Из дебрите на Google съществува един трудно откриваем линк: https://www.google.com/settings/ads. Там можете сами да настройвате таргетирането (извинете за чуждицата) на рекламите им спрямо вас. Това е интересно. Още по-интересно е, че на тази страница може и да видите какви са вашите интереси според Google – на базата на сайтовете, които сте посещавали напоследък. Като цяло, моите хобита и любими теми са ги нацелили сравнително точно…
Категория: Животът
В защита на кока-колата
Често хора, които си нямат истински продуктивно занимание в живота, за да се почувстват важни, започват да виждат навсякъде заговори срещу тях, срещу тяхното здраве и тяхното щастие. В най-крайните му прояви, това явление води до психиатрична диагноза. В по-умерени варианти, може би всеки от нас се е държал така понякога. Може би и аз.
Разбира се, най-честите заподозрени в тези заговори са богатите и известните марки, големите фирми с големите реклами и големите кинти, и те най-често са от САЩ. Никой не обвинява ЕТ „Стамат Лимонов“, че дрогира хората със своята лимонада, но „Кока-Кола“, които на практика произвеждат същия продукт – вода със захар – видите ли, ни докарват кръвно, диабет, наркомания, рак и косми по зърната. А аз обичам кола бе, мама му стара. И затова реших да отговоря на сензационните „факти“ с безпощадна логика.
Ето някои от съставките на колата, които най-често са обвинявани, че ни съсипват:
Захар. Твърди се, че човешкият организъм не може да се справя с такова огромно количество захар като това в кока-колата. Истината е, че всеки жив и здрав човек има отлична система за управление на захарта, която регулира нейното ниво в кръвта, клетките и черния дроб, независимо дали поглъщаме повече или по-малко, отколкото трябва. Иначе щяхме да мрем като мухи от хляб, плодове и какво ли още не. Разбира се, ако прекаляваме със сладкото ден след ден, месец след месец, години наред, дори на тази система й идва множко. Но две-три чашки кола на ден изобщо не могат да ви направят това, което глашатаите твърдят. За сравнение, ето захарното съдържание на кока-колата, сравнено с това на различни плодове (които са безусловно полезни и с тях просто не може да прекалите, както би ви казал всеки веган, маниак на тема здраве и противник на международните корпорации):
% захар | |
---|---|
грозде | 18.1 |
банани | 15.6 |
манго | 14.8 |
череши | 14.6 |
ябълки | 13.3 |
кока-кола | 10.8 |
праскови | 9.3 |
портокали | 9.2 |
диня | 9 |
вишни | 8.1 |
грейпфрут | 6.2 |
ягоди | 5.8 |
лимон | 2.5 |
Да, ябълковият сок има по-голямо съдържание на захар, отколкото кока-колата! Шок!
Киселина. Кока-колата, освен че е сладка, е и кисела. Целта на това, разбира се, е за вкус. Хората винаги са обичали комбинацията от сладко и кисело. Разни многознайковци обаче започват да демонстрират как колата чисти петна, ръжда, разяжда черупки на яйца и така нататък – все свойства, присъщи на киселините – като намекват, че същото става и с нашия организъм отвътре. Да бе, да.
Истината е, че стомахът има специално покритие, което осигурява защита от киселина, защото самият стомах използва киселини, за да разгражда храната! Стомашният сок представлява разтвор на 0.5% солна киселина и различни ензими, което го прави химически по-силен от която и да е газирана напитка. Затова при по-сериозно драйфане усещате парене в гърлото и носа. Но да приемем, че нямаме драйфане, а храната върви в правилната посока. След като стомахът си свърши работата, хапването и пийването преминава в дванадесетопръстника, където пък се отделят други вещества. Там има натриев хидрогенкарбонат, който неутрализира всичко що е кисело, за да не пречи на организма. На практика, човешкото тяло изобщо не може да се стресне от киселините, които се съдържат в кенче кока-кола. И ето ви пак табличка на киселинността на някои неща:
pH | |
---|---|
стомашна киселина | 1.5 |
лимон | 2 |
кока-кола | 2.5 |
грозде | 2.9 |
ягоди | 3 |
череши | 3.25 |
праскови | 3.3 |
портокали | 3.3 |
манго | 3.4 |
ябълки | 3.9 |
банани | 4.5 |
диня | 5.18 |
Още ли сте сигурни, че колата се прави от лошите богаташи и затова разяжда организма, пък лимонът идва от Майката Природа и затова е полезен и готин?
Кофеин. Казват, че го слагат в колата, за да се пристрастим. Ами купете си тогава кола без кофеин, има по магазините! Ще откриете, че безкофеиновият вариант някак леко сладни и просто не е толкова вкусен. Вярно е, че кофеинът е стимулант и затова пиенето на напитки с кофеин дава енергия и свежест. Но освен това той има силен горчив вкус, който в малки количества придава приятен баланс на аромата. Затова продължават да го добавят в разни безалкохолни, колкото и да попада под ударите на хейтърите.
напитка | обичайна порция (ml) | кофеин (mg) |
---|---|---|
еспресо | 30 | 50 |
шварц кафе | 120 | 70 |
разтворимо кафе | 120 | 50 |
черен чай | 240 | 37 |
зелен чай | 240 | 32 |
кока-кола | 250 | 23 |
Прекрасният, здравословен зелен чай съдържа повече кофеин от кока-колата! Шок на квадрат!
Още през 16. век известният лекар Парацелз е казал: „Всичко е отрова, и няма нищо, което да не е отровно. Само дозата кара нещата да не бъдат отровни“. Дори водата, най-основното за живота вещество, може да ни убие при предозиране. Кока-колата също е вредна, но само ако се прекалява с нея. Така че другия път като ме видите да си сипвам чашка кола, гък да не съм чул!
Пиеро Ратацо, основоположникът на пейкинга в Италия
Дойдоха първите истински топли пролетни дни и мислите ми, както предполагам тези на хиляди българи, започнаха да се въртят около прекрасната традиция на нашата градска младеж – кроткото посръбване на бира в парка с добра компания, което на галено наричам „пейкинг“.
За някои това е пиянство и упадък, но аз не мога да се съглася. Пийването на открито у нас има по-скоро социална функция и за разлика от битовия алкохолизъм и кръчмарските изцепки, в парка сериозните освинвания са изключение, а компаниите, практикуващи пейкинг са по-скоро безобидни и весели хора, които си осигуряват нискотарифна забава на чист въздух.
Петте години, които прекарах в Италия, работейки усилено върху висшето си образование, ми помогнаха да оценя красотата на тази традиция и прекрасните условия, които имаме за развиването ѝ. Получава се лек културен шок, когато попаднеш в държава, където пейкингът вирее по-трудно.
Спомням си далечната 2005 година, когато заедно с още няколко автентични софийски копелета бяхме попаднали в Милано с благородното намерение да се запишем в университет. Беше септември и времето беше предразполагащо към разходки на открито. Някак естествено у нас дойде желанието да си вземем по една студена бира и да прекараме няколко часа в сладки приказки на някоя пейка, заобиколени от зеленина.
Вече знаехме, че в целия милионен град няма нито един денонощен магазин, което е странно, но се свиква. Европейска му работа. Допълнително се учудихме обаче, когато открихме, че дори през деня в нито един магазин нямат бирен хладилник. Когато в един супермаркет попитахме има ли някакъв шанс да се сдобием със студено пиво, услужливо ни отговориха: „ако искате, можете да вземете няколко от топлите бири и да ги оставите за десетина минути във фризера за замразени храни“. Това са те италианците – може да имат различна култура и странни навици, но поне често са отворени към нови идеи и се намират хора, готови да ти помогнат, ако имаш нужда.
Това стана и редовната ни практика при пазаруване. Първата ни работа беше да сложим по една-две бири във фризера, след което обикаляхме магазина, за да направим останалите си покупки. Така успявахме горе-долу да изстудим бутилките и да се подготвим за пейкинг.
По-късно, когато завързах контакти с местните, се оказа, че в този град с не особено гостоприемен към пейкинга климат, все пак има едно островче, където всичко е различно: култовият бар Ратацо. Мястото, където миланци масово практикуват благото пийване на студена биричка в парка и на улицата. Единственият сигурен източник на студена бира след 9 вечерта, където цените са наполовина на тези в другите заведения. Някак естествено почти всичките ни петъко-съботни вечери завършваха там.
От 50 години в своето заведение Пиеро Ратацо предлага хапване и пийване „за из път“ на жителите на Милано – млади и не толкова млади. Наскоро попаднах на негово интервю, от което можах да науча повече за историята на това прекрасно място и бих искал да предложа на вашето внимание няколко интересни откъса от него.
Каква е историята на раждането на заведението?
Открих бара през 1961. На 21 септември 1961. Продавахме само вино. Беше една малка винарна. Внасях вино от моето родно село, Ница Монферато, където работех като малък. С баща ми правехме вино, останах там до 17-годишен и после дойдох в Милано. Беше 1957 и се хванах на работа в едно заведение в центъра. След 4 години, през 1961, взех тази винарна в квартал Тичинезе. Бях на 21 и тъкмо се бях оженил.
Как беше в началото?
Хич не беше лесно. Но работехме страшно много, аз и жена ми, и успявахме да се издържаме. Бачкахме от 7:30 до 2 през нощта. Тичинезе не беше модерен квартал, беше „народен“ квартал. Клиентите ни бяха възрастни, хора от народа, които идваха да си пийнат по чашка вино след работа. После бедните ги „изнесоха“ и продадоха квартала на богаташи.
Кога започнаха да се променят нещата?
Към края на 60-те, със студентските движения; младите започнаха да идват тук в квартала и понеже имаше малко заведения, идваха предимно при мен. После започнаха и да се нанасят в квартала, защото тогава беше по-евтино място; тогава почнаха да идват при мен и сутрин, така че сложих кафе машина и започнах да сервирам и закуска.
Кога станахте „модерно“ място?
Еми, от 1971. Бяхме станали Барът на студентското движение, на интелектуалците. Тогава едно лято видях, че освен в моя бар, се събираха и в близкия парк Ветра и реших да сложа един хладилник, пълен с бири „за из път“ на конкурентни цени, така можеха да ги пият в парка. Беше голям успех.
Значи може да се каже, че „пиенето навън“ е твое изобретение.
Да, на практика. Реално просто предложих по-ниска цена на студената бира. На кого му се седи на закрито през лятото?
А относно затварянето на парка вечер и т.н.? Какво мислиш за инициативите на кметицата за спиране на „купона“ и упадъка?
Няма никакъв смисъл. Сега ни карат да затваряме в 2 през нощта, за да пият младите по-малко и да се прибират вкъщи по-рано. Но знаеш ли какво правят младите? В 2 без 15 идват при мен и си поръчват по три коктейла вместо един, и после като затворя, си остават тук отпред колкото си искат, даже вдигат повече шум от преди.
Като стана дума за млади, какво мислиш за тези младежи? Различни ли са от онези в миналото?
Младите са си млади. Всички известни интелектуалци, които са идвали при мен, тогава бяха млади, и не бяха по-различни. Взети поотделно, всички младежи са повече или по-малко добри деца, а когато се съберат заедно, леко изкретенясват. Затова не ги виждам всичките тия разлики между „вчера“ и „днес“. Проблемът на младите изобщо не е в това, че се забавляват. Проблемът е семейството, училището. Там трябва да ги учат как да се държат. Проблемът са майките, които гледат на другата страна и отричат реалността. Майките, които казват „моят син не прави такива работи“. Вярвайте ми, госпожо, вероятно и вашият син ги прави.
Последен въпрос: кога ще се пенсионираш?
Аз, в пенсия? И кой ще ми позволи да се пенсионирам? Цял живот върша тази работа и още се забавлявам, когато я върша. Каква ти пенсия, още съм млад!
eBay: как да спестим възможно най-много пари
В последно време често ми се случва да си купя някоя и друга употребявана джаджа от добрата стара Англия, защото тук просто не може да се намери или е безбожно скъпа. С времето успях да си изработя стратегия за пазаруване от eBay, която смятам за доста успешна и която бих искал да споделя с вас.
Защо на старо?
Има продукти, които на практика не се износват (освен на външен вид) и могат да работят десетки години без проблеми. Това важи особено за електрониката. В последната година съм купувал употребявани китарни ефекти, WiFi рутер, фотоапарат – подобни продукти, особено ако са от надеждна марка, могат да бъдат ползвани дълго, дълго време. А дефектите при производството обикновено се проявяват в първите дни, така че ако продуктът е в изправност, можете да сте сигурни, че ще си остане така – няма нужда да разчитате на гаранция от производителя. Разбира се, възможно е да попаднете на недобросъвестен продавач, но на мен не ми се е случвало никога, а пък eBay има рейтинг система и допълнителни мерки за защита на купувача.
По този начин можем да получим напълно качествен продукт на значително по-ниска цена, отколкото ако си го купим нов от магазина.
Защо от чужбина?
Защото пазарът в България е малък и търговците са принудени да си изкарват хляба с висока надценка, а не с висок оборот. На големите, богати пазари в Западна Европа и САЩ се продават много по-големи обеми стока и затова търговците могат да си позволят да намалят надценката (и го правят, за да не ги издуха конкуренцията).
Пазарът на нови стоки влияе и върху пазара на употребявани стоки – ако цената в магазина е по-ниска, цената на старо също ще е по-ниска. Така често излиза по-изгодно да си купиш нещо от чужбина и да му платиш доставката, вместо да го търсиш в България.
Защо от Великобритания?
Както казах, обикновено пазарувам от ebay.co.uk по няколко причини:
- Великобритания е страна от Европейския съюз, тоест ако получавате пратка оттам, тя не минава през митница. Така избягвате всякакви разправии с митническата бюрокрация, а те са нещо много тегаво, по-добре да не си ги причинявате.
- Великобритания е много голям пазар, а по-горе ви обясних защо големият пазар дърпа цените надолу.
- Там говорят английски, което лично за мен е плюс, защото разбирам езика добре и мога да се ориентирам в обявите и да общувам свободно с продавачите.
- Има фирми, които ви позволяват да си направите „виртуален адрес” в Англия, където да получавате стоките си и да ви ги препращат у дома в България. По този начин избягвате да рискувате да се занимавате с пощите, а и получавате достъп до повече стоки, защото много продавачи не искат да изпращат в чужда страна. Аз лично ползвам услугите на donesimi.com, на които искам да направя малко безплатна реклама тук, защото съм много доволен от тях и смятам, че предлагат най-доброто съотношение цена/качество на услугата.
Пазаруването от Острова има само един дребен недостатък за някои стоки – както знаете, там ползват различен тип контакти. Та ако ще си купувате нещо с щепсел, ще ви трябва преходник, който обаче лесно се намира и струва само няколко лева.
1. Избор на продукт
Разбира се, за да си купите нещо, първо трябва да знаете какво точно искате. Пример: наскоро реших, че ми трябва нов, качествен фотоапарат, от марка с добра репутация, със сменяема оптика, богат набор от аксесоари на пазара, възможност за ръчен контрол върху всички настройки и сензор с еди-колко си мегапиксела и еди-каква си чувствителност. Дни наред четох ревюта, зяпах снимки, сравнявах параметри и тъй нататък, и накрая се спрях на Canon EOS 550D.
2. Ново или старо?
Първо е добре да видим каква е цената за чисто нов продукт. Затова отиваме на ebay.co.uk и в полето за търсене въвеждаме това, което ни трябва. Натискаме „Search”.
Получаваме страница с резултати. Тъй като в търсенето често излизат разни аксесоари и други свързани продукти, добре е да ограничим търсенето по категория, като изберем съответната категория от списъка вляво (в случая – “Digital cameras”).
След това ограничаваме още повече търсенето, като избираме филтъра: „Condition: New”, “Buying formats: Buy it now” и „Location: UK only” (последното – за да не виждаме стоки от другия край на света, на които им отнема месец да пристигнат, и които, както споменах по-горе, трябва да минат през митница).
За да видим най-евтиното предложение, при подреждането на обявите избираме „Price: lowest first”.
Ако това предложение е по-евтино от цената в България, и ако ни се струва достатъчно изгодно, то може направо да изберем офертата и да не се занимаваме с наддаване за употребявани стоки. В такъв случай нашето приключение приключва дотук. Но ако искаме да спестим още пари, продължаваме нататък…
3. Определяне на пазарната цена
Ако нашият продукт е достатъчно масов, то е сигурно, че ще намерим многобройни търгове за употребявани бройки. При много наддавания в eBay спечелилият търга плаща повече от реалната пазарна цена, защото няма необходимия опит или нужното търпение. А за да видим каква е реалната цена, трябва да погледнем вече приключилите търгове.
Затова повтаряме търсенето, но този път включваме други филтри – „Auctions only” и “Completed listings”. Отново подреждаме по цена.
При успешно приключила продажба цената се изписва в зелено, затова игнорираме обявите, където тя излиза в червено. Останалите преглеждаме внимателно. Най-отгоре вероятно ще излязат обяви за продукти, които имат нужда от поправка – игнорираме и тях. Първата в списъка успешно продадена стока без значителни дефекти определя най-ниската пазарна цена.
Към тази цена е разумно да добавим малко отгоре (например ако избраната от нас цена е £300, бихме могли да наддаваме до £320).
4. Наддаване
И така, вече имаме голямо предимство: знаем точно какво искаме и колко сме готови да платим за него. Повечето от купувачите в eBay не могат да се похвалят с това. По тази причина, както вече казах, при наддаването понякога те губят търпение и надуват цените над естествения им минимум.
Сега най-после можем да потърсим обяви, където да се включим като потенциални купувачи. Пускаме поредно търсене, този път – с филтър по цена (въвеждаме в съответното поле максималната цена, която сме си определили). При сортирането пък избираме „Time: ending soonest”, за да видим първо търговете, които приключват в близките часове и дни.
Не обръщайте внимание на моментната цена в наддаването – тя така или иначе е временна. Важното е да не превишава предварително избраната граница.
И така, бихме могли да изберем първата обява в списъка (отново е важно да видим дали продуктът няма дефекти) и веднага да подадем заявка за нашата максимална цена – по този начин сайтът автоматично ще наддава вместо нас, освен ако цената не премине избраната граница. Но по този начин даваме на другите участници в търга сигнал за намеренията си, което намалява нашето предимство, което току-що описах. Затова е по-разумно да запазим линк към избраната обява, след което да си запишем деня и часа, когато търгът приключва (внимавайте за часовата разлика между София и Лондон!) и да подадем същата заявка, но в последните секунди.
Така ако имаме късмет, ще успеем да купим това, което ни трябва, на предварително определената ниска цена, или дори по-евтино!
Но ако междувременно наддаването по обявата премине нашата пределна граница, просто повтаряме търсенето и си избираме друга обява.
Процедурата ми е дълга и педантична (алкохолът и икономическото образование не прощават!), но обикновено си струва. Ако искате – пробвайте, и ако действително спестите малко от вашите пари, честно заработени с кръв, пот и сълзи… може да черпите една бира 🙂