба. Тази идеология, разбира се, се насърчава от самите държави с техните собствени пропагандни кампании и твърдения, че имаме „дълг“ към нашите управници. Този „дълг“, естествено, се плаща от наборника заедно с всички останали данъци, които той плаща преди и след службата си. На практика никъде в съвременния свят отслужилият войник не бива освобождаван от данъци след това.

Аргументите, използвани в полза на задължителната военна служба, не се различават от същите твърдения, използвани за да внушат срам у гражданите и да ги накарат да плащат повече данъци. Както може да се види в американски пропаганден филм от 1943 година, данъците са нещо, което човек трябва да плаща „с радост и гордост“: „Благодарение на Хитлер и Хирохито, данъците са по-високи от всякога“. С други думи, ако някой не си плаща с радост и гордост данъка върху доходите, той подкрепя Хирохито и Хитлер.

Казармата и военната отбрана са две различни неща

Въпросът за военната повинност е независим от въпроса за военната отбрана. Поддръжниците на наборната служба често се опитват да обединят двата въпроса, но като Дж. Р. Хъмъл посочва, САЩ от 1820 до гражданската война разчитат почти изцяло на полу-частни военни формирования за целите на националната отбрана дори в момент, когато нападенията от индиански племена са много реална заплаха в западните щати. В действителност Хъмъл отбелязва, че частните милиции са най-ефективните военни сили и имат по-голям военен успех в сравнение с групите от наборници. Това не е изненадващо, тъй като армията от доброволци естествено включва лицата, които самостоятелно са избрали да работят като войници и по този начин осигурява предимствата на доброволната делба на труда.

Същевременно, ако правителството не е в състояние да привлече достатъчен брой военни доброволци, ако наборниците се опитват да напуснат страната и ако гражданите не обичат да плащат данъци, това би трябвало да е ясен намек, че – поне от гледната точка на средностатистическия човек – от външната политика на правителството има много да се желае.

Притчата, която никога няма да се сбъдне

down

Един човек си ходел по улицата и забелязал друг, седнал до стената. Този човек бил изпосталял, с изпито лице и изглеждал така, сякаш умира от глад. Странното било, че той държал в ръката си кесия, пълна със златни жълтици.

Първият човек, отишъл при седналия мъж и го попитал: „Добре ли сте, господине?“

Гладуващият мъж отговорил: „Ужасно съм гладен и искам да хапна.“

Първият човек забелязал сергия за сандвичи отсреща на улицата. „Защо не си купите с вашите жълтици?“

Гладуващият мъж отговорил: „Не мога да си купя храна.“

Първият човек решил, че продавачът на храните проявява дискриминация и пресякъл улицата, за да се изправи срещу него. „Защо не продавате храна на този човек? Не виждате ли, че умира от глад?“

Продавачът на храна го погледнал отчаяно: „Аз се опитах, но той не иска да купува от мен.“

Озадачен, първият човек се върнал при гладния: „Той казва, че не искате да купувате от него. Защо?“

Гладуващият отговорил: „Той продаваше сандвичите по 2 лева вчера и по 1.98 днес. Ами ако утре са по 1.95? Не мога да си купя нищо днес, защото ако утре е по-евтино, ще се прецакам.“

Според твърденията на „експертите“, дефлацията води точно до такъв сценарий. Европейската централна банка наскоро обяви, че ще „създаде“ над 1 трилион евро нови пари, само и само цените да не падат.

Защо услугите в частния сектор изглеждат по-скъпи

Автор: Predrag Rajsic

serviz
Представете си, че сте обещаващ автомеханик, който иска да отвори нов сервиз за ремонт на автомобили. Вие бихте искали да предоставяте основни услуги на достъпни цени за гражданите с ниски доходи. Може би ще таксувате абсолютния минимум за труда си и ще купувате употребявани (но достатъчно качествени) резервни части. Тази услуга ще бъде страхотна за хора, които просто искат да поддържат колите си в ред за още няколко години – без екстри, просто основна функционалност.

Да предположим сега, че вашият съсед също иска да отвори автосервиз, но му идва на ума различен бизнес модел. Той успява да убеди местните власти, че основната поддръжка на автомобила е човешко право и че тя трябва да се предоставя безплатно за всички. Тъй като никой не може да печели като предоставя услугите си безплатно, трябва да има някакъв начин за финансиране на тази „безплатна“ услуга. Властите и съседът измислят схема. Властите ще събират „данък поддръжка на кола“ от всички в квартала, независимо дали имат автомобили и какви, и ще предават събраните пари на съседа. Той обявява, че ще предостави безплатна основна поддръжка на автомобили на всеки, който има нужда.

Сега вие сте изправени пред проблем. Въпреки че можете да таксувате само, да речем, 5 лева на час за труда си и да купувате само най-достъпните резервни части, така че, например, да струва клиентите ви да сменят преден амортисьор само за 50 лева, това все пак би било много по-скъпо от сумата от 0 лева, които съседът би взел от тях за подобна услуга.

Можете да опитате да направите вашата услуга по-евтинa, като искате по-малко заплащане за труда си, но дори и да работите безплатно, вие все пак трябва да купувате резервни части. И, в крайна сметка, имате нужда от източник на доходи. Затова няма как да предоставяте труда си безплатно завинаги.

Така че намаляването на цената на услугата ви няма да ви направи конкурентоспособни в сравнение със съседа. Трябва да предоставите нещо различно – нещо, което да привлече хора, които биха искали да плащат за грижа за автомобила. Можете да опитате да предоставяте същите основни услуги, но с по-добро обслужване на вашите клиенти. Например, вие може да сте по-любезни към клиентите си, отколкото съседа; вие може да осигурите по-навременно обслужване; бихте могли да предоставите гаранция и т.н.

Обаче дали клиентите ви ще се интересуват достатъчно от тези допълнителни екстри, че да плащат, да речем, 50 лв за тях? Някои от тях – може би, но е по-вероятно повечето от тях да предпочетат да получават по-лошата безплатна услуга, отколкото да платят 50 лева за по-добро обслужване. Не забравяйте, че това са хора, които искат обикновена функционалност. Те не се интересуват твърде много от екстрите, които бихте им предоставили.

В този момент осъзнавате, че трябва да се насочите върху различен вид клиенти. Трябват ви хората, на които не би била достатъчна услугата на съседа, дори тя да е безплатна – хората, които карат по-нови коли, които искат нови части, и които държат на учтивото и бързо обслужване достатъчно, за да платят за него. Разбира се, този вид услуга ще бъде по-скъпа, отколкото „основната“ услуга, която сте планирали да осигурите първоначално. Ще изоставите плана си за осигуряване на основни услуги и вместо това ще отворите „класен“ автосервиз, който предлага услуги с най-високо качество за платежоспособни клиенти.

Сега имаме два автосервиза в квартала: този на съседа, който предоставя основна услуга безплатно за клиентите, но събира данък автоподдръжка от всички в квартала, и вашия сервиз който осигурява специални грижи за колите на по-платежоспособните.

Ако гледаме тази ситуация, без да знаем за целия този процес на вземане на решения, бихме могли да си помислим, че частните автосервизи по своята същност са скъпари и че не искат да предоставят услуги на по-бедните хора. Но това е неправилно тълкуване. Ако знаем за невидимия процес на вземане на решения, това ни помага да разберем, че съществуването на данъчно-финансирания сервиз мотивира собственика на частния сервиз да се откаже от плановете си за предоставяне на евтини услуги. Вместо това, той решава да осигури по-скъпи услуги. В този пример скъпотията не е присъща на частния сервиз. Просто неговата възможност да бъде евтин е възпрепятствана от съществуването на данъчно-финансирания сервиз.

Използвам ремонта на автомобили като пример, но това не е история за автосервизи. Идеята тук е много по-обща. Бихме могли да приложим този начин на разсъждение за почти всеки продукт или услуга, и ще получим подобни резултати. Съществуването на данъчно-финансирана основна услуга измества частното предоставяне на същата (или по-добра) услуга и мотивира частните доставчици за да се съсредоточат върху по-платежоспособна потребителска база. Това прави частните услуги да изглеждат по своята същност по-скъпи, но това е само повърхностно впечатление. Разбирането на логиката на човешкия избор, който води до този резултат, ни помага да разберем защо не бива да ни заблуждават тази повърхностни впечатления.