Skip to main content

Охлаждане на лаптоп: некои съображения

Rable-fingre_imageCopy_24358d7a_crop_24d8a2c5[1] Най-често срещаните проблеми при лаптопите, особено при по-евтините модели, които почти всички ползваме, са свързани с прегряване. Това е слабото място на тези машинки, защото за да бъдат преносими, техните съставни части трябва да са малки и наблъскани в тясно пространство, което затруднява потока на въздуха и охлаждането. Затова, ако се грижим добре за охлаждането на лаптопа си, можем да удължим многократно живота му.

Най-греещите компоненти, като процесора и чипа на графичната карта, са свързани с пластина от метал с висока топлопроводимост (мед или алуминий), която отвежда излишната топлина към малко радиаторче, което я отдава на въздуха. Обикновено този пасивен топлообмен не е достатъчен, затова в системата за охлаждане има и вентилатор, който при нужда се включва и духа в радиаторчето, за да ускори процеса.

С времето това радиаторче се задръства с прах и не може ефективно да се охлажда от въздуха, което води до повишаване на температурата и съответните неприятни ефекти:

  • Вентилаторът автоматично се включва на по-висока степен, за да отстрани излишната топлина. Лаптопът става по-шумен, а животът на вентилатора се съкращава – с времето смазката в лагерите изсъхва, вентилаторът започва да трака и в един момент просто спира да работи. А компютър без работещ вентилатор за минути прегрява и се изключва.
  • При достигане на определена температура процесорът автоматично намалява скоростта си, за да грее по-малко. Това се усеща при работата с компютъра – започва да реагира по-бавно и да опъва нервите на собственика си.

Кога започва да се проявява проблемът със задръстеното радиаторче? Зависи от климата и условията, в които компютърът работи. Обикновено през първата година, докато машината е в гаранция, всичко е наред. След това постепенно ефективността на охладителната система започва да намалява. Статистиката сочи, че в разни по-богати страни хората сменят лаптопите си средно през 4 години. Обикновено, с малко късмет, една машина може да изкара толкова без профилактика на охлаждането. У нас обаче ползваме лаптопите си по-дълго и почти всеки е стигал до момента с греенето, бученето, тракането и бавенето.

Лесно можем да предотвратим тези несгоди и да си спестим парите за ремонти и нови лаптопи, ако следим внимателно температурата на процесора. Това може да стане с някоя от многото безплатни и платени програми, създадени за тази цел, като например SpeedFan.

Когато започнем да следим температурата, ще видим при каква температура компютърът е тих, бърз и изобщо работи нормално. Тази оптимална температура е различна за различните процесори, но като цяло чиповете за преносими компютри са проектирани да издържат на по-високи температури, затова обикновено работят идеално при 50-60 градуса, което за нормален (голям) компютър е много.

При голямо натоварване на процесора се случва температурата да се качи още (до 70-80 градуса) и това също е нормално, стига да е за кратко.

Като цяло, за да поддържате охлаждането в добра форма, трябва да правите следното:

  1. fan1Редовно (например веднъж седмично): продухвайте отвора за вентилация с въздух под налягане (можете да си купите например от магазин за канцеларски материали)
  2. От време на време (през година-две, или когато се появят проблеми) отваряйте компютъра за профилактика и почистване. При някои модели това е лесно, при други трябва да разглобите почти всичко, за да стигнете до процесора и охлаждането му. Ако не сте жичкаджия и ви се струва трудно, занесете компютъра в сервиз, където за 20-30 лева ще ви го почистят. Не се стискайте, важно е това да се прави!
  3. fan2 При проблем с вентилатора (тракане, скърцане или всякакъв странен шум) пробвайте да го смажете. Точно в средата на вентилатора отгоре има стикер и/или малка капачка, под която можете да видите лагера. Капнете една-две капки машинно масло, за да го укротите и да го накарате да притихне. При по-евтините вентилатори можете да очаквате това да стане нужно след 4-5 години интензивно ползване на компютъра. И пак – ако задачата ви се струва тегава, има си сервизи и за тази работа.

Често се продават разни духалки, които да слагате под лаптопа и които увеличават потока на въздуха. Те действително донякъде помагат за охлаждането, но по принцип ми се струва глупаво решение да добавяте още един вентилатор към системата, вместо да решите проблема вътре в кутията. Един добре поддържан компютър трябва да може да работи нормално и без такива „екстри“. Ако все пак искате да помогнете „отвън“ на охлаждането, практично решение би било да повдигнете лаптопа на някакви импровизирани крачета, ако ви е възможно и удобно. Можете например да си направите такива от коркова тапа.

Моят лаптоп е на около 7 години и го ползвам всеки ден, по цял ден. Ако не спазвах тези прости правила за поддръжка, досега щеше да е на боклука.

Синият Интернет и безсънните нощи

250px-Hot_metalwork[1] Както знаем, ако сме си учили по физика в гимназията, всяко топло тяло излъчва енергия под формата на електромагнитни вълни. В зависимост от температурата преобладават по-дълги или по-къси вълни. И ако тялото е много топло, то започва да излъчва достатъчно енергия в спектъра на видимата светлина и ние можем да видим как то се нажежава до червено, а после и до бяло. Затова слънцето свети – защото там е много жега!

Тия приказки за физиката ви ги разказвам, за да ви обясня с какво се различават от слънцето разните осветителни тела, с които сме свикнали – огъня, свещта, стандартната електрическа крушка. Всички тези неща светят, защото топлят. Но те далеч не са чак толкова горещи, колкото слънцето. Затова излъчват вълни с по-ниска честота, които ние виждаме като леко жълтеникава светлина. За разлика от тях, дневната светлина съдържа повече синьо в себе си – погледнете небето и ще видите колко много е това синьо…

sun-in-blue-sky[1] Пък се оказва, че синята светлина е основният фактор, по който животинските организми си сверяват часовника. И понеже ние сме си баш животни, нашият организъм също разчита на синия цвят, за да различи деня от нощта. Когато синьото изчезне, започваме да произвеждаме разни приспиващи хормони. Когато синьото се появи, се разбуждаме.

Работата е там, че екраните на съвременните компютри, телефони, телевизори и таблети излъчват светлина, близка по състав до слънчевата. Когато ги ползваме вечер, можем да видим синкавия им блясък. Цветът на тези екрани пречи на организма да се подготви за сън. Затова не е хубаво да киснеш в Интернет преди лягане – после като си легнеш, има риск да се въртиш около час, преди най-накрая да заспиш.

flux-shot[1] И тук идва на помощ една проста и гениална програмка, наречена f.lux. Тази програмка след залез слънце автоматично пренастройва цветовете на екрана към по-нормалния „вечерен” жълтеникав нюанс. В първите 1-2 минути изглежда леко странно, но окото бързо привиква към новия цвят и можеш да си ползваш компютъра без проблем.

От известно време ползвам тази програмка и съм доста доволен. За да си предпазите очите от изморяване и да не си нарушавате съня, може и вие да опитате f.lux за Windows, Mac, Linux или iPhone/iPad.

Сладки сънища! =)

Градски транспорт София – приложение за Nokia

Мили хора, вече и аз напуснах кораба Symbian, така че нямам възможност да поддържам приложението – за момента би трябвало да работи и още е достъпно за безплатно теглене, но ако нещо се прецака, не очаквайте, че ще го поправя 🙂 – 17.1.2015

Както знаете (ако не знаете – да знаете!), от градския транспорт в София са разработили доста добра мобилна версия на сайта си, и там може да проверите в реално време кога ще дойде автобусът (трамваят, тролеят) на избрана от вас спирка.

Работата е там, че името или кодът на спирката трябва да се въведе ръчно. Затова направих програмка, която намира с GPS-а на телефона най-близките спирки и показва в удобен вид след колко време ще дойде превозното средство.

Такива джаджи вече има за Android, но за Symbian не намерих, така че се заех аз да направя.

SofiaPublicTransport-1.2.wgz (77K)

Поддържани модели: Nokia 500, Nokia 603, Nokia 700, Nokia 701, Nokia 808 PureView, Nokia C6-01, Nokia C7-00, Nokia E6-00, Nokia E7-00, Nokia N8-00, Nokia T7-00, Nokia X7-00

Чрез мързел към прогрес: историята на първата уеб камера в света

Към края на 1991 около 15 учени от компютърната лаборатория на университета Кеймбридж ползвали обща кафе машина, разположена в едно скучно помещение, наречено „Trojan Room“. Само че не всички „събратя по кафе“ работели в това помещение: някои от тях били на 2 или 3 етажа разстояние и трябвало да изминат целия този път в търсене на кафето; често се оказвало, че някой вече ги е изпреварил. Една кана кафе стигала само за няколко чаши, така че положението било „кой превари, той завари“.

В интерес на честната игра, някои от работещите в стаята намерили стара видео камера, стар компютър и платка за прихващане на кадри, останали от разни проекти. Сложили камерата на стойка, насочили я към каната с кафе и написали софтуер, чрез който всички в мрежата можели да сложат в ъгълчето на своя екран картинка с кафето, осъвременявана на равни интервали.

Така онези, които били твърде далеч, за да усетят аромата на кафето, вече имали алтернативен начин да разберат кога някой е сварил нова кана. Отново мрежата помогнала на човечеството да преодолее разстоянието (дори когато това разстояние се измерва в метри) и да оптимизира разпределянето на един от най-важните ресурси в областта на информационните технологии – кафето.