Skip to main content

Човешки истории: (7) Недялко и псувната болест

AngryDriver1[1]

Недялко беше приятен човек с весел нрав. Затова всички го харесваха. Един ден той реши да си купи нов автомобил на старо и отиде в автокъща с отлична репутация. Там любезен служител му предложи бял „Фиат Пунто” и му каза:

– Двигателят е в съвършено състояние, всичко е направено, палиш и тръгва!

Недялко запали мотора, който наистина тръгна. Затова той закупи белия „Фиат Пунто”.

Недялко не знаеше, че автомобилът бе внесен от западна страна, в която се въдеше особен вид бактерия, причиняваща псувна болест.

Според една популярна енциклопедия „псувната болест се характеризира с непреодолимо желание за изказване на искрени чутовни слова, неблагоприятни за социалното интегриране на индивида”.

Предишният собственик бе оставил по волана спори от бактерията. Те веднага предизвикаха реакция в организма на Недялко. Тогава той изкрещя към водача на превозното средство пред него:
– Да ти бера лайката, Прендергаст! – или нещо подобно.

Повечето участници в пътното движение, както и Недялко, бяха жители на столицата. Умопомрачението обаче караше Недялко да смята, че те всъщност са жители на малки населени места, специализирани в земеделие и животновъдство. Той им обясняваше на висок глас това свое твърдение.

Така неусетно Недялко пристигна пред своя 10-етажен жилищен блок. Там видя съседа си Спиро. Той току-що бе отишъл до друга автокъща с отлична репутация. От нея Спиро бе закупил нов „Опел Корса” на старо и сега го паркираше пред блока.

Спорите вече съвсем бяха умопомрачили Недялко. Той реши, че Спиро паркира на място, което не му бе отредено. Последва диалог на религиозна тематика.

– Агродемоне, трижди проклет и анатемосан бъди!
– Покай се, содомите! – отговори му Спиро от новия си „Опел Корса” на старо.
– Благословен да бъде целият ти род до девето коляно!
– Да те порази бича на Божествената любов!
– Да те запрати Неговият гняв в геената огнена!

Накрая двамата паркираха леките коли пред блока, отвориха вратите, излязоха и вдишаха чист въздух. Кръвта им се пречисти от спорите на псувната болест.

– Ооо, Спиро, радвам се да те видя, комшу! Хайде да те черпя една бира в пивницата на ъгъла! – каза Недялко.

Така симптомите на псувната болест се уталожиха и преминаха.

Човешки истории: (6) Пейо и умното тамагочи

Пейо беше запален колекционер. Още от 7-годишен той колекционираше тамагочита. Скоро след като му подариха първото тамагочи, последва още едно, и още едно, и още едно. Тамагочитата ставаха все повече и повече. Пейо започна да събира всякакви разнообразни модели. Скоро натрупа завидна колекция.

В началото ги държеше в стаята си, но свърши мястото. Тогава Пейо ги премести в килера.

Килерът се пълнеше с тамагочита. В един момент и той се оказа недостатъчен за всички. Тогава Пейо ги премести в мазето.

Когато Пейо беше на 18, баща му продаде стария „Москвич”. Гаражът се освободи. Мазето беше започнало да става тясно за всичките тамагочита. Тогава Пейо ги премести в гаража.

Мина време. Пейо се записа в университет. Завърши бакалавърска степен, записа магистърска. През цялото време продължаваше да събира тамагочита. Всички тамагочита в гаража бяха в изправност и включени. Пейо се грижеше добре за тях.

Веднъж даже го поканиха в популярното телевизионно предаване „Баница с боза”. Помолиха го да обясни някои неща за тамагочитата и да разкаже за колекцията си. Много от зрителите на „Баница с боза” не бяха от тамагочи-поколението. Те научиха нови и любопитни неща. Пейо обясняваше:

– Тамагочито е джобен виртуален домашен любимец, създаден в Япония. С натискане на определени бутони можеш да му даваш да яде, да пие, да си играеш или да чистиш след него. Когато тамагочито не получава нужните грижи, то издава звуци, които в зависимост от модела могат да са „Писук”, „Уааа”, „Мръън”, „Оооох” и други.

Един ден едно тамагочи даде на късо и придоби спонтанно зародил се изкуствен интелект. Когато Пейо влезе в гаража да се погрижи за тамагочитата, интелигентното тамагочи каза:

– Здрасти!

Но тамагочитата околко него казваха „Писук”, „Уааа”, „Мръън”, „Оооох” и други, затова Пейо не му обърна внимание и даде на другите тамагочита да ядат, да пият, да си играят и да спят. Според нуждите.

Тамагочитата изискваха редовни грижи и скоро Пейо пак влезе в гаража.

– Здравей, ти май последния път не ме чу. Аз съм тамагочи със спонтанно зароден изкуствен интелект. Тук ми е скучно. Бих искал да си поприказвам някой път с интелигентна форма на живот като теб.

Пейо отново не му обърна внимание. Той беше свикнал да обръща внимание на тамагочи, само ако то казва „Писук”, „Уааа”, „Мръън”, „Оооох” и други. Затова пак даде на другите тамагочита да ядат, да пият, да си играят и да спят (според нуждите). След това излезе от гаража.

Следващият път тамагочито каза:

– Извинявай, не бих искал да те притеснявам твърде много, защото съм интелигентна и възпитана електронна форма на живот, но дали не би могъл да ми обърнеш малко внимание все пак?

За пореден път, Пейо сякаш не чу нищо.

Както е известно, ако няколко дни никой не натиска бутоните за храна, вода, игра, спане и почистване, тамагочито умира. Така умря и тамагочито със спонтанно зароден изкуствен интелект.

Скоро след това Пейо сподели в един Интернет форум за любители на тамагочита: „Това ми се случва за пръв път. Така и не разбрах защо умря това тамагочи. То изобщо не даваше признак, че има нужда от нещо. Нито веднъж не каза „Писук”, „Уааа”, „Мръън” или „Оооох”. Явно е било развалено.”

Човешки истории: (5) Д-р Методиев и фестивалът

Д-р Методиев беше директор на престижната столична клиника „Уши, Нос, Гърло & Ко.” Всички търсеха компетентното му мнение по всякакви медицински въпроси.

Веднъж по телефона се обади брат му. Той също се казваше Методиев, но не беше доктор. Братът на д-р Методиев беше съосновател на фондация „Да направим нещо”.

– Хайде да направим нещо, братко! – каза братът на д-р Методиев.

Фондация „Да направим нещо” бе спечелила обществена поръчка по оперативна програма 30/456/+A&A$TaDeYe5rE*3. Трябваше да организира фестивал „Не на дрогата”.

Затова братът на д-р Методиев се обаждаше на д-р Методиев. Той го помоли да произнесе реч на закриването на фестивала. Като компетентно медицинско лице, д-р Методиев трябваше да каже нещо за дрогата и по възможност да наблегне върху опасностите от хероина и екстазито. Оперативна програма 30/456/+A&A$TaDeYe5rE*3 беше против всички наркотици, но особено против хероина и екстазито.

Д-р Методиев разбра, че за тази изява му се полага солиден хонорар плюс командировъчни. Затова д-р Методиев веднага се съгласи. Дори помогна на фондация „Да направим нещо”, като разлепваше плакати за фестивала.

След месец дойде време за фестивала. На него дойдоха много хора – и млади, и стари. Когато Б.Т.Р. приключиха със свиренето, на сцената излезе братът на д-р Методиев.

– Сега уважаваният д-р Методиев, директор на престижната столична клиника „Уши, Нос, Гърло & Ко.”, ще ви каже няколко думи за дрогата, особено за хероина и екстазито! – каза братът на д-р Методиев.

Д-р Методиев взе микрофона и започна:
– Дрогата е лоша. Хероинът пък е много лоша дрога. Обикновено хероин се предава по въздушно-капков път чрез кашляне или кихане, което създава аерозоли, съдържащи хероин. Хероин също може да се приеме чрез директен контакт с птичи изпражнения или носен секрет, както и при контакт със заразени повърхности. Хероинът се дезактивира от слънчева светлина, дезинфектанти и перилни препарати. Тъй като хероинът може да се обезвреди със сапун, честото миене на ръцете намалява риска от хероина. Екстазито, подобно на хероина, също е много лоша дрога. То обикновено се приема и предава чрез незащитени полови сношения. Екстази може да се приеме, когато полови секрети на единия партньор влязат в контакт с гениталните, орални или ректални лигавици на другия. Изследванията показват, че редовното използване на презервативи от латекс намалява риска от екстази с около 85%.

Всички ръкопляскаха и вдигнаха тост с двулитрови бутилки „Ариана”. Д-р Методиев доволен тръгна към дома си. Пред входа обаче срещна непознат мъж с тревисто зелена коса, кристално синкава кожа и кафяви очи, облечен в огнено червено трико с жълто кълбо на гърдите.

– Аз съм Капитан Планета и те арестувам, защото говориш глупости! – каза непознатият мъж. След това сложи белезници на д-р Методиев и го отведе в неизвестна посока. Д-р Методиев не оказа съпротива.

Широката общественост никога не научи за това произшествие, а надзорната комисия по оперативна програма 30/456/+A&A$TaDeYe5rE*3 единодушно остана доволна от фестивала.

Човешки истории: (4) Никодим и малките зелени човечета

Никодим беше мъж в разцвета на силите си. Радваше се на добро здраве, имаше доходен бизнес в сферата на картофите и притежаваше хубава къща на два етажа в най-китното село на Балканския Полуостров. Там живееше със своята мила жена и две прекрасни деца.

– Не съм щастлив – жалваше се Никодим всяка вечер в кръчмата на най-китното село на Балканския Полуостров. – Толкова години живея и още не съм се запознал с малко зелено човече!

Всеки месец Никодим четеше реномираното списание „Близки срещи от третия вид”. Там пишеше колко много хора познават малки зелени човечета.

– Толкова много хора са срещали малки зелени човечета, а аз не! Какво не харесват в мен? Сигурно нарочно ме отбягват! – оплакваше се Никодим.

Хората в кръчмата на най-китното село на Балканския Полуостров се опитваха да му кажат, че и те не са срещали малки зелени човечета. Някои дори имаха теория, че малки зелени човечета не съществуват. В селските кръчми можеш да чуеш всякакви теории.

– Никодиме, ти си мъж в разцвета на силите си! – казваше приятелят му Спиридон. – Радваш се на добро здраве, имаш доходен бизнес в сферата на картофите, притежаваш хубава къща на два етажа, живееш с твоята мила жена и две прекрасни деца! Какво повече ти е нужно? Престани с тези малки зелени човечета!
– Ти не разбираш, Спиридоне! – тъжно казваше Никодим и омърлушено си поръчваше още една ракия.

С годините Никодим се пропи от мъка. Лекарите му повтаряха, че е пред цироза. Жена му повтаряше, че е пред развод. Но той само отговаряше:
– Ако се запозная с малко зелено човече, ще съм щастлив. Тогава ще спра да пия. Сега нямам за какво да живея.

Приятелят му Спиридон го накара да тича сутрин за здраве, като му каза, че в гората може да има малки зелени човечета. Благотворното въздействие на планинския въздух все пак отлагаше цирозата и развода.

Една сутрин, докато тичаше в гората за здраве, Никодим видя на пътеката срещу него едно малко зелено човече.
– Здрасти! – ухили се малкото зелено човече.
– Ааааа! – извика уплашено Никодим и панически побягна в обратната посока.