Категория: Труд и творчество

И така, настъпи време за последната част от сагата за домашната бира. В последния епизод останахме с бидон напълно ферментирала течност с вкус на изветряла бира. Защо изветряла? Защото ги няма приятните мехурчета, които нежно галят езика и устната кухина, докато отпиваме от пенливата течност.

Има два начина да добавим тези мехурчета. Първият – този, който най-често се използва в промишленото производство – е просто да затворим бирата херметически и да напомпаме въглероден диоксид под налягане. Ако имаме техника за пълнене на кегове, можем да го направим – става бързо, лесно, и позволява почти веднага да пристъпим към пиенето. Ама ние нямаме такава техника, пък тя е скъпа.

Затова ще се наложи да ползваме бабешката схема, а именно – естествена газировка чрез допълнителна ферментация. Идеята е следната – затваряме бирата в бутилки и слагаме съвсем малко захар, която да активира маята за кратко. Отделеният въглероден диоксид този път няма къде да избяга и остава в бутилката под налягане. Постепенно се разтваря в течността и ето ни ги мехурчетата.

Как става това на практика? Лесно е, макар и да изисква малко свободно време и труд. Помните ли баба ви като затваряше буркани с туршии? Е, сега ние ще затваряме бутилки с бира. Първата стъпка е да се снабдим с необходимото количество празни бутилки.

Естествено, хубаво е бутилките да са предназначени за бира. Има различни начини за снабдяване с такива бутилки. Аз лично съм открил един, който ми стана любим, и мисля да го патентовам:

1. Отивате до кварталното магазинче, бакалия, хипермаркет, клекшоп, мол или каквото там си имате.
2. Снабдявате се с порядъчно количество индустриално произведена бира в двулитрови пластмасови бутилки. Защо двулитрови? Колкото по-големи са бутилките, толкова по-малко са. А колкото по-малко са бутилките, толкова по-лесно е пълненето. По желание може и по един литър, а ако сте мераклия – и стъклените вършат работа, но ще трябва да си купите капачки и машинка за окапачване.
3. Каните верни другари, с които дружно изпивате съдържанието на бутилките.
4. Изплаквате бутилките добре (ако по дъното остане бира, тя може да хване мухъл след време)
5. Процедурата се повтаря до набавяне на необходимия брой празни бутилки.

След като сте натрупали първоначален капитал от бутилки за бира, естествено, можете да ги ползвате многократно за собственото си производство.

И така, имаме бидон ферментирала бира. Имаме и празни бутилки, в които да я сложим. Сега трябва отново да дезинфекцираме бутилките и всичкото оборудване с познатия ни разтвор от част първа, за да не ни скапят бирата гадните микроби.

След като всичко е чисто и хигиенично, приготвяме малко захар – по една чаена лъжичка на литър бира. Аз предпочитам отново да я кипна с вода в съотношение 1:1, така се получава сладък сироп, който по-лесно се разтваря в бирата. После разпределям сиропа пропорционално в бутилките. Накрая, с помощта на сифон, канелка или каквото там има подръка, бутилките се допълват с бира и се затварят плътно.

След две седмици бирата трябва да се е газирала, на дъното да е паднала утайка и да сме готови за пиене. Ако сме търпеливи обаче, ще я оставим да отлежи още малко – около месец за леките бири и два месеца за по-тежките – за да приключат всичките му биохимични реакции и вкусът да се изчисти съвсем.

Наздраве!