Ех, колко стилно ти превръщаш ме в едно
парче безсилно и отпуснато месо.
Стоим безсънни пак, нощта ни няма край
и сред бездънен мрак измисляме си рай.
Така е, просто е. А пък след нас… какво?
Вода под моста и изсъхнало дърво,
тъга, дистанция и празния ми джоб.
Междинна станция по пътя ми на роб.
Дойде бездумие. Разбираш? Не, нали?
Езикът чужд ми е. La vie est faite ainsi!
София, 31.7.12
Седеше сам и бира пиеше
с оклюмала, провесена глава.
Защо ли има, той си мислеше,
над сто страни по нашата земя?
Кому са нужни, щом навсякъде
животът е еднакво преебан?
Една държава е достатъчна
и всички можем да живеем там!
Така във парка стар пияница
мърмореше си дрезгаво в нощта:
„Добре дошли в Човеколандия –
най-скапаното място на света!“
София, 29.7.12
Цял ден тъпи кифли пекох
и продавах на тротоара
и така, не много леко,
малко левове изкарах.
Исках с този урожай
гаджето да изведа
някъде на чаша чай
и бисквити във града.
Ала гаджето ми рече:
„Много жега бе, не ща!“
Работата пак отече,
плаче моята душа.
Пак се чувствам като гнида!
Пак цял ден за нищо бачках!
Пак във кръчмата ще ида
да пропия всички пачки!
София, 26/7/12
Чуйте история тъжна с поука:
много отдавна, във чужда страна
нейде на запад, далече оттука,
един тип харесал красива жена.
Изпъчва се нашият пич и запява:
„О, Мариана, I love you so much!“
а тя отговаря му: „Сори, не ставаш,
понеже миришеш подобно на пръч!“
Защо не разбирате, мили жени?
Когато е влюбен, човек се поти!
Флоренция, 6.7.12