Skip to main content

Категория: Общество

Общество. Наука. Политика. Икономика. Скучни работи демек.

Алтернативѝ се, бе!

chernobyl Вашият коментар

planb
Пак ще ви мъча с политическо мнение, защото ме гложди една мисъл, която никой досега не е споделил, а се надявам, че не съм единственият, който мисли така. Бих искал да коментирам темата, че покрай тия протести много нашумя въпросът с „алтернативите“. Например:

„Протестите не предлагат алтернатива, не казват какво ще дойде след това.“
(Мая Манолова критикува от ефира на „Капут ТВ“)

„Но без лидер и ясни цели / Протестите са неуспели.“
(щерката на Митко Цонев стихоплетства във Фейсбук)

„PAK LI ISKATE DA DOIDE BOKO TIKVATA“
(15648 Интернет трола хейтват по новинарските сайтове)

Всички тези хора вменяват неприсъщи задачи и отговорности на хората навън. Истината е, че Протестиращите не са длъжни да предлагат алтернативи. Напротив, точно те са онези, които имат право да искат алтернативи. А предлагането им е задача на политиците. Суверенът има морално право по всяко време (а не веднъж на 4 години) да приема или отхвърля онези, които имат мераци да управляват. Оттам идва простото и ясно искане – оставка. (Нямало ясни цели? Я си помислете пак!)

И накрая, за да не си остана със сухи високопарни думи, ето една проста аналогия. Представете си следния диалог:

Собственик на магазин към управителя:
– Уволнявам те за некадърност и кражби!
Управителят:
– Ааа, не може, докато не кажеш с кого искаш да ме смениш!

МВРизатор: високите технологии в полза на родната полиция

chernobyl Вашият коментар

Тъй като съм лумпенизиран безделник и имам твърде много свободно време, реших да го оползотворя и да напиша набързо един скрипт за целите на пресцентъра на МВР.

Скриптът се опитва автоматично да идентифицира числови стойности в български текст и да ги намали с един порядък, например ето така:

mvrizer

Може да се ползва свободно на адрес https://petko.bossakov.eu/mvrizer.php

Честна избирателна система

chernobyl Вашият коментар

Тъй като пак се оказа, че избраните „народни“ „представители“ хич не представят народа и пак се заговори за промени в изборния кодекс, искам да предложа интелигентно и изпробвано решение за проста, но изключително ефективна промяна в избирателната система. Накратко, силно съм убеден, че решението за политическите проблеми на България се нарича „Единичен прехвърляем вот“ (https://en.wikipedia.org/wiki/Single_transferable_vote).

В какво се състои тази система? Вместо да обяснявам надълго и нашироко, ето ви проста картинка:

stv

Алгоритъмът за разпределяне на местата е малко по-сложен и можете да си го изчетете във връзката, която съм дал към Уикипедия.

Предимствата на тази схема са много:

  • пропорционално представяне – запазва се предимството на сегашната система – малцинствата не са изолирани както при мажоритарната система, а са представени в парламента.
  • запазване на вота – ако любимият ви кандидат не се класира, гласът ви не отива на боклука, а може да подкрепи някой от другите кандидати, предпочитани от вас.
  • възможност за преподреждане на листите – системата позволява запазването на партийните листи, но реалното гласуване е както за партии, така и за личности. Съставът на парламента се определя от народа, а не от партийните ръководства.
  • изпробвана система – в Ирландия се ползва за парламентарни избори от почти 100 години. Успешно е приложена в Шотландия, Австралия, Исландия, както и за местни избори в различни градове по света.
  • лесна за използване – ако предпочиташ да избереш само един кандидат, както досега, нищо не пречи да го направиш. Ако се колебаеш между повече от един, също е лесно да подадеш своя вот, достатъчно е да можеш да броиш и да пишеш цифрите.
  • лесна за въвеждане – имаме законодателна и техническа възможност да въведем тази система веднага. Не изисква промени в Конституцията.

Because fuck logic, that’s why

chernobyl Вашият коментар

image[1] Пълен ташак. В нета се разнесе новината, че общинарите искат да разкарат една от най-хубавите автобусни линии в София, култовия 94… и да я заменят с трамвай, който уж пак минавал някъде там, ама не баш.

Дори да не броим удобството за студентите – връзка с една линия между ректората и общежитията през сума ти факултети – химически, физически, биологически, ФМИ, не можем да пренебрегнем факта, че тази линия минава през ключови места от центъра на София и през спирки на двете линии на метрото. От всички автобуси най-често ползвам този, просто защото е с най-удобен маршрут.

Всъщност идеята не е чисто нова, просто чак сега се раздуха. Иначе било имало обществено обсъждане още през април. Което ми напомня на приключенията на Артър Дент от великия Пътеводител на галактическия стопаджия…

Мистър Просър рече:
— Вижте какво, имахте възможност да направите всякакви предложения или възражения в законния срок.
— В законния срок? — избухна Артър. — В законния срок ли? Че аз за пръв път чух за тая работа от оня майстор, който пристигна в къщата ми вчера сутринта. Питам го аз прозорците ли е дошъл да почисти, той ми вика не, дошъл съм да съборя къщата. Но, разбира се, не ми го каза веднага. О, не! Първо избърса няколко прозореца, за което ми взе една петачка. И чак тогава ми го съобщи.
— Но, мистър Дент, проектите бяха на разположение в местния проектантски отдел в продължение на девет месеца.
— О, да, разбира се! Щом научих, отидох право там да ги видя — още вчера следобед. Ама вие не сте се потрудили чак толкова да насочите вниманието ни към тях, нали? Ей така, просто да кажете нещо на някого.
— Но проектите бяха изложени…
— Изложени ли? В последна сметка се наложи да сляза чак в мазето, за да ги открия.
— Ами там се намира отделът, където са изложени.
— С електрическо фенерче.
— Сигурно са откраднали крушките.
— И стълбището ли?
— Ама вижте, нали все пак ги открихте?
— Да — каза Артър, — така е. Бяха изложени на дъното на един заключен канцеларски шкаф, забутан в заключена тоалетна с надпис на вратата ВНИМАНИЕ, ЛЕОПАРД!