Skip to main content

Посока

Неловко мълчание. Нямаме време.
Опитах да купя, но ти не продаваш.
Добре. Ще си тръгвам. Успях да заснема
поне миг безвремие в мойте представи.

Тук някъде чакат ме влак, самолет
и вятъра, също на Запад насочен.
Уж зная къде съм и имам билет,
оставам обаче все тъй без посока.

А ти закъде си? Искаш ли карта?
Погледай я само. И без да се плашиш,
подай си ръката… Хвани този маркер,
огради с кръгче място и то ще е наше.

Ще бъде зелено! Знам, че обичаш.
Ще бъде красиво. Ще стигнем пеша.
Стъпка по стъпка. Няма нужда да тичаш.
Не бързам. Ще чакам. Започвам сега.

И всичко е просто, тъй както изглежда.
Очите ти цел са, а моите – мерник.
Секунда… пред погледа блясва надежда,
но след това… идват Обеля и Перник.

Бръм

Когато затвориш очички
и сладко в леглото заспиш,
оглеждай внимателно всичко,
което в съня уловиш.

Сънувайки, мен ще намираш
на всякакви странни места.
Навярно ще бъда маскиран
на бръмбар под стръкче трева.

Със влюбен копнеж ще поглеждам,
ще казвам мечтателно „Бръм!“;
остана ми тази надежда –
поне да те срещам насън…

До бурето

Щом дойде лято, пак бира шурти,
студена и потна, в бутилки зелени!
До близкия клекшоп отидеш ли ти,
веднага ти дават там бира студена!
Държат я в хладилник стабилен и мощен –
той бързо шишета за всички охлажда.
Отпиваш си малко, и още, и още
и тъй не усещаш ни жега, ни жажда!

София, 31.7.2007