Категория: Машини

Писнало ли ви е от спам? Всички знаем, че когато въведем email адреса си някъде в Интернет, рискуваме той да влезе в някаква маркетингова база данни и след това цял живот да получаваме оферти за уголемяване на пениса (особено досадно, като се има предвид че статистически погледнато, около 50% от Интернет потребителите нямат пенис).

За съжаление е много трудно да използваме каквато и да било услуга в Интернет, без да споделяме email адреса си. Затова бих искал да споделя едно чудесно решение с вас. То съществува от 15 години и аз го използвам от поне 10, но съм забелязал, че по принцип малко хора го знаят.

Spamgourmet е услуга, коиято ви позволява извънредно лесно (автоматично) да създавате неограничен брой email адреси „за еднократна употреба“, които известно време препращат поща към вашия основен адрес, а след това спират да работят. Така можете да си ги ползвате за регистрация по разни сайтове, без да се обременявате с досаден спам.

Веднъж като имате Spamgourmet акаунт, не е нужно да правите нищо, за да създавате допълнителни еднократни адреси – те се създават автоматично в момента, в който някой прати поща на тях и изглеждат подобно на това:

neshto.5.pesho@spamgourmet.com

neshtodrugo.10.pesho@spamgourmet.com

• neshto и neshtodrugo са произволни думи, които вие си измисляте, за да различите един адрес от друг
• 5 и 10 в случая са максималният брой мейли, които се получават на адреса. След това той се закрива.
• pesho идентифицира вас – то е името, с което сте се регистрирали в Spamgourmet.

Така ако на някакъв сайт ви искат email адрес за регистрация, ще можете да да потвърдите регистрацията си, без да рискувате основният ви email адрес да „изтече“. Например аз навремето се регистрирах в сайта на Adobe с email адрес от Spamgourmet. Години по-късно базата данни на Adobe беше хакната и явно email адресите са откраднати и продадени, защото почнах да получавам мейли с оферти за продажба на Виагра и подобни боклуци, които всеки е виждал в кутията си. Благодарение на Spamgourmet, успях веднага да прекъсна тази досада.

От доста време Microsoft предлага безплатно за всички студенти някои свои софтуерни пакети, за да подпомага обучението на бъдещи разработчици и да поощрява създаването на нови приложения за Windows – но не всички го знаят.

Сред достъпните за изтегляне благинки има и цяла операционна система – съвсем легална и без ограничения. Windows Server, както подсказва името, е сървърният вариант на Windows. Като код той е почти еквивалентен на вариантите за персонални компютри. Има някои разлики, като например поддръжката на огромни количества RAM и голям брой процесори в една система. Като изключим тях, разликата е единствено в настройките. Затова с малко бърникане Windows Server може да се превърне в чудесна ОС за персонален компютър, на практика еднаква с Windows 8.1 – как точно става това, е описано например тук: win2012workstation.com

Затова за всеки, който е записан във ВУЗ, обича да си играе с компютри и иска да пробва най-новия Windows, това е добра възможност. Достатъчно е да се регистрираш на dreamspark.com и да следваш инструкциите.

С идването на зимата настъпи и чуденето дали пак да си топля стаята с парно, или пък не е по-добре да затворя вентилите и да пусна климатика, който монтирах преди две лета, за да не пукна от жега.

Малко физика. Когато със сила натъпчем газ в тясно пространство, на молекулите, които се джуркат една в друга, им става тясно и те отдават енергията си навън, за да се намали тяхното джуркане. Това ние го усещаме като временно затопляне на газа, при което той повишава температурата си, докато не отдаде излишната енергия.

Обратно, ако след това изпуснем този газ и му позволим да се разшири, молекулите отново ще започнат да „изсмукват“ топлинна енергия и газът ще се усеща като по-студен.

Затова когато се пръскаме с дезодорант, флаконът се изстудява.

На този принцип работят хладилниците и климатиците – гениални устройства, които компресират фреона, за да отдаде топлината си, после го местят на друго място, където той се разширява и поема нова топлина. Така от едната страна топлим, а от другата охлаждаме.

Всички съвременни климатици могат по този начин да пренасят топлина отвътре навън или отвън навътре. Най-хубавото в случая е, че механичната енергия, необходима за компресирането и циркулирането на фреона, е много по-малка от реално пренесената топлинна енергия. Затова климатикът, за да затопли една стая, харчи 3-4 пъти по-малко ток от обикновената електрическа печка и е едно от най-евтините средства за отопление, достъпни в България днес.

Не всичко в живота е цветя и рози – проблемът е, че тази ефективност не е постоянна, а варира в зависимост от температурата навън и вътре. Освен това, при ниски температури по външните компоненти се образува лед, който има топлоизолационни свойства и пречи на работата (в повечето устройства този проблем е решен с временно объщане на цикъла, а понякога и с електрически нагреватели). В крайна сметка това означава, че отоплението с климатик върши работа до определена температура навън. Колкото по-качествен и скъп е климатикът, толкова по-ниска е тази температурна граница. Най-евтините едвам работят под нулата, а най-скъпите се справят и до -20 градуса навън.

При това положение моето мнение е, че всеки трябва да се топли или с климатик, или с камина, за да не дава стотици левове на вятъра. Според тази таблица, обикновените климатици излизат най-евтино, наред с дървата за огрев и термопомпените системи (които са страхотни, но са скъпа инвестиция). В зависимост от големината на стаята, изложението и изолацията, може да е по-изгодно да се ползва по-скъп модел, който да топли сам, или по-евтин, на който да се „помага“ с парно и печки – важно е човек да седне и да си направи сметките, а ако му е трудно – да се консултира с доверен специалист.