Категория: Снимки

И така, продължавам историята с картинки на тема „бира у дома“ 🙂

След края на първата част получихме бидон, където са смесени вълшебните съставки – вода, малц, хмел и мая. Ако всичко е станало както трябва, когато оставим тази вълшебна смес на стайна температура, полезните микроорганизми ще започнат доволно да се размножават в сладкия сок, като разграждат захарите и произвеждат два основни продукта – въглероден диоксид и етанол.

Етанолът ни трябва, щото не щем безалкохолна бира, нали. Въглеродният диоксид засега не е важен. На по-късен етап ще е полезен, защото прави мехурчета, но за целта трябва бирата да е в бутилки под налягане. Така че за момента можем да оставим този газ да си излиза в атмосферата на воля.

Най-често точно по това си личи, че ферментацията набира скорост. Около 12 часа след добавянето на маята, вероятно аеротапата ви ще започне да бълбука и ще излизат мехурчета. Но ако това не стане, не се отчайвайте! Понякога процесът е по-спокоен и тих, и не дава външни признаци.

Затова единственият начин да се разбере дали бирата е готова е като измерваме нейната плътност. Захарта е по-плътна от алкохола и затова готовата бира „олеква“. Така че, когато нямаме външни признаци за ферментация (мехурчетата са спрели да бълбукат, или пък никога не са почвали), просто източваме малко бира (като отново внимаваме да не заразим сместа с бактерии отвън) и я мерим с ареометър:

Това ни дава и уникалния шанс да опитаме произведението си на вкус. Както казах, на този етап бирата не е газирана, така че не е много приятна за пиене, но веществата, които ѝ придават аромат, вече са готови.

Плътността, която търсим, отново зависи от рецептата. Някои бири са по-плътни, други – по-редки. Като правило, най-добре е да се измери два дни поред. Ако плътността е в желания диапазон и не се променя, значи ферментацията е приключила.

Това мерене е важно, защото ако бутилираме бирата, пък тя още не е спряла да ферментира, може да има БУМ! Но като проверяваме с ареометъра, сме сигурни, че всичко е точно. И когато ферментацията най-после е готова, можем да затваряме в бутилки. За тях ще ви разкажа в следващата част…

Понеже всеки, когото черпя с моята домашна биричка, автоматично почва да ме разпитва как точно я правя, реших да постна цялата история тук, под формата на разказ с картинки. Така вместо да обяснявам надълго и нашироко, просто мога да раздавам линкове =)

Всъщност тази бира не е 100% домашна, защото е от „полуфабрикати”. Започвам от готови консерви с малцов екстракт и добавен хмел. Някой ден искам да пробвам и пълната пивоварска процедура – да си набавя малко ечемик и да направя всичко сам. Но засега я карам по лесната процедура.

И така, въпросните консерви (както и допълнително оборудване) могат да се поръчат от вносител (http://www.birata.net/). Към тях има също пакетче мая и инструкции. Вътре съдържат кило и половина гъст сироп и изглеждат ето така:

Съдържанието на консервата е много гъсто и първо се стопля на водна баня, за да омекне.

Докато се топли, взимам си кофата за бироправене и я измивам добре. Може да се ползва всякакъв чист бидон, дамаджана и т.н., стига да може да се затвори плътно с аеротапа.

Освен да се почисти, всичкото оборудване трябва и да се дезинфекцира хубаво, защото всякакви външни микроорганизми могат да вкиснат бирата, ако попаднат в сместа. Има различни препарати за тази работа. Аз лично ползвам слаб разтвор на водороден пероксид (4 чаени лъжички кислородна вода в половин литър вода). С него трябва да се изплакне кофата и абсолютно всичко, което ще влезе в контакт с бъдещата бира (лъжички, шпатули и т.н.)

Следващата стъпка е да се свари вода, към която обикновено се добавя и захар (според рецептата). Тази смес се изсипва в кофата и се смесва със сиропа от консервата.

Отделно си приготвям още половин чашка вряла вода, която ще ми трябва за после.

След това в кофата се добавя и студена вода. Количеството пак зависи от рецептата. Повече вода – повече бира. По-малко вода – по-силна бира. Когато сипвам водата, я изливам отвисоко, за да се разбълника повече сместа. По този начин вътре се разтваря повече кислород, което помага на ферментацията.

Чакам чашката вряла вода да изстине. В нея ще разтворя маята. Водата трябва да е хладка, за да не убие дрождите. Опитвам температурата (отново задължително с дезинфекцирана лъжичка). Горната устна е най-чувствителна на горещо.

Когато водата вече не пари, сипвам вътре маята на прах, без да разбърквам, и чакам 15 минути. След това я пресипвам внимателно в кофата.

При ферментацията отново трябва сместа да се пази от външни микроби. Също така се отделя голямо количество въглероден диоксид. Затова е нужна аеротапа, която да позволява на газовете да излязат, но без нищо да влиза. В аеротапата се слага малко спирт или вода.

Това е първата стъпка от правенето на домашна бира. След това трябва да се следи ферментацията, бирата да се бутилира, малко да отлежи, а накрая идва най-приятното – пиенето. Подробности за всички тези етапи ще ви разкажа скоро.